Дванадесета глава на Йоан

1. А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите.
2. И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата.
3. Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.
4. Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:
5. Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?
6. А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.
7. Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.
8. Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате.
9. И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.
10. А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,
11. защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.
12. На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,
13. взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!
14. А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:
15. "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично."
16. Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
17. А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
18. За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
19. А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
20. И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини.
21. И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
22. Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса.
23. А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески.
24. Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.
25. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази.
26. Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.
27. Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.
28. Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.
29. А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.
30. Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.
31. Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън.
32. И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.
33. А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.
34. Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески?
35. И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36. Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.
37. Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него;
38. за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?"
39. За това не можаха да верват, защото пак Исая рече:
40. "Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля."
41. Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него.
42. Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището:
43. защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.
44. А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил.
45. И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил.
46. Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене.
47. И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48. Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден.
49. Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря.
50. И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.