Словото на Езотеричното Християнство - Потребителски приноси [bg]

Христос

2026-08-01T16:21:55Z

Ffilipov: Нова страница: „===Четирите неща, които Христос носеше на кръста=== Под думата човек или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, Човек|чов...“

===Четирите неща, които Христос носеше на кръста===

Под думата [[Човек|човек]] или человѣкъ на [[Български език|български]] се разбира същество, което живее цял век. Обаче в [[Първият език|първообразния език]], в езика, на който е написана тази фраза, [[Човек|човек]] има друго значение – значи [[Исус]], [[Човек|Човекът]], който иде на [[Земя|Земята]], [[Брат|брат]] на [[Страдание|страдащите]]. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред [[Свят|света]], да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е [[Богатство|богат]], да е [[Сила|силен]], да има [[Знание|знания]], да има [[Добродетел|добродетели]]. Ама ще кажете: „Какво дири тук [[Богатство|богатството]]?“ – [[Богатство|Богатството]] е [[Почва|почвата]], условията, при които може да се развива човек; то е [[Почва|почвата]], в която се развива [[Сила|Силата]]. Последната пък внася [[Топлина]] и [[Светлина]], които въздействат на [[растене|растенето]], на [[Развитие|развитието]]. Като дойдем до [[Знание|Знанието]], то е [[Метод|методът]], чрез който трябва да се разбира и регулира нашият [[Живот|живот]]. [[Добродетел|Добродетелта]] пък е [[Цел|целта]], към която трябва да се [[Стремеж|стремим]].

Прочетох ви 19-а глава от [[Евангелие|Евангелието]] от Йоана, за да видите четирите неща, които [[Христос]] носеше на [[Кръст|кръста]] – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим [[Добродетел|Добродетелта]] на главата, която не беше прикована, от лява страна – [[Знание|Знанието]], от дясна – [[Сила|Силата]], а отдолу при краката – [[Богатство|богатството]], и ние ще имаме тогава разпнатия [[Човек|човек]]. Тоест, като приковем [[Богатство|богатството]], [[Сила|Силата]] и [[Знание|Знанието]], техните сокове ще възлязат към главата – към [[Добродетел|Добродетелта]]. Когато [[Господ]] иска да направи [[Човек|човека]] добър, приковава го на [[Кръст|кръста]] – заковава неговите [[Богатство|богатства]], [[Сила|сила]], [[Знание|знания]]. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото [[Господ]] ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже [[Човек|човек]] не иска да стои спокоен, [[Господ]] казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този [[Кръст|кръст]], не бива да плачем, защото [[Господ]] работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на [[Кръст|кръста]]. Който иска да се занимава с него [[Господ]], трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.

Сънищата на Йосифа

2026-08-01T16:15:33Z

Ffilipov: Нова страница: „ ===== ''Неделна беседа, София, 2 Август 1914 г., Неделя, 10 ч.'' ===== А Йосиф видя сън, и приказа го на братията си: и възненавидяха го още повече. (Битие 37:5–11, 39:1–23) Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо с...“

===== ''Неделна беседа, София, 2 Август 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
А Йосиф видя сън, и приказа го на братията си: и възненавидяха го още повече.
(Битие 37:5–11, 39:1–23)

Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти си негова собственост, негово право, и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога“. Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир тази изпитня, наистина, той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитни, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в Рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате да ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: „Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“. Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо. Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства. Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа. Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му. Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може да движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска да чуе за него. Може да сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас. Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“. Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека, и той да има по този начин благоволението на Бога.

Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитни, които не може да се избягнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. И тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за да прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек. Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той си каза: „Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша“. Значи удоволствието в този смисъл е грях.

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия. Пиете чаша вино – на следния ден ви боли глава; какво сте придобили? По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват. Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение. Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят. Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи. Ако светът изисква да добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип. Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може да се постигнат. Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може да задоволи вашите мисли и желания. Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката да се отгледа и израстне, така и ученикът не може да се научи без своя учител. Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше да спазва великия закон на движението и раздвижването на живота. Всичкият наш стремеж в живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. Живота не трябва да разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва да разберем живота тъй, както Бог го е ограничил. Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули. Но казват някои: „Силен по ум“. Силен по ум човек може да бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота. Защо някога не сполучваме? Ние се двоумим, искаме да направим добро, без да преценяваме, че това, което вършим, не е добро. Ние мислим, че това, което тъкмим, е умно и че то ще се реализира; въртим го насам, въртим го нататък, напред, назад, а то не става. Някога се чудим защо не напредваме и защо нашата памет отслабва, защо е тъпа. Ние сами постоянно разбъркваме издъно нашия живот. Бива да размътиш водата, когато ловиш риба, но да я размътваш постоянно, и когато си изловил всичката риба, не бива. Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата. „Какво искаш? Рокля? Хайде, на̀ ти рокля“, каже мъжът. Обистри се езерото. Утре жената пак иска да хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник, да отиде на разходка. „Хайде, на̀“, ѝ отговаря мъжът. Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави? – взема, че избягва. Значи езерото пресъхва и изгубва рибата си и дори водата си. Какво тогава жената ще мъти? Да мътим постоянно живота, да смущаваме себе си – това не значи да разбираме живота. Ще мътим, ще мътим, най-после ще умрем.

Дали сте помислили какво нещо е смъртта? Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от Битието, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.

Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. – „Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа, да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас. Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат да вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел да ограби ближния си, и поради това винаги има сблъсквания между тях. То е общ закон, както между малките, тъй и между големите същества. Мнозина искат да живеят. Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред Фараона. Но за да излезете пред Фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта. Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които може да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени само когато спазва Божествените закони.

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъстяваш, да одумваш – това не е характер; характер е да прощаваш, само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“ Един баща казва на своя син: „Ти няма да станеш човек“; синът отива в странство да се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли да стана човек?“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше да ме докараш тука – да ме плашиш? Ти си неразумен човек, който не знае какво прави. Ти трябваше да ми пратиш каляска да ме доведе“. Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме да плашим хората. „Да ми даде Господ сила, аз зная как да управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче. А колко се е подобрил светът? Ни най-малко. Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва да правите: да съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце да има равновесие.

Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: „Вярваме, че има“. Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: „Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам“. Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне да се радва. Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли да се ползваме от сладки плодове? Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер? Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели? Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“. И това е най-добрата похвала, която може да ни отдаде светът. Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас. В Египет през времето на Фараона имаше много знатни египтяни; защо Фараон не тури тях на първо място, а тури един чужденец? За неговите хубави черти ли? Не. За неговия ум и за неговата доброта. Ако сме като него, светът ще ни отреди същото място; ако сме глупави, и светът ще ни изхвърли. Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва да бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост. Не разбират какво казват: външните, чуждите неща и на Великден се вземат; характерът обаче вечно ще остане у нас – той е именно ценното. Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е във вашите ръце. Какъв образ ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите; трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога да направя“. Лошите последици, наистина, дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него.

При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последна минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят. И ще разберете тогава дълбокия смисъл на земния живот. Тогава Господ ще се яви, и ще се въдвори Царството Божие на земята.

Неделни беседи през 1914 г.

