Преглед на кода на Явлението на Духа

<span id="NB0005_01"></span>
===== ''Неделна беседа, София, 20 Април 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
„А всекиму се дава явлението на Духа за полза.“

I-во послание до Коринтяните 12:7

Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които [[Човечество|човечеството]] се е занимавало и в [[Минало|миналото]]; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „[[Дух|дух]]“. Много умове имат смътно понятие за [[Дух|духа]]. Даже и в ума на хора, които притежават обширни [[Знание|знания]], това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно [[Човек|човек]] да бъде учен, а неговите понятия за [[Дух|духа]] да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от [[Зрение|зрение]] и имаше пред вас една [[Картина|картина]], вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения [[Човек|човек]] понятието за [[Дух|духа]] може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и [[Способност|способности]] да дойдем в съприкосновение със самата [[Действителност|действителност]] на нещата; защото може да имаме понятие за [[Свят|света]] и неговите [[Наредба|наредби]] пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.<span id="NB0005_02"></span> Ще ви дам един кратък [[Превод|превод]] на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват [[Триединство|триединството]] на [[Бог|Бога]], трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е [[Проявление|проявлението]] на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото [[Проявление|проявление]], т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към [[Бог|Бога]], а когато [[Човек|човек]] дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи [[Дух|духът]] слиза и определя туй [[Противоречие|противоречие]] между [[Бог|Бога]] и Неговите [[Дете|деца]]. Буквата „Ъ“ означава [[Равновесие|равновесието]] на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на [[Дух|духа]] е: [[Проявление|проявлението]] на неговата [[Същина|същина]].<span id="NB0005_03"></span> Вземете, например, [[Светлина|светлината]], която слиза отгоре – това е [[Дух|Духът]]. [[Слънце|Слънцето]] не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от [[Земя|земята]]; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на [[Слънце|слънцето]] – дълбока [[Философия|философия]]. Едни казват, че било жидко, други – твърдо. Може да е вярно и едното, и другото. Но за [[Светлина|светлината]], която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от [[Слънце|слънцето]] и разкрива пред нашите очи цялата [[Земя|земя]] с всички [[Предмет|предмети]] на нея. [[Светлина|Светлината]] е [[Дух|Дух]], Който слиза от [[Слънце|слънцето]] и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това [[Слънце|слънце]] можем да уподобим и [[Дух|Духа]]. Той няма да влезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на [[Слънце|слънцето]], всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел, или пак ще се обърне в газообразно състояние.<span id="NB0005_04"></span> Затова [[Бог|Бог]] казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през [[Пространство|пространството]] Своя [[Дух|Дух]], да принесе на хората Моето [[Благословение|благословение]]“. Ето защо [[Бог|Бог]] не иска да слезе при нас, а изпраща [[Дух|Духа]] си – [[Светлина|светлината]]. Този [[Дух|Дух]], тази творческа [[Способност|способност]] е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от [[Бог|Бога]], учените хора я определят във вид на закони, на сила, на [[Сродство|сродства]] между [[Елемент|елементите]] и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една [[Същност|същност]] разумна, която работи; то е [[Дух|Дух]], Който създава закони.

[[Дух|Духът]] има пряко общение с нашата [[Душа|душа]]. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без [[Душа|душата]] не щяхме да имаме никакво схващане за [[Дух|Духа]]. [[Душа|Душата]] със своя начин на мислене представя в нас Божествения [[Свят|свят]]. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата [[Душа|душа]], която мисли. Ето защо, когато говорим за [[Човек|човека]], трябва да разбираме нея. Отделете от [[Човек|човека]] разумната [[Душа|душа]], той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.<span id="NB0005_05"></span> [[Дух|Духът]] се проявява в човешката [[Душа|душа]]. Поради това [[Човек|човек]], в различие от другите същества, ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с [[Господ|Господа]]. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната [[Воля|воля]] е в контраст с [[Проявление|проявлението]] на [[Бог|Бога]]. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на [[Човек|човека]], да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до [[Бог|Бога]] и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим [[Грешка|грешки]], правим ги не по зла [[Воля|воля]], а по други причини, които лежат в нашето [[Минало|минало]].

