Преглед на кода на Житното зърно

[[Файл:NB05041914.png|300px|thumb|right|Хороскопът на беседата '''''Житното зърно''''']]
===== ''Неделна беседа, София, 5 Април 1914 г., Неделя, 10 ч. '' =====
<span id="NB0002_01"></span>„Ако житното зърно, паднало в
[[Земя|земята]], не умре, остава си само; ако
ли умре, принася много [[Плод|плод]]“.

[[Дванадесета_глава_на_Йоан#Йоан12_24|Евангелие от Йоанна 12:24]]

Житното зърно е емблемата на човешката [[Душа|душа]]. То представлява велика [[История|история]] в [[Развитие|развитието]] на [[Природа|природата]]. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата [[История|история]], щяхте да разберете напълно [[История|историята]] на човешката [[Душа|душа]]. Както житното зърно пада в [[Земя|земята]] и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката [[душа]]<span id="NB0002_02"></span>. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, [[Възможност|възможност]], [[Дух|дух]] на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква [[Радост|радост]] то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия [[Произход|произход]]. Хората не го оценяват, [[Кокошка|кокошките]] също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в [[Свят|света]].

Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на [[Живот|живота]]. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева [[Дума|думата]], тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към [[Бог|Бога]]; че за да се стремим към [[Бог|Бога]], трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем [[Храна|храна]] за [[Свят|света]], т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва [[Христос|Христос]] на друго място: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]], Който съм слязъл от [[Небе|Небето]]“. И [[Хляб|хлябът]] от какво става? <span id="NB0002_03"></span>От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният [[Живот|живот]] е нещастен, всички са [[Недоволство|недоволни]] – и [[Цар|царе]] и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са [[Недоволство|недоволни]] и пак искат. А попитайте ги защо са [[Недоволство|недоволни]]. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към [[История|историята]] на житното зърно. Когато го посеят в [[Земя|земята]], какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият [[Живот|живот]], изгни!“ Но в житното зърно има повече [[Вяра|вяра]], отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на [[Слънце|Слънцето]] и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса [[Плод|плод]] за други“, и в него се заражда [[Енергия|енергия]], и то почва да се стреми към [[Слънце|слънцето]]. <span id="NB0002_04"></span>Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват.

Неговите [[Страдание|страдания]] не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него [[Кон|коне]] и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият [[Живот|живот]]. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес?“ – [[Човек|Човек]] трябва от този пример с житното зърно да извлече [[Поука|поука]]. Минат диканята и копитата на [[Кон|коня]] над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било [[Живот|живот]] и [[Свят|свят]], който [[Господ|Господ]] създал!“ <span id="NB0002_05"></span>Но житното зърно има велико [[Търпение|търпение]]; то казва: „Вие ще видите каква е още моята [[История|история]]“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега [[Жена|жената]] със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва [[Хляб|хляб]]. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите [[Страдание|страдания]] се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите [[Страдание|страдания]] се свършиха!“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в [[Стомах|стомаха]], образуват се сокове, които влизат в нашия [[Ум|ум]], и какво става? В нашия [[Мозък|мозък]] се образуват велики мисли, в нашето [[Сърце|сърце]] – нови [[Желание|желания]]. <span id="NB0002_06"></span>Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на [[Писатели|писатели]] и [[Поети|поети]], излива се в лъка на [[Цигулар|цигуларя]]. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй [[Развитие|развитие]], никога не бихме видели тия хубави неща в [[Природа|природата]]. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва [[Христос|Христос]]: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]]“. А за да бъде [[Човек|човек]] жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И [[Жертвоприношение|жертвоприношението]] не е толкова тежко.

Сега нека се обърнем към [[История|историята]] на Христовия [[Живот|живот]], към [[История|историята]] на еврейския народ. Как ще си обясните това [[Противоречие|противоречие]]: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя [[Цар|Цар]] да дойде и му даде [[Свобода|свобода]], а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? <span id="NB0002_07"></span>Вие бихте казали, че ако [[Христос|Христос]] би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва [[Мъж|мъжът]] с [[Жена|жена]] си и обратното, и ще знаете как щяхте да постъпите с [[Христос|Христа]]. Когато [[Истина|Истината]] се яви в [[Свят|света]], Тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха, и затова и [[Христос|Христос]] се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, дето хората не могат да проумеят [[Истина|Истината]]. Такива са [[Закон|законите]] на този [[Свят|свят]].