2026-08-01T16:13:20Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Истината ще ви направи свободни]]''', НБ, ИБ, Бургас, 26.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Любовта_(беседа)|Любовта]]''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''[[Сънищата на Йосифа]]''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Бог

2026-07-16T22:54:37Z

Ffilipov: /* Стремеж към Бога */

==Извадки от Словото на Учителя на тема '''''Бог'''''==

===Не е необходимо да се знае къде е Бог, но да се стремим към Него===
Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към [[Слънце|Слънцето]] – извора на [[Живот|Живота]]. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към [[Бог|Бога]]. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до [[Слънце|Слънцето]]? А аз искам да намеря [[Бог|Бога]].“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е [[Бог|Бог]], а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е [[Слънце|Слънцето]] и е приело това, което желае. Същият [[Закон|закон]] важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.
'''''НБ "[[Ето човекът#NB0001_02|Ето човекът]]", 29.03.1914'''''

===Стремеж към Бога===
Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към [[Бог|Бога]]; че за да се стремим към [[Бог|Бога]], трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. 
'''''НБ "[[Житното зърно#NB0002_02|Житното зърно]]", 15.04.1914'''''

Бог

2026-07-16T22:53:20Z

Ffilipov: /* Извадки от Словото на Учителя на тема Бог */

Любовта (беседа)

2026-07-16T22:43:07Z

Ffilipov:

===== ''Неделна беседа, София, 19 Юли 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.
(I. Кор. 13:1)

Думата „[[Любов|любов]]“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв [[Смисъл|смисъл]]. Когато някоя дума изгуби своя [[Смисъл|смисъл]], избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си [[Сила|сила]] и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия [[Свят|свят]], когато известна [[Храна|храна]] влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото [[Тяло|тяло]]. Този [[Закон|закон]] е верен не само по отношение на физическия [[Свят|свят]], но и по отношение на умствения [[Живот|живот]]: когато ни се представи една [[Мисъл|мисъл]], която не може да реагира върху нашия [[Мозък|мозък]], и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото [[Сърце|сърце]]: когато едно [[Желание|желание]] влезе в [[Сърцето|сърцето]] на [[Човек|човека]] и не може да реагира върху него, а [[Сърцето|сърцето]], вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.

Човешкото естество има трояко [[Разбиране|разбиране]] върху нещата. Вземете един [[Плод|плод]], [[Ябълка|ябълка]] червена, пъстра, красива; най-първо нейната [[Форма|форма]] мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна [[Форма|форма]] и [[Цвят|цвят]], известно [[Понятие|понятие]] за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите [[Ябълката|ябълката]] до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята [[Работа|работа]], ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат [[Ябълката|ябълката]], и те ще направят последната операция върху горката [[Ябълка|ябълка]] – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази [[Ябълка|ябълка]] е вкусна“. Тъй и [[Любов|Любовта]] има в [[Живота|живота]] трояко [[Проявление|проявление]] по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е [[Чувство|чувство]], други – [[Сила|сила]], трети – [[Илюзия|илюзия]] и т.н. Какъвто е [[Ум|умът]] на [[Човека|човека]], такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за [[Любов|Любовта]]. За да познаете съждението на един [[Човек|човек]] върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една [[Жена|жена]], посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един [[Учител|учител]], трябва да го видите в [[Училището|училището]]; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на [[Любов|Любовта]] в обширен [[Смисъл|смисъл]], разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази [[Мисъл|мисъл]], да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста [[Форма|форма]]. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам [[Желание|желание]] да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко [[Дете|дете]], [[Майката|майката]] първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка [[Храна|храна]], сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде [[Майката|майката]] обаче по-твърда [[Храна|храна]], трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – [[Детето|детето]] боледува. И тогава [[Майката|майката]] си казва: „[[Детето|Детето]] има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия [[Живот|живот]] се явява също такова състояние – когато му дадат твърда [[Храна|храна]], [[Любов|Любовта]], той преминава през процеса на [[Страдание|страданията]]. Следователно, когато казваме: „[[Страдание|Страданията]] са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда [[Храна|храна]]. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите [[Страдание|страдания]] в [[Света|света]], то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във [[Възраст|възрастта]] на [[Христос|Христа]] – 32 години.

Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал [[Любов|Любовта]]. За да разберем [[Любов|Любовта]], трябва да сравним това [[Понятие|понятие]] с противоположните нему понятия. Когато [[Човек|човек]] иска да опише някой [[Предмет|предмет]], трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един [[Кон|кон]], една крава, [[Овца|овца]], вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния [[Свят|свят]] всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със [[Силата|силата]] на [[Словото|словото]] може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на [[Ангелите|ангелите]], а не разбирам [[Любов|Любовта]], нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една [[Ябълка|ябълка]] само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на [[България|България]]? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на [[Почит|почит]], ако вашето [[Пророчество|пророчество]] се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам [[Пророчество|пророчество]], и зная всичките [[Тайна|тайни]] и всяко [[Знание|знание]], и ако имам всичката [[Вяра|вяра]], щото и планини да премествам, а [[Любов|любов]] нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят [[Живота|живота]]. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели [[Царство|царства]], но всичко това е само външната страна на [[Живота|живота]]. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам [[Тялото|тялото]] си на изгаряне, а [[Любов|любов]] нямам, нищо не се ползвам“.

Значи дори да имаме всички [[Дар|дарби]], които апостол Павел оповестява, а сме лишени от [[Любов|Любов]], ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на [[Човека|човека]], не засягат човешката [[Душа|душа]]. И той започва по-нататък да описва положителните качества на [[Любов|Любовта]]. Първото нейно качество е [[Дълготърпението|дълготърпението]]. А знаете ли [[Смисъл|смисъла]] на [[Търпението|търпението]]? То е основният стълб на [[Живота|живота]]. Имате ли [[Търпение|търпение]], можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в [[Живота|живота]]. [[Човек|Човек]] с [[Търпение|търпение]] е като кораб с котва; [[човек|човек]] без [[Търпение|търпение]] е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на [[Любов|Любовта]]. Затова е казано: „[[Бог|Бог]] е [[Любов|Любов]]“, понеже Той е дълготърпелив. [[Дълготърпението|Дълготърпението]] е признак на великата [[Любов|Любов]], която [[Бог|Бог]] храни към нас. Ако Той нямаше тази [[Любов|Любов]], не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето [[Невежество|невежество]] и нашите низости и отдавна би очистил [[Света|света]] от нас. Та с каквато [[Работа|работа]] да се заемем, каквито [[Благо|блага]] и да искаме да добием в [[Живота|живота]], за нас [[Търпението|търпението]] е безусловно необходимо. Мнозина казват: „[[Търпението|Търпението]] – това е волевост“. Не, [[Търпението|търпението]] е велико качество, и в човешкия характер няма по-[[Благородна|благородна]] черта от него. [[Търпението|Търпението]] не се ражда с [[Човека|човека]], трябва да се добие; [[Любов|Любовта]] може да ни дойде [[Дар|даром]], но [[Търпението|търпението]] трябва да го придобием. А [[Страданието|страданието]] е един процес, чрез който може да се придобие [[Търпението|търпението]]; този е [[Метод|методът]] за придобиване на [[Търпение|търпение]].

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: [[Мъдрост|Мъдрост]], [[Истина|Истина]] и [[Добродетел|Добродетел]]. Защо [[Майката|майката]] претърпява известни [[Грешка|грешки]] на своето [[Дете|дете]], а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в [[Бъдеще|бъдеще]] велик [[Човек|човек]], [[човек|човек]], полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, [[Майката|майката]] си казва: „Аз за това [[Дете|дете]] ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият [[Човек|човек]] е умен и предвижда [[Бъдещето|бъдещето]]. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с [[Вода|вода]], маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това [[Дете|дете]]? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една [[Божественото|Божествена]] [[Душа|душа]], която привлича [[Любовта|любовта]] на [[Майката|майката]] дотолкоз, щото тя със своето [[Дълготърпение|дълготърпение]] е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа [[Мъж|мъжът]], той би го захвърлил, би казал: „Тази [[Работа|работа]] не е за мене“. Следователно всяка [[Работа|работа]] в този [[Свят|свят]], за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме [[Любов|Любов]] – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.