Сега, казва се, че този [[Дух|Дух]] се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят [[Надница|надница]] 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот?<span id="NB0005_06"></span> Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши [[Отношение|отношения]]. Някои искат да живеят на [[Небе|Небето]]; но къде е [[Небе|Небето]]? Под думата „[[Небе|Небе]]“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите [[Право|права]] и задължения един към други. Иска един [[Човек|човек]] да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои [[Право|права]], когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене [[Глава|глава]] из [[Евангелие|Евангелието]] показва какви трябва да бъдат нашите [[Отношение|отношения]]. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има [[Благообразие|благообразие]], ще кажа.

Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена [[Обвивка|обвивка]], ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му [[Обвивка|обвивка]], обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той.<span id="NB0005_07"></span> Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната [[Обвивка|обвивка]], счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е [[Плод|плод]] стипчив, лют, отровен; вторият – че е [[Плод|плод]] корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в [[Свят|света]] са облечени с [[Обвивка|обвивки]], и ако нямаме достатъчно [[Знание|знания]], ние няма да намерим [[Същност|същността]]. [[Храна|Храната]] е потребна за тялото, но потребна е [[Храна|храна]] и за ума и [[Душа|душата]]; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво [[Човек|човек]] да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и [[Душа|душата]]. То е цял трояк кръг, който образува [[Човек|човека]]. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не!<span id="NB0005_08"></span> Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в [[Свят|света]], които мъдруват: едни казват: „[[Свят|Светът]] е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „[[Свят|Светът]] е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за [[Човек|човека]] е да знае, че [[Земя|земята]] е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната [[Обвивка|обвивка]] на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за [[Работа|работа]], тъй и [[Бог|Бог]] е дал на [[Човек|човека]] [[Мозък|мозък]], като инструмент за [[Работа|работа]]. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха?<span id="NB0005_09"></span> Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и [[Действие|действия]], които можем да посадим у другите. Тази [[Работа|работа]] ще ви донесе [[Благоденствие|благоденствие]]. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна [[Съпротива|съпротива]], недейте се отчайва и недейте го захвърля: [[Бог|Бог]] е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра [[Почва|почва]], те без друго ще дадат добър [[Плод|плод]]. Аз тъй гледам на [[Свят|света]]. [[Зло|Злото]] е привидно; те са външните [[Обвивка|обвивки]] на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по [[Същина|същина]] пак не са лоши, защото от [[Бог|Бога]] [[Зло|зло]] не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши [[Отношение|отношения]], които имаме в [[Свят|света]].<span id="NB0005_10"></span> Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко [[Дете|деца]], другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това [[Скарване|скарване]] за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в [[Действителност|действителност]] и едната, и другата са неразбрани, защото разбран [[Човек|човек]] никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в [[Тъмнота|тъмнота]]. Хора, които са във [[Виделина|виделина]], не се карат. Известно [[Проявление|проявление]] в нашия [[Мозък|мозък]] [[Помрачение|помрачава]] нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко [[Помрачение|помрачение]], готови сме да изменим нашите [[Отношение|отношения]]. Та [[Зло|злото]] произлиза от [[Помрачение|помрачаването]] на човешкия ум. Сега, понеже [[Господ|Господ]] знае, че на [[Земя|земята]] съществува известен [[Мрак|мрак]], който причинява вреда – [[Мрак|мракът]] винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в [[Мрак|мрак]], той щеше да [[Атрофия|атрофира]] всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили [[Способност|способността]] да виждат – Той е изпратил именно този [[Дух|Дух]] да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.<span id="NB0005_11"></span>