Но има и друг [[Закон|закон]] в [[Свят|света]], който се проявява в слънчевата [[Светлина|светлина]]. Когато [[Слънце|слънцето]] почне да свети върху всички зародиши и [[Същество|същества]] на [[Земя|земята]], тази [[Светлина|светлина]], която у [[Човек|човека]] произвежда [[Радост|радост]] и веселие, у други произвежда [[Омраза|омраза]] и [[Злоба|злоба]]. [[Светлина|Светлината]], която у едни докарва [[Разположение|разположение]], прави други свирепи! <span id="NB0002_08"></span>[[Светлина|Светлината]] и [[Топлина|топлината]] върху един вълк го карат да мисли къде може да намери [[Овца|овце]], да ги изяде; като паднат същите върху един [[Крадец|крадец]], той ще почне да мисли как да ви открадне [[Пари|пари]]; паднат ли върху [[Човек|човек]], който се стреми да прави [[Добро|добро]], той ще помисли да намери някой беден [[Човек|човек]], да му помогне. Дайте едно житно зърно на [[Кокошка|кокошката]], тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на [[Риба|рибата]], тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко [[Същество|същество]] приспособява [[Храна|храната]], [[Топлина|топлината]] и [[Светлина|светлинта]] съобразно със своето [[Развитие|развитие]] и [[Понятие|понятие]]. Тоя [[Закон|закон]] може да разберете, като опитате тия два противоположни [[Свят|свята]]. Не може да ви се обясни защо у хората съществува [[Зло|злото]], защо те предпочитат [[Омраза|омразата]] пред [[Любов|любовта]], [[Лъжа|лъжата]] пред [[Истина|истината]]. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската [[Дума|дума]] „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „Аз искам“. <span id="NB0002_09"></span>Защо трябва да искаме? Има един [[Закон|закон]], който казва, че трябва да се стремим към [[Напредък|напредък]].