Говоря ви върху [[Любов|Любовта]] в нейния широк [[Смисъл|смисъл]]; не ви говоря за [[Същност|същността]] ѝ. Някои хора считат [[Любов|Любовта]] за едно усещание, за едно приятно [[Разположение|разположение]] на [[Сърцето|сърцето]]. Това не е [[Любов|Любов]], защото [[човек|човек]] може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на [[Сърцето|сърцето]]; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава [[Любов|Любовта]]. Когато [[човек|човек]] ви люби, може някой път да ви причини и болка: [[Любов|Любовта]] едновременно причинява и [[Страдание|страдание]], и [[Радост|радост]] – то е нейно свойство. Тя е [[Сила|сила]] с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на [[Любовта|Любовта]]. Аз съм щастлив – защо? – защото [[Любов|Любовта]] присъства в мене. Но [[Любов|Любовта]] казва и друго – [[Търпението|търпението]] е [[Път|пътят]], по който тя може да дойде в човешкото [[Сърце|сърце]]. [[Дълготърпението|Дълготърпението]] създава условия да се прояви [[Любовта|Любовта]]. Без [[Търпение|търпение]] [[Любов|Любовта]] не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй [[Търпение|търпение]] в неговото широко [[Разбиране|разбиране]], вие ще видите, че то е голяма [[Сила|сила]] в ръцете на смелия, на решителния [[Човек|човек]] – такъв [[човек|човек]] има велико [[Бъдеще|бъдеще]] пред себе си.

Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на [[Любов|Любовта]], когато [[Дълготърпението|дълготърпението]] е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е [[Любов|Любов]], готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш [[Приятелство|приятел]] има [[Благородство|благородни]] черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и [[Вяра|вяра]]. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме [[Търпение|търпение]], но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото [[човек|човек]] посее, това и ще пожъне; ако посее [[Ябълка|ябълка]], [[Ябълки|ябълки]] ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към [[Бог|Бога]], към [[Любов|Любовта]], сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен [[Закон|закон]], който [[Любов|Любовта]] ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия [[Свят|свят]], за онези, които действително имат [[Сърце|сърце]]. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия [[Страдания|страдания]], които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило [[Божественото|Божественото]] [[Съзнание|съзнание]], които разбират [[Любовта|Любовта]], [[Доброто|доброто]] и [[Злото|злото]], които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в [[Света|света]] – аз съм нещастен [[Човек|човек]]“. Отговарям: „Защо [[Любов|Любовта]] не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда?“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи [[човек|човек]], ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал [[човек|човек]] здрав в пълния [[Смисъл|смисъл]] на думата; напълно здрави са само светиите и [[Ангелите|ангелите]], които живеят на [[Небето|Небето]]; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист [[Въздух|въздух]] и [[Светлина|светлина]]; ще промените постелката; ще обърнете [[Внимание|внимание]] на [[Храната|храната]] и т.н.“. И [[Любов|Любовта]] казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето [[Слънцето|слънцето]] може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно [[Работа|работя]] – те са ръцете на [[Любов|Любовта]]“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими [[Богатство|богатства]]. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да [[Работа|работите]]. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате [[Търпение|търпение]] и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят [[Добродетели|добродетели]]. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото [[Добродетелите|добродетелите]] ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. [[Добродетелта|Добродетелта]] не е нищо отвлечено, а е нещо [[Реалност|реално]], което винага е в състояние да гради.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои [[Търпението|търпението]] в пълния [[Смисъл|смисъл]] на думата – не онова [[Търпение|търпение]] да понасяш обиди: то още не е [[Търпение|търпение]]; [[Тайната|тайната]] на [[Търпението|търпението]] е, когато [[човек|човек]] ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават [[Храна|храна]], и ако умеете да използвате тая [[Храна|храна]], ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на [[Господ|Господа]] да разберете [[Търпението|търпението]]. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много [[Знания|знания]]. Хубаво, [[Знанията|знанията]] сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като [[Сила|сила]], която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като [[Раница|раница]] на гърба на [[Човека|човека]].

[[Любов|Любовта]] не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската [[Любов|Любов]], трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате [[Любов|Любов]]. [[Любов|Любовта]] трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш [[Живот|живот]], и в следващия, и в по-друг [[Живот|живот]], и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок [[Смисъл|смисъл]] ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този [[Път|път]]: друг [[Път|път]] за [[Небето|Небето]] няма. Ще кажете: „Този [[Път|път]] е труден, не може ли без него?“ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в [[Царството|Царството]] Божие. [[Любов|Любовта]] не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на [[Злото|злото]] не отвръща със [[Зло|зло]], всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че [[Гордостта|гордостта]] няма да посетят никога нашето [[Сърце|сърце]]; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; [[Работата|работата]] е да не правим [[Приятелство|приятелство]] с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим [[Живота|живота]] на [[Човека|човека]] нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта. Само след като научим тия две качества – [[Търпението|търпението]] и благосклонността – ние ще научим [[Историята|историята]] на нашия [[Живот|живот]], ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в [[Света|света]] няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на [[Търпението|търпението]], вижте [[Търпението|търпението]] на житното зърно. Без [[Търпение|търпение]] ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето [[Учение|учение]], но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на [[Бог|Бога]], няма да бъдете никога излъгани. Един е [[Пътят|пътят]], и [[Исус|Исус]] [[Христос|Христос]] го казва: „Аз съм [[Пътят|Пътят]]“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в [[Пътя|пътя]]. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг [[Път|път]]; но един ден бездруго ще се убеди, че този е [[Пътят|пътят]]; [[Животът|животът]] ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този [[Хляб|хляб]], който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви [[Елемент|елементи]] е съставен, с каква [[Вода|вода]] е замесен.“ – „Нямам [[Време|време]]. Ще вземеш ли [[Хляба|хляба]] да ядеш?“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е [[Любов|Любов]], от какви [[Елемент|елементи]] е тя съставена?“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на [[Път|път]] по-нататък; ще ти кажа: „Нямам [[Време|време]] да разправям сега тия въпроси“. [[Животът|Животът]] е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този [[Хляб|хляб]] и ще видите. [[Любов|Любовта]] е [[Храна|храна]] на [[Живота|живота]]: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в [[Света|света]]. Някои хора имат твърде смътно [[Понятие|понятие]] за [[Любовта|Любовта]], било по отношение на търговия, било в [[Учение|учение]], било във [[Война|война]]. Всякъде трябва да имаме [[Любов|Любов]]; тя е велика [[Сила|сила]]. И тази [[Сила|сила]], с която аз повдигам туй стъкло, също е [[Любов|Любов]]. Същата тази [[Сила|сила]] може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един [[Свят|свят]]. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна [[Сила|сила]]. [[Любов|Любовта]] е една [[Сила|сила]], която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде [[Любовта|Любовта]], искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова [[Жилище|жилище]], в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда [[Смърт|смърт]]. [[Смъртта|Смъртта]] е процес на разрушение на всякаква егоистична [[Мисъл|мисъл]] и [[Желание|желание]]; с нея [[Бог|Бог]] разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето [[Сърце|сърце]] и нашият [[Ум|ум]] трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите [[Действие|действия]] тя е [[Сила|сила]] ужасна. Когато сме в [[Хармония|хармония]] с нея, [[Светът|светът]] е [[Блаженство|блаженство]]; не сме ли в [[Хармония|хармония]], няма по-опасна [[Сила|сила]] в [[Природата|природата]] от [[Любовта|Любовта]]. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много [[Внимателни|внимателни]]. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, [[Страдания|страдания]], разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че [[Господ|Господ]] е [[Любов|Любов]] и като [[Любов|Любов]], не трябва да наказва. [[Господ|Господ]], като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „[[Господи|Господи]]! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря [[Господ|Господ]]. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, [[Господ|Господ]] ни попитва: „Е, научи ли урока?“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния [[Свят|свят]], към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклоненни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш [[Търпение|търпение]], както аз търпя; в деня, в който престъпиш [[Закона|закона]], ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от [[Сърце|сърце]] трябва да каже на [[Господа|Господа]]: „Аз съм благодарен от [[Душа|душа]] и [[Сърце|сърце]] за всичко, което Си ми дал“; защото [[Бог|Бог]] е дал на всеки [[Човек|човек]] хиляди [[Благо|блага]], но той не знае как да използва тия [[Благо|блага]] – „[[Вода|Вода]] гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното [[Човечество|човечество]] на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око?“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама, 100 грама, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото [[Злато|злато]] – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати?“, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?“ – „То е много лесна [[Работа|работа]] – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И [[Господ|Господ]] един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и [[Господ|Господ]], като не сме доволни, ще ни тури малко [[Сол|сол]] или пипер, за да ни направи доволни. Защото [[Животът|животът]] не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което [[Бог|Бог]] ни е дал. Тогава [[Бог|Бог]] ще ни даде още по-големи [[Благо|блага]]. Та тази [[Глава|глава]] от апостола трябва да я приложим в практическия [[Живот|живот]]: да почнем да [[Работа|работим]] и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в [[Училище|училище]] – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; [[Училището|училището]] е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В [[Училищата|училищата]] трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на [[Училището|училището]] има една връзка между [[Сърцето|сърцето]] и [[Ума|ума]] – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни [[Закони|закони]], по които трябва да се развива [[Животът|животът]].