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето [[Отношение|отношение]] към [[Бог|Бога]]. Според моето схващане, [[Земя|земята]] е едно училище само за индивидуалната човешка [[Душа|душа]]. Ако има нещо реално в [[Свят|света]], то е човешката [[Душа|душа]]. Някои се питат „Какво съм аз?“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята [[Форма|форма]]. Когато вие искате да направите едно [[Оръдие|оръдие]], с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на [[Дете|децата]]; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на [[Дете|детето]], защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да [[Воюване|воюва]], трябва да има много тънък ум и взривни сили – къде ударят, да съкрушат.<span id="NB0005_12"></span> Но когато [[Човек|човек]] живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело [[Човек|човек]] с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се [[Воюване|воюва]] на [[Земя|земята]]; [[Воюване|воюването]] в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно [[Изтощение|изтощение]]. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се [[Изтощение|изтощаваме]], защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като [[Изтощение|изтощаваме]] живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим [[Зло|зло]], постоянно трошим камъни. На [[Господ|Господа]], впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в [[Свят|света]], нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим [[Работа|работа]] съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.<span id="NB0005_13"></span>

Прочее, ако искате да се прояви Божествената [[Любов|Любов]], трябва [[Дух|Духът]] да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но [[Дух|Духът]] е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето [[Сърце|сърце]] и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата [[Воля|воля]], ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в [[Минало|миналото]], когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато [[Дух|Духът]] е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговото [[Сърце|сърце]], той също не Го е приел. Жестокостта е като [[Кристал|кристал]], който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.<span id="NB0005_14"></span> И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на [[Дух|Духа]] да проникне и да се прояви във всекиго от нас.

Някои казват: „Искаме да видим [[Дух|Духа]]“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е [[Дух|Духът]]. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което [[Дух|Духът]] му говори. „Аз искам да видя [[Дух|Духа]].“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в [[Свят|света]], повтарям, то е [[Дух|Духът]]. Ето това цвете, което държа – то е [[Дух|Дух]], и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето [[Зрение|зрение]] е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне?<span id="NB0005_15"></span> Веднага ще прояви своята [[Същност|същност]]. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната [[Почва|почва]]. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без [[Любов|любов]] няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо [[Остроумие|остроумие]]. Когато се намирате между неприятели, [[Сърце|сърцето]] трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки [[Човек|човек]] има своите бодили; но те, разбира се, не са [[Човек|човекът]]. Бодилите са за ония условия на живота, когато [[Човек|човек]] трябва да [[Воюване|воюва]], да се брани, когато не трябва да бъде много мек.<span id="NB0005_16"></span> С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият [[Барут|барут]] трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато [[Барут|барутът]] му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят [[Барут|барута]]. Пред [[Свят|света]] [[Барут|барутът]] ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия [[Отношение|отношения]], които съществуват в [[Свят|света]]. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да [[Воюване|воювате]]. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако [[Воюване|воювате]] с мирни или безоръжни хора, вършите [[Глупост|глупост]]. Казват: „Животът е борба“.<span id="NB0005_17"></span> И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого [[Воюване|воюва]]? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се [[Дете|деца]], и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, [[Учител|учител]] с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да [[Действие|действаме]] така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират [[Отношение|отношението]], което съществува между тях и техния [[Дух|Дух]], задачите, които им налага последният.

Апостол Павел описва в прочетената [[Глава|глава]] какво трябва да бъде това [[Отношение|отношение]]. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в [[Свят|света]] хиляди [[Отношение|отношения]]?“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас.<span id="NB0005_18"></span> Трябва да знаем, например, [[Отношение|отношенията]] на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат [[Отношение|отношения]] към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на [[Светлина|светлината]], на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че [[Светлина|светлината]] е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази [[Светлина|светлина]]? Сутрин, когато изгрее [[Слънце|слънцето]], какво вие си казвате? „Ха, [[Слънце|слънцето]] изгря.“ Но когато някой каже: „[[Учител|Учителят]] иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее [[Слънце|слънцето]], всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „[[Учител|Учителят]]-[[Дух|Дух]] иде“, и да се седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден.<span id="NB0005_19"></span> [[Слънце|Слънцето]] казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на [[Слънце|слънцето]]. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият [[Дух|Дух]], животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното [[Слънце|слънце]] мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и [[Слънце|слънцето]] да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И [[Светлина|светлината]], която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения [[Дух|Дух]], Който носи неизброими богатства, невидими [[Свят|светове]] и разкрива какъв е [[Бог|Бог]] в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго.<span id="NB0005_20"></span> Значи снемате първата [[Обвивка|обвивка]] на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото [[Дух|Духът]], когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни [[Отношение|отношения]], които съществуват между нас и нашите [[Действие|действия]]. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв [[Плод|плод]] трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи [[Свят|свят]], откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, [[Дете|деца]].<span id="NB0005_21"></span> Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте [[Възпитание|възпитание]] на [[Дете|децата]] си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите [[Дете|деца]], това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат [[Дете|децата]], е, ръководими от този [[Дух|Дух]], да научите [[Дете|децата]] да ви обичат.

Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три [[Отношение|отношения]], които трябва да пазим. В [[Свят|света]] съществува [[Бог|Бог]], съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая [[Господ|Господ]]“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после [[Господ|Господ]]“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо [[Бог|Бог]], [[Господ|Господ]], [[Дух|Духът]] ми, тогава аз, разумната [[Душа|душа]], която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение.<span id="NB0005_22"></span> Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е [[Глава|главата]], или ние. Ако на едно тяло сложим три [[Глава|глави]], то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три [[Глава|глави]]; отсечете двете, турете [[Господ|Господа]] да бъде [[Глава|глава]]. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша [[Глава|глава]]. Ако кажете, че е [[Господ|Господ]], бих се радвал. Турете [[Господ|Господа]] начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас [[Двоумие|двоумене]], страх, трепети, ще имате [[Воля|воля]], ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко [[Отношение|отношение]] – каквото хванете с ръка, [[Злато|злато]] ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото [[Дух|духом]] са слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици.<span id="NB0005_23"></span> Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в [[Злато|злато]]. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична [[Работа|работа]] в [[Свят|света]], съвременният [[Свят|свят]] дължи много на тях. Като ги хване [[Господ|Господ]] с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това [[Злато|злато]], тази монета, която ви дава [[Господ|Господ]]? Придобивате [[Знание|знания]] и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и [[Господ|Господ]] ви е дал [[Дух|Дух]], и вие сте Го отхвърляли!

Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от [[Работа|работа]], да снемете [[Раница|раницата]] от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в [[Свят|света]] няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на [[Господ|Господа]] за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново [[Раница|раницата]] или тефтерите и тръгнете на [[Работа|работа]]. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна [[Раница|раница]] на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото.<span id="NB0005_24"></span> [[Дух|Духът]] казва: „Снемете [[Раница|раницата]] си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме [[Раница|раница]] на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на [[Дух|Духа]]. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима [[Господ|Господ]] не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим [[Свят|света]]? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на [[Бог|Бога]], че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш [[Раница|раницата]]“. Той е [[Грешник|грешник]] и в туй състояние той е [[Човек|човек]] с [[Раница|раница]]. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел [[Раница|раницата]] от [[Сърце|сърцето]] си. Други не може да мисли; защо? Нека снеме [[Раница|раницата]] от ума си и тогава ще мисли добре.

Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са, доброто и [[Зло|злото]] – два [[Полюс|полюса]], крайните допирни точки на земния човешки живот.<span id="NB0005_25"></span> В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по [[Душа|душа]], но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая [[Работа|работа]] – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“.<span id="NB0005_26"></span> Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен [[Човек|човек]] от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този [[Свят|свят]], само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната [[Душа|душа]], думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на [[Земя|земята]]“.

Ако [[Бог|Бог]] те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в [[Противоречие|противоречие]] със себе си.<span id="NB0005_27"></span> Две добрини на [[Земя|земята]] не може да се съберат на едно място. Ако [[Господ|Господ]] те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от [[Зрение|зрение]], от временните [[Илюзия|илюзии]] на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на [[Небе|Небето]] живеят заедно. Тук, на тоя [[Свят|свят]], тъй е – добро и [[Зло|зло]] се редуват в човешкия живот. Ако в един живот [[Бог|Бог]] те свързва със [[Зло|злото]], благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата [[Любов|Любов]] на [[Небе|Небето]]. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и [[Зло|злото]] в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на [[Дух|Духа]]. Твоите недъзи ще се махнат, когато [[Сърце|сърцето]] ти се отвори, [[Дух|Духът]] дойде и [[Душа|душата]] ти се съедини с Него.