Преглед на кода на Четвърта глава на Йоан

# <span id="Йоан4_1"></span> А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,
# <span id="Йоан4_2"></span> (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)
# <span id="Йоан4_3"></span> остави Юдея и отиде пак в Галилея.
# <span id="Йоан4_4"></span> И требваше да мине през Самария.
# <span id="Йоан4_5"></span> И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа.
# <span id="Йоан4_6"></span> И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
# <span id="Йоан4_7"></span> Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.
# <span id="Йоан4_8"></span> (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.)
# <span id="Йоан4_9"></span> Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)
# <span id="Йоан4_10"></span> Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.
# <span id="Йоан4_11"></span> Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?
# <span id="Йоан4_12"></span> Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?
# <span id="Йоан4_13"></span> Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;
# <span id="Йоан4_14"></span> а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.
# <span id="Йоан4_15"></span> Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.
# <span id="Йоан4_16"></span> Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
# <span id="Йоан4_17"></span> Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж;
# <span id="Йоан4_18"></span> защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
# <span id="Йоан4_19"></span> Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.
# <span id="Йоан4_20"></span> Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме.
# <span id="Йоан4_21"></span> Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
# <span id="Йоан4_22"></span> Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
# <span id="Йоан4_23"></span> Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
# <span id="Йоан4_24"></span> Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят.
# <span id="Йоан4_25"></span> Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
# <span id="Йоан4_26"></span> Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
# <span id="Йоан4_27"></span> И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
# <span id="Йоан4_28"></span> Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
# <span id="Йоан4_29"></span> Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
# <span id="Йоан4_30"></span> И тъй, излезоха от града та идеха къде него.
# <span id="Йоан4_31"></span> А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.
# <span id="Йоан4_32"></span> А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.
# <span id="Йоан4_33"></span> За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде?
# <span id="Йоан4_34"></span> Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
# <span id="Йоан4_35"></span> Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.
# <span id="Йоан4_36"></span> И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.
# <span id="Йоан4_37"></span> Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."
# <span id="Йоан4_38"></span> Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд.
# <span id="Йоан4_39"></span> И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.
# <span id="Йоан4_40"></span> И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни.
# <span id="Йоан4_41"></span> И още по-мнозина поверваха поради неговото слово;
# <span id="Йоан4_42"></span> а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.
# <span id="Йоан4_43"></span> А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея.
# <span id="Йоан4_44"></span> Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест.
# <span id="Йоан4_45"></span> И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника.
# <span id="Йоан4_46"></span> И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.
# <span id="Йоан4_47"></span> Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.
# <span id="Йоан4_48"></span> Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва.
# <span id="Йоан4_49"></span> Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми.
# <span id="Йоан4_50"></span> Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.
# <span id="Йоан4_51"></span> И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.
# <span id="Йоан4_52"></span> А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.
# <span id="Йоан4_53"></span> И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом.
# <span id="Йоан4_54"></span> Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>
<br>