Казвате: „Защо [[Бог|Бог]] не ми е дал по-големи способности, по-голяма [[Сила|сила]], повече [[Пари|пари]]?“ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да [[Работа|работите]], вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да [[Работа|работите]], вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като [[Ученици|ученици]], които [[Бащата|бащата]] и [[Майката|майката]] искат да направят учени, а те не се учат, бягат от [[Училището|училището]]; мнозина от вас са бягали от това [[Божественото|Божествено]] [[Училище|училище]]. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на [[Глава|глава]], ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи [[Божествения|Божествения]] [[Закон|закон]], да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на [[Живота|живота]], и [[Господ|Господ]] да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши [[Божественото|Божественото]] [[Училище|училище]] на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи [[Благото|благото]] на всекиго. Неподготвени в тоя [[Свят|свят]], ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите [[Път|пътища]], докато научите онова, което конете, ралото, камъните и [[Пътищата|пътищата]] ви учат – да се подготвите за [[Царството|Царството]] Христово. Непослушните [[Деца|деца]] [[Господ|Господ]] ги туря камъни да трошат, а на послушните дава [[Благородство|благородни]] занятия. Ще кажете: „Тежко е това [[Учение|учение]]!“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за [[Трудолюбивите|трудолюбивите]] и смирените – то крие [[Богатства|богатства]]. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във [[Водата|водата]], птицата – във [[Въздуха|въздуха]] и [[Човекът|човекът]] – посред тях? Това са четири велики положения на [[Живота|живота]]. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики [[Истина|истини]], които ви показват тесния [[Път|път]] – [[Пътя|пътя]] на Божията [[Мисъл|мисъл]]. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя [[Свят|свят]].

Но да се върна на думата „[[Любов|любов]]“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната [[Красота|красота]] и са развалили нейната звучна [[Хармония|хармония]] дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „[[Любов|Любов]] – това са [[Илюзии|илюзии]] на [[Живота|живота]], празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата [[Сянка|сянка]] на [[Живота|живота]]“. Да, [[Сянка|сянка]]; но зад тая [[Сянка|сянка]] има [[Реалност|реалност]], от която произтича сокът на [[Живота|живота]], от който [[Душата|душата]] постоянно утолява своята жажда, както утруденият [[Пътник|пътник]] при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо [[Богатство|богатство]], какви [[Знания|знания]] са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред [[Силата|силата]] на който всичко се е прекланяло за [[Добро|добро]]. Мнозина ще кажат: „Какво [[Щастие|щастие]] е [[човек|човек]] да притежава тоя жезъл!“ Вярно, най-голямото [[Щастие|щастие]], което [[човек|човек]] може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това [[Благо|благо]].

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите [[Търпението|търпението]] в [[Живота|живота]] – всякога и всичко да претърпявате със смирение и [[Радост|радост]] – ще намерите [[Истината|истината]]. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. [[Жената|Жената]] недоволна, защото [[Мъжът|мъжът]] взимал 150 лева; това иска, онова иска – [[Желания|желания]], [[желания|желания]], [[желания|желания]]; а кой ще [[Работа|работи]] заради вас, кой друг ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да [[Работа|работят]], отде ще ги вземат? [[Благата|Благата]] се добиват мъчно – с [[Труд|труд]]. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което [[Бог|Бог]], в Своята велика [[Мъдрост|Мъдрост]], е благоволил да ни даде. Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна [[Поука|поука]] от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който [[Бог|Бог]] е вложил в неговата [[Съвест|съвест]]. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което [[Господ|Господ]] ви казва вътрешно във вашата [[Съвест|съвест]], послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от [[Грешка|грешки]], непременно трябва да слушате [[Господа|Господа]]: всеки един, който не слуша [[Господа|Господа]], не е умен [[Човек|човек]], а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Вие търсите [[Господа|Господа]] – къде? Той е у вас, във вашия [[Ум|ум]], във вашето [[Сърце|сърце]], Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре [[Ума|ума]] си и [[Сърцето|сърцето]] си – чрез тях [[Господ|Господ]] ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че [[Умът|умът]] и [[Сърцето|сърцето]] са развалени. Не е право. Ако нашият [[Ум|ум]] и нашето [[Сърце|сърце]] бяха развалени, с какво ще познаем [[Господа|Господа]]? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя [[Ум|ум]] и на своето [[Сърце|сърце]], на кого ще вярвате? Ако вашият [[Ум|ум]] и вашето [[Сърце|сърце]] са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В [[Господа|Господа]], Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в [[Господа|Господа]], Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй [[Господ|Господ]] казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на [[Кръста|кръста]]. Не е вашият [[Господ|Господ]] на [[Небето|Небето]]; вие сте Го приковали. Че туй е [[Истина|истина]], четете [[Евангелието|Евангелието]]. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – [[Търпение|търпение]] и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна [[Работа|работа]]“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на [[Кръста|кръста]] е приятна [[Работа|работа]]. [[Господ|Господ]] хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме?“ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от [[Страдания|страдания]], ние не ги искаме в [[Училището|училището]] ни. Вие трябва да благодарите на [[Бога|Бога]] за тия [[Страдания|страдания]]: те са пратени от Него. И тия [[Страдания|страдания]], които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако [[Христос|Христос]] не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на [[Кръста|кръста]], как щеше да прояви тази [[Любов|Любов]]? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като [[Цар|цар]]? Вие Го обичате, защото бе прикован на [[Кръста|кръста]] за нашето спасение.