[[Христос|Христос]] казва, че ако житното зърно, паднало на [[Земя|земята]], не умре, остава само̀ на този [[Свят|свят]]. Какво нещо е самотията в [[Живот|живота]]? Самотията е най-тежкото [[Страдание|страдание]], което може да изпита [[Човек|човек]]. Да се [[Размножение|размножаваш]] – това е [[Смисъл|смисълът]] на [[Живот|живота]]. Всички [[Страдание|страдания]] в [[Свят|света]] произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога [[Зло|злото]] се ражда от това [[Желание|желание]] да бъдем сами и да станем център на [[Свят|света]]. А в Божествените [[Закон|закони]] това нещо е немислимо. Нашите мисли и [[Желание|желания]] претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В [[Свят|света]] можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за [[Господ|Господа]]. И трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата [[Природа|природа]]. <span id="NB0002_10"></span>Когато [[Слънце|слънцето]] изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички [[Същество|същества]], от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази [[Енергия|енергия]], която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни [[Слънце|слънцето]], че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява [[Свят|света]], така и ние трябва да пръскаме [[Светлина|светлина]], [[Просвещение|просвещение]] на окръжаващите нас. В нашия [[Ум|ум]] има някои превратни [[Понятие|понятия]], които произлизат от нашия индивидуален [[Живот|живот]]. Например, ако влезете в една къща, в която има само един прозорец, а има посетители 20–30 души, вие ще им кажете: „Вие нямате право, аз само искам да гледам“, и когато вие гледате [[Слънце|слънцето]], всички други ще бъдат лишени от неговата [[Светлина|светлина]], а вие трябва да позовете и тях да го видят, да им покажете [[Път|пътя]] да излязат из тази къща и да видят [[Светлина|светлината]]. Затова не е хубаво [[Човек|човек]] да държи много хора при себе си, защото никога не могат всички наведнъж да се ползват от слънчевата [[Светлина|светлина]] и [[Топлина|топлина]]. <span id="NB0002_11"></span>Трябва да им кажем да излязат вън. Затуй казва [[Исус|Исус]]: „Който люби себе си, трябва да излезе вън“; и на друго място: „Който люби [[Баща|баща]] си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене“. Та ако едно [[Същество|същество]] се приближи много до прозореца, то ще затули целия хоризонт за другите. Дръжте се 20–30 крачки по-далеко. То е физическата обстановка. С това [[Исус|Исус]] иска да каже, че [[Живот|животът]] не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че [[Господ|Господ]] е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за [[Живот|живота]]; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“. И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава [[Муха|мухите]]: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на [[Живот|живота]]. <span id="NB0002_12"></span>Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето [[Развитие|развитие]]: в тази стълба на [[Развитие|развитие]] между нас и [[Път|пътя]], към който се стремим, има още много [[Път|път]] да се извърви. Разстоянието между човеците и [[Ангел|ангелите]] е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и [[Човек|човека]]. От гледището на [[Ангел|ангелите]] ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по [[Образ|образ]] и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв [[Образ|образ]] и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по [[Образ|образ]] и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на [[Бог|Бога]]. А какви са Неговите черти? Те са [[Добродетел|Добродетел]], [[Любов|Любов]], [[Мъдрост|Мъдрост]] и [[Истина|Истина]]. [[Добродетел|Добродетелта]] изключва [[Зло|злото]], [[Любов|Любовта]] – [[Омраза|омразата]], [[Мъдрост|Мъдростта]] – [[Безумие|безумието]], [[Истина|Истината]] – [[Лъжа|лъжата]]. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. <span id="NB0002_13"></span>Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже [[Муха|мухата]], като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме [[Вибрация|вибрациите]] на [[Муха|мухата]], да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде [[Овца|овце]]? Той трябва да яде [[Овца|овце]], за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална [[Любов|любов]], да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде [[Овца|овце]], ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат [[Овца|овце]] и [[Кокошка|кокошки]], ще ви кажа, че те ядат [[Овца|овце]], защото искат да станат хубави, ядате и [[Кокошка|кокошки]], защото искат да станат и крилати като [[Ангел|ангелите]]. И имате право да се храните с тях. [[Зло|Злото]] не е в яденето. <span id="NB0002_14"></span>Когато забраняват да се яде известна [[Храна|храна]], то става от съображението да се не причинява [[Страдание|страдание]] на [[Същество|съществото]], което се употребява за тази [[Храна|храна]]. Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете [[Кокошка|кокошката]], ако не крякне, можете да я заколите и изядете. Щом изкряка, оставете я. Също и [[Овца|овцата]] – щом заблее, оставете я: тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате. Питайте коя [[Овца|овца]] и [[Кокошка|кокошка]] искат да живеят във вас. [[Христос|Христос]] казва: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]] и който Ме яде, ще има [[Живот|живот]] вечен“.

