Седма глава на Йоан

1. И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият.
2. А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването.
3. И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш;
4. защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света.
5. Защото нито братята му верваха в него.
6. Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово.
7. Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави.
8. Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още.
9. И това като им рече остана си в Галилея.
10. А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си.
11. Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи?
12. И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа.
13. Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите.
14. Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше.
15. И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил?
16. Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил.
17. Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря.
18. Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него.
19. Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете?
20. Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие?
21. Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите.
22. За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека.
23. Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота?
24. Не съдете по лице, но права съдба съдете.
25. Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият?
26. И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос?
27. Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е.
28. Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете.
29. Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи.
30. И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още.
31. И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори?
32. чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят.
33. И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил.
34. Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете.
35. Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините?
36. Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете?
37. А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие.
38. Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му.
39. А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил.
40. И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът.
41. Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: че от Галилея ли ще дойде Христос?
42. Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?.
43. И тъй, стана раздор за него между народа.
44. И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него.
45. И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте?
46. Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори.
47. А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили?
48. Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите?
49. Но този прост народ който не знае закона проклети са.
50. Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех:
51. Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави?
52. Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал.
53. И отиде всеки у дома си.