Затуй отсега нататък бъдете [[Герой|герои]], не се страхувайте от [[Страдания|страдания]], а казвайте на [[Света|света]], че сте мъже и че не един [[Кръст|кръст]], а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че [[Кръстът|кръстът]], който носел, бил много тежък; [[Господ|Господ]] рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни [[Кръстове|кръстове]], избери си един“: [[Човекът|Човекът]], като ходил, ходил, намерил един малък [[Кръст|кръст]] и рекъл: „Туй [[Кръст|кръстче]] искам“. – „Ами че това е [[Кръстът|кръстът]], който ти носеше досега; този [[Кръст|кръст]] бях ти дал“, рекъл [[Господ|Господ]]. Та често ние преувеличаваме нашите [[Страдания|страдания]]. А те са [[Пътят|пътят]] на нашето възлязване към [[Бога|Бога]]. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е [[Грешник|грешник]], който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до [[Небето|Небето]]; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял [[Страдания|страдания]]“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат [[Страданията|страданията]]. Сега вземете тази [[Мисъл|мисъл]] в себе си, давам ви я за размишление от страна на [[Господа|Господа]]: когато ви дойде [[Страдание|страдание]], да се радвате и да благодарите на [[Господа|Господа]], че ви обича, та ви го праща. [[Страданията|Страданията]] са признак на [[Любовта|Любовта]] Божия, и нека всинца да носим този [[Кръст|кръст]]. Затуй и на целокупния български народ, като [[Душа|душа]], [[Господ|Господ]] му даде тия [[Страдания|страдания]], да усвои тия две велики качества – [[Дълготърпението|дълготърпението]] и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте [[Внимание|внимание]], вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде [[Време|време]] да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря [[Господ|Господ]], – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в [[Царството|Царството]] Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя [[Свят|свят]]. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към [[Бога|Бога]] тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и [[Желания|желания]]. И в тоя велик [[Път|път]] никога да не се спъваме, а да [[Воюване|воюваме]] смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който [[Воюване|воюва]] заедно с нас. Това е [[Силата|силата]], с която ще надделеем сегашните мъчнотии.

Талантите

2026-07-16T22:10:29Z

Ffilipov:

===== ''Неделна беседа, София, 10 Май 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един – всекиму според силата му.

(Мат. 25:15)

Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху [[Талант|талантите]] да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до [[Истина|истината]], други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.

Когато [[Исус]] е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена [[Мисъл|мисъл]], Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни [[Истина|истини]]. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет [[Талант|таланта]], на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В [[Природа|природата]] всички неща, които [[Бог]] е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един [[Човек|човек]] и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата [[Среща|среща]] се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.

Какво трябва да разбираме под думите: „пет [[Талант|таланта]]“, „два [[Талант|таланта]]“, „един [[Талант|талант]]“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия [[Талант|талант]]. Сега, кои са тия на единия [[Талант|талант]]? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане [[Тяло|тялото]] по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя [[Свят|свят]].“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един [[Талант|талант]]. А кои са с два? [[Човек]], който се е оженил – той е единият [[Талант|талант]], а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два [[Талант|таланта]] – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „[[Господ|Господи]], ние използвахме двата [[Талант|таланта]]; отгледахме деца и спечелвихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет [[Талант|таланта]] притежават вече нещо повече. Петте [[Талант|таланта]] съответстват на нашите пет [[Чувство|чувства]]; значи хора, на които всички [[Чувство|чувства]] – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що [[Бог]] е създал: разбират [[Природа|природата]], разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са [[Учител|учители]] на [[Свят|света]], те живеят за цялото човечество.

Сега да направим едно мало пресмятане на дадените [[Талант|таланти]]: имаме 1+2+5=8 [[Талант|таланта]]. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на [[Труд|труда]]. Писанието казва, че [[Господ]] направи [[Свят|света]] в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка [[Почивка|почивка]] идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И [[Господ]] е казал на хората: „Ето, Аз направих [[Свят|света]], сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим [[Грешка|грешки]]. Но [[Господ]] казва: „Работете, вървете напред, [[Грешка|грешки]], разбира се, ще правите“. Кой [[Учител|учител]] не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой [[Човек]], който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето [[Развитие|развитие]] не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от [[Смърт|смъртта]]. Но що е [[Смърт|смърт]]? [[Смърт|Смъртта]] е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. [[Тяло|Тялото]] постепенно се изменя. Писанието казва: „[[Господ]] направи [[Човек|човека]] по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и [[Сърце|сърце]], характер, да се [[Възпитание|възпитаме]], то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй [[Градене|градене]] три категории хора работят: едни, които имат по един [[Талант|талант]], други – по два, трети – по пет.

Сега, нека дойдем да съберем тия [[Талант|таланти]] на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, [[Почивка|почивка]]. Сега имаме закона, [[Мисъл|мисълта]], която [[Христос]] е скрил вътре, която [[Мисъл|мисъл]] схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото [[Господ]], като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“; още не си почнал да работиш, каква [[Почивка|почивка]] търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш [[Почивка|почивка]]! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде [[Почивка|почивката]]. Трябва да разберем основния Божествен закон, че [[Почивка|почивката]] е резултат от работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и [[Христос]] го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в [[Радост|радостта]] Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил [[Талант|таланта]] в земята? „Вземете му единия [[Талант|талант]] и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, [[Господ]] ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за [[Бог]], то е работа; когато работим за себе си, то е [[Труд|труд]].

Работата подразбира [[Знание|знание]]; онзи, който е взел пет [[Талант|таланта]], има пет [[Чувство|чувства]] – нему [[Господ]] е дал всички [[Способност|способности]] и необходими [[Знание|знания]]; и онзи, който има два [[Талант|таланта]], и той притежава [[Способност|способности]], съобразно със своите [[Знание|знания]]. Ще направя още едно сравнение. С един [[Талант|талант]] – това е [[Човек]], който мяза на един [[Минерал|минерал]], който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето [[Сърце|сърце]] се втвърди като [[Минерал|минерал]], вие сте [[Човек]], който имате само един [[Талант|талант]]. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното [[Сърце|сърце]]“. А този един [[Талант|талант]] трябва да се преобърне и да почне да ражда и се [[Развитие|развива]]. Другите [[Талант|таланти]] се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от [[Минерал|минералите]] и който се размножава и припечелва. Красивите [[Минерал|минерали]] какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два [[Талант|таланта]], благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет [[Талант|таланта]], [[Способност|способности]], които притежава нашият [[Ум|ум]] за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които [[Бог]] ни дава, можем да се избавим от много беди в този [[Свят|свят]]. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по [[Сила|силата]]“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята [[Сила|сила]]. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи [[Дарба|дарби]], по-големи [[Способност|способности]]“. Хубаво. Ако ти ония [[Дарба|дарби]], които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова [[Дарба|дарби]], че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет [[Талант|таланта]]. А пет [[Талант|таланта]] малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два [[Талант|таланта]]; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два [[Талант|таланта]]. Но ако превърнете тия два [[Талант|таланта]] в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на [[Пречистване|пречистването]] на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и [[Мисъл|мисли]] в този [[Свят|свят]] се прецеждат. Онзи, който има два [[Талант|таланта]], трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически [[Ум|ум]], който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от [[Филтър|филтъра]], а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два [[Талант|таланта]]: когато употребите единия [[Талант|талант]], ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория [[Талант|талант]], ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият [[Талант|талант]] трябва да се ползва от плода, който ви е дал [[Бог]], а вторият [[Талант|талант]] трябва да посеете – да работите с него. В [[Свят|света]] имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко [[Талант|таланти]] и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един [[Талант|талант]] и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.

