Четвърта глава на Йоан

1. А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,
2. (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)
3. остави Юдея и отиде пак в Галилея.
4. И требваше да мине през Самария.
5. И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа.
6. И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
7. Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.
8. (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.)
9. Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)
10. Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.
11. Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?
12. Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?
13. Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;
14. а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.
15. Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.
16. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17. Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж;
18. защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
19. Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.
20. Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме.
21. Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
22. Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
23. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
24. Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят.
25. Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
26. Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
27. И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
28. Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
29. Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
30. И тъй, излезоха от града та идеха къде него.
31. А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.
32. А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.
33. За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде?
34. Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
35. Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.
36. И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.
37. Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."
38. Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд.
39. И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.
40. И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни.
41. И още по-мнозина поверваха поради неговото слово;
42. а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.
43. А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея.
44. Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест.
45. И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника.
46. И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.
47. Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.
48. Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва.
49. Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми.
50. Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.
51. И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.
52. А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.
53. И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом.
54. Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.