За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим: да очистим зрението, да очистим и [[Ум|ума]] си. Нашият [[Ум|ум]] е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Когато орете с рало една непосята нива, за да я засеете, това е ваше право; вие вървите по естествения [[Закон|закон]]. Но когато разоравате една вече засята нива, вършите [[Глупост|глупост]]. Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото [[Наука|науката]] без [[Критика|критика]] не можела. <span id="NB0002_15"></span>Да критикувате, но как? [[Критика|Критиката]], като [[Хирургия|хирургията]] – да изрязвате болно място от човешкото [[Тяло|тяло]], разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде [[Човек|човек]] такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от [[Закон|закона]] на [[Добродетел|Добродетелта]] и на [[Любов|Любовта]]. Когато ви говоря за [[Любов|Любовта]], не разбирайте, че аз проповядвам едно [[Учение|учение]] на [[Мир|мир]] и спокойствие; [[Човек|човек]], който иска да люби, трябва да опита най-големите [[Страдание|страдания]] в [[Свят|света]]; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен [[Принцип|принцип]] на [[Любов|Любовта]]. За да обичаме [[Бог|Бога]], трябва да сме готови да се жертваме, както [[Бог|Бог]] се жертва за нас. За да Го познаете, вие казвате: „[[Господ|Господи]]! Дай това, което ни трябва“. „Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на [[Свят|света]]. И никога [[Пари|парите]] не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. <span id="NB0002_16"></span>[[Пари|Парите]] са обезценени, защото няма какво да съответства на тях. А то трябваше да искаме жито, [[Царевица|царевица]], [[Круша|круши]], [[Ябълка|ябълки]]. Вие казвате: „[[Господ|Господи]]! Искам да бъда красив, искам да бъда богат“. Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е [[Нещастие|нещастие]] за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи [[Зло|зло]], и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят [[Живот|живота]] добър. Ние сме изоставили [[Развитие|развитието]] на своето [[Сърце|сърце]] и следователно трябва да се върнем към този основен [[Принцип|принцип]] – да развием и облагородим [[Сърце|сърцето]] си. [[Зло|Злото]] не се гнезди в [[Ум|ума]], а в [[Сърце|сърцето]]. Всеки от нас трябва да попита своето [[Сърце|сърце]] какво то желае. Нашето [[Сърце|сърце]] се е покварило по наша [[Вина|вина]]; ние сме го накарвали много пъти, като слугините, да лъже, да мисли [[Зло|зло]] и т.н. [[Господ|Господ]] казва в Писанието: „Сине мой, дай си [[Сърце|сърцето]]“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим [[Сърце|сърцето]] си, да влезе Той в него. <span id="NB0002_17"></span>Ще кажете как? По същия начин, както отваряме прозореца да влезе [[Светлина|светлина]] в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза [[Светлина|светлина]], лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където [[Светлина|светлината]] не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко [[Сърце|сърце]], в което е влязъл [[Господ|Господ]], дявол не влиза. [[Господ|Господ]] е именно лекарят в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято [[Камила|камила]] едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на [[Камила|камилата]], но от това гръбнакът на [[Камила|камилата]] се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на [[Камила|камилата]] може да носи само известно количество тежина. [[Камила|Камилата]] – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето [[Развитие|развитие]]. Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. [[Небе|Небето]] иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. <span id="NB0002_18"></span>И когато [[Христос|Христос]] казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в [[Небе|Небето]], за да може [[Бог|Бог]] от [[Лихва|лихвите]] да храни бедните хора на [[Земя|земята]]. Не са [[Ангел|ангелите]], които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките [[Условие|условия]] да го извършим. [[Закон|Законът]] не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно. Някой казва: „[[Мозък|Мозъкът]] ми е малък“; аз му отговарям: Ако не можеш да гледаш малък [[Кон|кон]], как ще можеш да гледаш по-голям; ако имаш малко [[Сърце|сърце]] и не можеш да го управляваш, как ще управляваш друго, по-голямо [[Сърце|сърце]], което има по-големи [[Желание|желания]]?

Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за [[Бъдеще|бъдещето]], а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за [[Добро|добро]]; той ни носи всички бъдещи блага. [[Закон|Законът]] е такъв, че [[Бог|Бог]], който е дал [[Условие|условия]] за този ден, ще ги даде и за другите: няма защо да мислим какво ще стане с нас в [[Бъдеще|бъдеще]], а трябва да бъдем спокойни: има известни [[Закон|закони]], които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия [[Закон|закон]]. <span id="NB0002_19"></span>Всяко [[Нещастие|нещастие]], обаче, ще ви донесе [[Благословение|благословение]]; всяка [[Мъчнотия|мъчнотия]] ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога, и затова не трябва да се [[Безпокойство|безпокоите]] за [[Нещастие|нещастията]], които може да ви се случат. Някои ме питат по политическия [[Живот|живот]] на [[България|България]]: „Какво ще стане с нея?“ – Чудна работа! Че какво е станало сега? На [[България|България]] ѝ правят малко разтривка – туй е всичкото. Снели са ѝ малко от товара; дали са ѝ нова [[Опитност|опитност]] и [[Задача|задача]] за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху [[Закон|законите]], които регулират [[Живот|живота]], а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният [[Живот|живот]] на [[Човек|човека]]. Когато [[Човек|човек]] иска да стане [[Цар|цар]] на хората, той е виноват. И оня, който иска да свали един [[Цар|цар]], и той е виноват. Безразлично е за нас, кой е [[Цар|цар]] – един или друг, трети или четвърти: всички вървят по един и същи [[Път|път]]. <span id="NB0002_20"></span>Не казвам, че [[Човек|човек]] не трябва да желае да стане [[Цар|цар]] или царица. Но кому? На себе си, на своя [[Ум|ум]], на своето [[Сърце|сърце]], на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и [[Желание|желания]], подчинили ли сте ги, турили ли сте [[Ред|ред]] и порядък в себе си? Вие първи дайте [[Образ|образ]] на [[Свят|света]]. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? [[Учител|Учител]], който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И [[Исус|Исус]], когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото [[Учение|учение]], [[Свят|светът]] веднага ще се измени. В нас е скрита една [[Динамика|динамическа]] сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил [[Път|пътя]] на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?“ <span id="NB0002_21"></span>Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама [[Престъпление|престъпници]], единият бил сляп, а другият – без крака; [[Престъпление|престъплението]] им се състояло в следното: ходили да крадат [[Ябълка|ябълки]]; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох [[Ябълка|ябълки]], но си прострях ръцете и взех някои от [[Земя|земята]]“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил [[Ябълка|ябълката]], а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал [[Ябълка|ябълките]]“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и [[Човек|човекът]] – всеки отделно се състои от две [[Същество|същества]], едното – сляпо, другото – без крака. Когато [[Господ|Господ]] ги хване на местопрестъпление, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но [[Господ|Господ]] казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. <span id="NB0002_22"></span>Кой е този без очите? Човешкият [[Инстинкт|инстинкт]]. Оня без краката? Човешкият [[Ум|ум]]. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат [[Ябълка|ябълки]], и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете?“, и другият казва: „Защо ме биете?“, но и двамата са виновни.

[[Еволюция|Еволюция]] е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага; но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – [[Добродетел|Добродетел]], [[Правда|Правда]], [[Мъдрост|Мъдрост]] – са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

Но ще кажете: „Как можем да приложим това [[Учение|учение]] в [[Свят|света]]?“ – Не се изисква от нас ние да оправим [[Свят|света]]: [[Свят|светът]] е оправен, в [[Свят|света]] няма анормалности, всичко върви по определен [[Ред|ред]]; [[Събития|събитията]], естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на [[Личност|личността]] в [[Свят|света]], била тя [[Мъж|мъж]] или [[Жена|жена]]. Когато се изправи [[Лидност|личността]], ще се изправят нейните [[Дете|деца]] – синове и [[Дъщеря|дъщери]], а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият [[Свят|свят]] сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. <span id="NB0002_23"></span>Този е [[Принцип|принципът]], който е положил [[Христос|Христос]], и [[Христос|Христос]] действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и [[Свят|светът]] ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този [[Свят|свят]] има голямо [[Безпокойство|безпокойствие]], защото всички ония, които не могат да завият [[Пашкул|пашкул]], се опасяват как ще прекарат [[Зима|зимата]], която наближава. [[Преобразувание|Преобразуванието]], следователно, трябва да стане в нашия [[Ум|ум]], в нашето [[Сърце|сърце]], в нашата воля, и когато стане това [[Преобразувание|преобразувание]], ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши [[Същество|същества]], които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият [[Ум|ум]] ще се просвети, както учениците се просветяват между своите [[Учител|учители]]. Светиите са [[Учител|учители]] на [[Човечество|човечеството]], и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат [[Свят|света]] как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия [[Учител|учители]]; на кое място са? Ние им виждаме [[Образ|образите]] в черква“. Всяко нещо си има [[Сянка|сянката]], и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите [[Желание|желания]] в [[Свят|света]] са една [[Сянка|сянка]], вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по [[Закон|закона]] – от [[Сърце|сърцето]] нагоре, към вашия [[Ум|ум]] да мислите за [[Бог|Бога]]. <span id="NB0002_24"></span>Как да си представим [[Бог|Бога]]? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен [[Човек|Човек]], в Когото няма никаква [[Злоба|злоба]], никаква [[Омраза|омраза]], Който обича хората, както истински [[Баща|баща]] обича [[Дете|децата]] си – такова е отношението на [[Бог|Бога]] спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. [[Разположение|Разположението]], което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както [[Слънце|слънцето]] ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в [[Живот|живота]] се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния [[Живот|живот]] има [[Изгрев|изгряване]] и [[Залез|залязване]]. На зряла [[Възраст|възраст]] [[Слънце|слънцето]] възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. [[Господ|Господ]] ще изгрее в [[Сърце|сърцата]] и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които [[Господ|Господ]] изгрее, ще почувстват [[Радост|радост]] и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас [[Живот|животът]] е [[Нещастие|нещастие]], скръб, [[Страдание|страдание]]“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях [[Условие|условие]] да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде [[Нещастие|нещастие]] за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един [[Закон|закон]]. <span id="NB0002_25"></span>

Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е [[Смърт|смърт]]; а сега само си въобразява. В един свой разказ [[Толстой|Толстой]] ето какво говори: среща един руски [[Монах|монах]] на 85-годишна [[Възраст|възраст]], с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш [[Монах|монах]]?“ И [[Монах|монахът]] разправил вкратце своята [[История|история]] така: „Аз съм от княжеска [[Фамилия|фамилия]]; когато бях между 21–25 години, [[Баща|баща]] ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „[[Сърце|Сърцето]] е спряло, той умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е [[Смърт|смъртта]]?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват [[Годеница|годеницата]] и [[Баща|баща]] ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам [[Богатство|богатствата]] му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако [[Господ|Господ]] ме върне в [[Свят|света]], аз ще захвана друг [[Живот|живот]]“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. <span id="NB0002_26"></span>Най-голямото [[Нещастие|нещастие]] е да останеш с дни и месеци в [[Земя|земята]] и да не можеш да се освободиш от [[Тяло|тялото]]; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога [[Душа|душата]] е излязла от [[Тяло|тялото]] и никога нямаше да имаме такива [[Страдание|страдания]]. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив [[Ковчег|ковчег]] и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната [[Любов|любов]]? Това е [[Любов|любовта]] на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както [[Котка|котката]] обича мишката, или както вълкът [[Овца|овцата]]? И то е [[Любов|любов]]. Но то е [[Любов|любов]] такава, от която [[Свят|светът]] страда. А [[Любов|Любовта]], която е потребна на [[Свят|света]], е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй [[Исус|Исус]] е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи [[Жилище|жилище]] в него“. Вие казвате: „Какво ще стане с [[България|България]]?“ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?“ <span id="NB0002_27"></span>Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с [[България|България]]?“ [[България|България]] – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне [[Господ|Господ]] да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя [[Ум|ум]] и своето [[Сърце|сърце]]. Дяволът е виновник на тия [[Страдание|страдания]]. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И [[Господ|Господ]] казва: „Вземете пример от него: той е [[Учител|учител]] на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите [[Лъжа|лъжи]], и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята [[Маймуна|маймуна]] не можеш я излъга“; отива приятелят му при [[Маймуна|маймуната]], почва да се преструва, че спи, зажумява и [[Маймуна|маймуната]], а той задига [[Пари|парите]]; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път [[Маймуна|маймуната]] си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С [[Опитност|опитността]], която имаме в [[Свят|света]], след [[Страдание|страдания]], когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. <span id="NB0002_28"></span>Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето [[Сърце|сърце]] се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете [[Образ|образа]] и подобието Божие, тогава [[Бог|Бог]] ще ви възкреси, тъй както [[Слънце|слънцето]] съживява посятото житно зърно.