Аз ви казах, че вие имате два [[Талант|таланта]]; ще попитате кои са те. Вашият [[Ум|ум]] и вашето [[Сърце|сърце]] – това са два [[Талант|таланта]]. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя [[Ум|ум]]?“ – На някой [[Човек|човек]] там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате [[Знание|знания]], поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият [[Талант|талант]] – то е вашето [[Сърце|сърце]]. Някой [[Човек|човек]] е болен; вашето [[Сърце|сърце]] трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата [[Талант|таланта]] – това са корените на нашия живот. Под „[[Сърце|сърце]]“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „[[Ум|ум]]“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в [[Природа|природата]] съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една [[Мисъл|мисъл]]; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две [[Мисъл|мисли]], ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три [[Мисъл|мисли]], и един ден, когато вашите [[Чувство|чувства]] се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в [[Човек|човеци]], които имат само един [[Талант|талант]].

Да вземем [[Човек]], който има пет [[Чувство|чувства]] – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия [[Чувство|чувства]] в нашия живот? Те са петте врати, през които [[Човек|човек]] влиза в тоя [[Свят|свят]], чрез които ние изпитваме [[Природа|природата]] – пет области, от които можем да черпим богатства. [[Човек]], лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав [[Човек]]; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш [[Истина|истината]]; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали [[Чувство|чувствата]] му са в хармония с неговото [[Сърце|сърце]], дали са в свръзка с [[Истина|истината]]. Ако погледнем на този [[Свят|свят]], той е облекло на [[Истина|истината]]; видимият [[Свят|свят]] е израз на [[Истина|истината]]; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики [[Знание|знания]]. О, какви [[Истина|истини]] може [[Природа|природата]] да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е?“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „[[Истина|истина]]“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „[[Човек]] да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, [[Човек|човек]] трябва да се храни, но по този закон за петте [[Талант|таланта]] трябва да се храни с пет вида храна – всяко [[Чувство|чувство]] трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.

Виждате, че [[Християнство|християнството]] е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е [[Християнство|християнството]]? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един [[Талант|талант]], които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два [[Талант|таланта]]. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един [[Талант|талант]]. Всички паразити са хора с един [[Талант|талант]], тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два [[Талант|таланта]], приемете го и го нагостете; ако е с един [[Талант|талант]] заровен, недейте го приема; с един [[Талант|талант]] ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този [[Човек]] може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един [[Талант|талант]]? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме [[Човек|човека]] с един заровен [[Талант|талант]]; трябва да му кажем: „Тебе, [[Приятелство|приятелю]], те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем [[Истина|истината]]. Често казваме: „няма нищо“. Имаш [[Дете]]; видиш ли, че има един [[Талант|талант]], изпъди го вън. Нека отиде да се лута из [[Свят|света]]. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му [[Талант|таланта]], защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един [[Талант|талант]], пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил [[Знание|знания]], освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в [[Мисъл|мислите]] и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, [[Господ|Господи]], ми го даде?“ Дали [[Господ]] ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от [[Господ]], задига онова, което не струва.

Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, [[Учител|учителят]] трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.

Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо [[България]] страда?“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател [[Човек]] с един [[Талант|талант]], и искате той да оправи [[България]]; че как ще я оправи? Този [[Човек]], както казва [[Христос]], трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква [[Човек]] с пет [[Талант|таланта]], не даже с два. Хора с два [[Талант|таланта]] би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири [[Талант|таланта]]; генералите и министрите – по пет, а за [[Цар|царете]], които заемат най-високите места в държавата, трябват десет [[Талант|таланта]]. [[България]] страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет [[Талант|таланта]]; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един [[Човек]] уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в [[България]] ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет [[Талант|таланта]]. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в [[Свят|света]]; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия [[Талант|таланти]] – два, четири, пет и десет – в работа.

И най-сетне, питам: Защо ни е този [[Ум|ум]], който ни е дал [[Господ]]? Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам [[Приятелство|приятели]] в [[Свят|света]]!“ Защо нямате [[Приятелство|приятели]]? Когато ми кажете: „Нямам нито един [[Приятелство|приятел]]“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте [[Човек]] с един [[Талант|талант]], който сте заровили всичко Божествено в земята; [[Човек]] егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без [[Приятелство|приятели]], да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва [[Христос]] с тия [[Талант|таланти]]. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри [[Чувство|чувства]], добри желания, да подквасвате [[Човек|човека]] с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с [[Истина|истината]], и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два [[Талант|таланта]], тогава ще имате четири, а като имате четири [[Талант|таланта]], вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на [[Исус]], през процеса на [[Самоусъвършенстване|самоусъвършенстването]], очистването от лоши желания. Това са двата [[Талант|таланта]], които трябва да приложите в живота си.

Може да сте слушали и други проповеди върху [[Талант|талантите]]. Те означават пари, [[Способност|способности]], [[Сила|сила]]; те са нещо обективно, не субективно. [[Талант|Талантът]] е всякога [[Сила|сила]], внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. [[Талант|Талантите]] не може да бъдат никога притежание на [[Човек|човека]], те са принадлежали и принадлежат само на [[Бог]], и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два [[Талант|таланта]] и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята [[Радост|радост]]“. Па дори кога ви е дал само един [[Талант|талант]], и за него има място в [[Свят|света]]: ако такъв [[Човек]] каже, че иска да спечели още един [[Талант|талант]], ще се избави. И когато виждаме, че такъв [[Човек]] прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един [[Талант|талант]], защото когато [[Човек]] страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един [[Талант|талант]]. Такъв [[Човек]] трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя [[Егоизъм|егоизъм]] към Божествената Любов и [[Самопожертвование|самопожертвованието]]: [[Човек]], който има само един [[Талант|талант]], трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите [[Сърце|сърцето]] и [[Ум|ума]] си – това значи да имате два [[Талант|таланта]], а пет – да развиете всички ваши [[Чувство|чувства]] в съвършенство. [[Развитие|Развитието]] на всички тия [[Чувство|чувства]] знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато [[Човек]] вкуси хляб, казва ли някога: „[[Господ|Господи]]! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.

Задръжте тия [[Мисъл|мисли]] в себе си: Ако [[Господ]] ви е дал един [[Талант|талант]], молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. [[Христос]] дойде да спаси [[Свят|света]], да спаси повече ония, които имат един [[Талант|талант]]. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако [[Човек]] има един [[Талант|талант]], оставете го на [[Господ]]; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само [[Господ]] е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери [[Господ|Господа]], защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към [[Господ|Господа]] и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? [[Дете|Детето]] по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един [[Талант|талант]] – в тях няма живот; колкото мъртвото [[Тяло|тяло]] може да работи, толкова и [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два [[Талант|таланта]]: ако замязате на такъв [[Човек]] и се превърнете в един [[Талант|талант]], ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери [[Господ]], че работите, и вие му кажете: „С двата [[Талант|таланта]], които ми даде, [[Господ|Господи]], припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята [[Радост|радост]]!“

Явлението на Духа

2026-07-16T22:08:53Z

Ffilipov:

===== ''Неделна беседа, София, 20 Април 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
„А всекиму се дава явлението на Духа за полза.“

I-во послание до Коринтяните 12:7

Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които [[Човечество|човечеството]] се е занимавало и в [[Минало|миналото]]; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „[[Дух|дух]]“. Много умове имат смътно понятие за [[Дух|духа]]. Даже и в ума на хора, които притежават обширни [[Знание|знания]], това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно [[Човек|човек]] да бъде учен, а неговите понятия за [[Дух|духа]] да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от [[Зрение|зрение]] и имаше пред вас една [[Картина|картина]], вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения [[Човек|човек]] понятието за [[Дух|духа]] може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и [[Способност|способности]] да дойдем в съприкосновение със самата [[Действителност|действителност]] на нещата; защото може да имаме понятие за [[Свят|света]] и неговите [[Наредба|наредби]] пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък [[Превод|превод]] на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват [[Триединство|триединството]] на [[Бог|Бога]], трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е [[Проявление|проявлението]] на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото [[Проявление|проявление]], т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към [[Бог|Бога]], а когато [[Човек|човек]] дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи [[Дух|духът]] слиза и определя туй [[Противоречие|противоречие]] между [[Бог|Бога]] и Неговите [[Дете|деца]]. Буквата „Ъ“ означава [[Равновесие|равновесието]] на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на [[Дух|духа]] е: [[Проявление|проявлението]] на неговата [[Същина|същина]]. Вземете, например, [[Светлина|светлината]], която слиза отгоре – това е [[Дух|Духът]]. [[Слънце|Слънцето]] не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от [[Земя|земята]]; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на [[Слънце|слънцето]] – дълбока [[Философия|философия]]. Едни казват, че било жидко, други – твърдо. Може да е вярно и едното, и другото. Но за [[Светлина|светлината]], която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от [[Слънце|слънцето]] и разкрива пред нашите очи цялата [[Земя|земя]] с всички [[Предмет|предмети]] на нея. [[Светлина|Светлината]] е [[Дух|Дух]], Който слиза от [[Слънце|слънцето]] и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това [[Слънце|слънце]] можем да уподобим и [[Дух|Духа]]. Той няма да влезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на [[Слънце|слънцето]], всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел, или пак ще се обърне в газообразно състояние. Затова [[Бог|Бог]] казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през [[Пространство|пространството]] Своя [[Дух|Дух]], да принесе на хората Моето [[Благословение|благословение]]“. Ето защо [[Бог|Бог]] не иска да слезе при нас, а изпраща [[Дух|Духа]] си – [[Светлина|светлината]]. Този [[Дух|Дух]], тази творческа [[Способност|способност]] е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от [[Бог|Бога]], учените хора я определят във вид на закони, на сила, на [[Сродство|сродства]] между [[Елемент|елементите]] и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една [[Същност|същност]] разумна, която работи; то е [[Дух|Дух]], Който създава закони.

[[Дух|Духът]] има пряко общение с нашата [[Душа|душа]]. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без [[Душа|душата]] не щяхме да имаме никакво схващане за [[Дух|Духа]]. [[Душа|Душата]] със своя начин на мислене представя в нас Божествения [[Свят|свят]]. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата [[Душа|душа]], която мисли. Ето защо, когато говорим за [[Човек|човека]], трябва да разбираме нея. Отделете от [[Човек|човека]] разумната [[Душа|душа]], той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. [[Дух|Духът]] се проявява в човешката [[Душа|душа]]. Поради това [[Човек|човек]], в различие от другите същества, ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с [[Господ|Господа]]. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната [[Воля|воля]] е в контраст с [[Проявление|проявлението]] на [[Бог|Бога]]. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на [[Човек|човека]], да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до [[Бог|Бога]] и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим [[Грешка|грешки]], правим ги не по зла [[Воля|воля]], а по други причини, които лежат в нашето [[Минало|минало]].

Сега, казва се, че този [[Дух|Дух]] се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят [[Надница|надница]] 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши [[Отношение|отношения]]. Някои искат да живеят на [[Небе|Небето]]; но къде е [[Небе|Небето]]? Под думата „[[Небе|Небе]]“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите [[Право|права]] и задължения един към други. Иска един [[Човек|човек]] да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои [[Право|права]], когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене [[Глава|глава]] из [[Евангелие|Евангелието]] показва какви трябва да бъдат нашите [[Отношение|отношения]]. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има [[Благообразие|благообразие]], ще кажа.

Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена [[Обвивка|обвивка]], ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му [[Обвивка|обвивка]], обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната [[Обвивка|обвивка]], счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е [[Плод|плод]] стипчив, лют, отровен; вторият – че е [[Плод|плод]] корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в [[Свят|света]] са облечени с [[Обвивка|обвивки]], и ако нямаме достатъчно [[Знание|знания]], ние няма да намерим [[Същност|същността]]. [[Храна|Храната]] е потребна за тялото, но потребна е [[Храна|храна]] и за ума и [[Душа|душата]]; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво [[Човек|човек]] да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и [[Душа|душата]]. То е цял трояк кръг, който образува [[Човек|човека]]. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в [[Свят|света]], които мъдруват: едни казват: „[[Свят|Светът]] е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „[[Свят|Светът]] е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за [[Човек|човека]] е да знае, че [[Земя|земята]] е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната [[Обвивка|обвивка]] на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за [[Работа|работа]], тъй и [[Бог|Бог]] е дал на [[Човек|човека]] [[Мозък|мозък]], като инструмент за [[Работа|работа]]. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и [[Действие|действия]], които можем да посадим у другите. Тази [[Работа|работа]] ще ви донесе [[Благоденствие|благоденствие]]. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна [[Съпротива|съпротива]], недейте се отчайва и недейте го захвърля: [[Бог|Бог]] е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра [[Почва|почва]], те без друго ще дадат добър [[Плод|плод]]. Аз тъй гледам на [[Свят|света]]. [[Зло|Злото]] е привидно; те са външните [[Обвивка|обвивки]] на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по [[Същина|същина]] пак не са лоши, защото от [[Бог|Бога]] [[Зло|зло]] не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши [[Отношение|отношения]], които имаме в [[Свят|света]]. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко [[Дете|деца]], другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това [[Скарване|скарване]] за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в [[Действителност|действителност]] и едната, и другата са неразбрани, защото разбран [[Човек|човек]] никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в [[Тъмнота|тъмнота]]. Хора, които са във [[Виделина|виделина]], не се карат. Известно [[Проявление|проявление]] в нашия [[Мозък|мозък]] [[Помрачение|помрачава]] нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко [[Помрачение|помрачение]], готови сме да изменим нашите [[Отношение|отношения]]. Та [[Зло|злото]] произлиза от [[Помрачение|помрачаването]] на човешкия ум. Сега, понеже [[Господ|Господ]] знае, че на [[Земя|земята]] съществува известен [[Мрак|мрак]], който причинява вреда – [[Мрак|мракът]] винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в [[Мрак|мрак]], той щеше да [[Атрофия|атрофира]] всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили [[Способност|способността]] да виждат – Той е изпратил именно този [[Дух|Дух]] да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето [[Отношение|отношение]] към [[Бог|Бога]]. Според моето схващане, [[Земя|земята]] е едно училище само за индивидуалната човешка [[Душа|душа]]. Ако има нещо реално в [[Свят|света]], то е човешката [[Душа|душа]]. Някои се питат „Какво съм аз?“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята [[Форма|форма]]. Когато вие искате да направите едно [[Оръдие|оръдие]], с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на [[Дете|децата]]; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на [[Дете|детето]], защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да [[Воюване|воюва]], трябва да има много тънък ум и взривни сили – къде ударят, да съкрушат. Но когато [[Човек|човек]] живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело [[Човек|човек]] с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се [[Воюване|воюва]] на [[Земя|земята]]; [[Воюване|воюването]] в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно [[Изтощение|изтощение]]. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се [[Изтощение|изтощаваме]], защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като [[Изтощение|изтощаваме]] живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим [[Зло|зло]], постоянно трошим камъни. На [[Господ|Господа]], впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в [[Свят|света]], нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим [[Работа|работа]] съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.

Прочее, ако искате да се прояви Божествената [[Любов|Любов]], трябва [[Дух|Духът]] да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но [[Дух|Духът]] е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето [[Сърце|сърце]] и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата [[Воля|воля]], ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в [[Минало|миналото]], когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато [[Дух|Духът]] е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговото [[Сърце|сърце]], той също не Го е приел. Жестокостта е като [[Кристал|кристал]], който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на [[Дух|Духа]] да проникне и да се прояви във всекиго от нас.

Някои казват: „Искаме да видим [[Дух|Духа]]“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е [[Дух|Духът]]. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което [[Дух|Духът]] му говори. „Аз искам да видя [[Дух|Духа]].“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в [[Свят|света]], повтарям, то е [[Дух|Духът]]. Ето това цвете, което държа – то е [[Дух|Дух]], и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето [[Зрение|зрение]] е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята [[Същност|същност]]. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната [[Почва|почва]]. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без [[Любов|любов]] няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо [[Остроумие|остроумие]]. Когато се намирате между неприятели, [[Сърце|сърцето]] трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки [[Човек|човек]] има своите бодили; но те, разбира се, не са [[Човек|човекът]]. Бодилите са за ония условия на живота, когато [[Човек|човек]] трябва да [[Воюване|воюва]], да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият [[Барут|барут]] трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато [[Барут|барутът]] му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят [[Барут|барута]]. Пред [[Свят|света]] [[Барут|барутът]] ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия [[Отношение|отношения]], които съществуват в [[Свят|света]]. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да [[Воюване|воювате]]. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако [[Воюване|воювате]] с мирни или безоръжни хора, вършите [[Глупост|глупост]]. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого [[Воюване|воюва]]? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се [[Дете|деца]], и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, [[Учител|учител]] с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да [[Действие|действаме]] така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират [[Отношение|отношението]], което съществува между тях и техния [[Дух|Дух]], задачите, които им налага последният.

Апостол Павел описва в прочетената [[Глава|глава]] какво трябва да бъде това [[Отношение|отношение]]. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в [[Свят|света]] хиляди [[Отношение|отношения]]?“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, [[Отношение|отношенията]] на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат [[Отношение|отношения]] към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на [[Светлина|светлината]], на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че [[Светлина|светлината]] е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази [[Светлина|светлина]]? Сутрин, когато изгрее [[Слънце|слънцето]], какво вие си казвате? „Ха, [[Слънце|слънцето]] изгря.“ Но когато някой каже: „[[Учител|Учителят]] иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее [[Слънце|слънцето]], всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „[[Учител|Учителят]]-[[Дух|Дух]] иде“, и да се седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. [[Слънце|Слънцето]] казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на [[Слънце|слънцето]]. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият [[Дух|Дух]], животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното [[Слънце|слънце]] мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и [[Слънце|слънцето]] да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И [[Светлина|светлината]], която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения [[Дух|Дух]], Който носи неизброими богатства, невидими [[Свят|светове]] и разкрива какъв е [[Бог|Бог]] в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата [[Обвивка|обвивка]] на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото [[Дух|Духът]], когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни [[Отношение|отношения]], които съществуват между нас и нашите [[Действие|действия]]. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв [[Плод|плод]] трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи [[Свят|свят]], откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, [[Дете|деца]]. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте [[Възпитание|възпитание]] на [[Дете|децата]] си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите [[Дете|деца]], това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат [[Дете|децата]], е, ръководими от този [[Дух|Дух]], да научите [[Дете|децата]] да ви обичат.

Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три [[Отношение|отношения]], които трябва да пазим. В [[Свят|света]] съществува [[Бог|Бог]], съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая [[Господ|Господ]]“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после [[Господ|Господ]]“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо [[Бог|Бог]], [[Господ|Господ]], [[Дух|Духът]] ми, тогава аз, разумната [[Душа|душа]], която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е [[Глава|главата]], или ние. Ако на едно тяло сложим три [[Глава|глави]], то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три [[Глава|глави]]; отсечете двете, турете [[Господ|Господа]] да бъде [[Глава|глава]]. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша [[Глава|глава]]. Ако кажете, че е [[Господ|Господ]], бих се радвал. Турете [[Господ|Господа]] начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас [[Двоумие|двоумене]], страх, трепети, ще имате [[Воля|воля]], ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко [[Отношение|отношение]] – каквото хванете с ръка, [[Злато|злато]] ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото [[Дух|духом]] са слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици. Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в [[Злато|злато]]. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична [[Работа|работа]] в [[Свят|света]], съвременният [[Свят|свят]] дължи много на тях. Като ги хване [[Господ|Господ]] с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това [[Злато|злато]], тази монета, която ви дава [[Господ|Господ]]? Придобивате [[Знание|знания]] и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и [[Господ|Господ]] ви е дал [[Дух|Дух]], и вие сте Го отхвърляли!

Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от [[Работа|работа]], да снемете [[Раница|раницата]] от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в [[Свят|света]] няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на [[Господ|Господа]] за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново [[Раница|раницата]] или тефтерите и тръгнете на [[Работа|работа]]. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна [[Раница|раница]] на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. [[Дух|Духът]] казва: „Снемете [[Раница|раницата]] си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме [[Раница|раница]] на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на [[Дух|Духа]]. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима [[Господ|Господ]] не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим [[Свят|света]]? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на [[Бог|Бога]], че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш [[Раница|раницата]]“. Той е [[Грешник|грешник]] и в туй състояние той е [[Човек|човек]] с [[Раница|раница]]. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел [[Раница|раницата]] от [[Сърце|сърцето]] си. Други не може да мисли; защо? Нека снеме [[Раница|раницата]] от ума си и тогава ще мисли добре.

Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са, доброто и [[Зло|злото]] – два [[Полюс|полюса]], крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по [[Душа|душа]], но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая [[Работа|работа]] – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен [[Човек|човек]] от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този [[Свят|свят]], само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната [[Душа|душа]], думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на [[Земя|земята]]“.

Ако [[Бог|Бог]] те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в [[Противоречие|противоречие]] със себе си. Две добрини на [[Земя|земята]] не може да се съберат на едно място. Ако [[Господ|Господ]] те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от [[Зрение|зрение]], от временните [[Илюзия|илюзии]] на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на [[Небе|Небето]] живеят заедно. Тук, на тоя [[Свят|свят]], тъй е – добро и [[Зло|зло]] се редуват в човешкия живот. Ако в един живот [[Бог|Бог]] те свързва със [[Зло|злото]], благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата [[Любов|Любов]] на [[Небе|Небето]]. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и [[Зло|злото]] в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на [[Дух|Духа]]. Твоите недъзи ще се махнат, когато [[Сърце|сърцето]] ти се отвори, [[Дух|Духът]] дойде и [[Душа|душата]] ти се съедини с Него.

Истината ще ви направи свободни

2026-07-16T22:04:07Z

Ffilipov: Нова страница: „ ===== ''Неделна беседа, Бургас, 26 Април 1914 г., Неделя, (Неизвестен час) '' ===== „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ От Йоанна 8: 32 Стремлението на всеки един човек е Свободата в Свя...“

===== ''Неделна беседа, Бургас, 26 Април 1914 г., Неделя, (Неизвестен час) '' =====
„И ще познаете [[Истина|истината]], и [[Истина|истината]] ще ви направи свободни.“

От [[Йоан]]на 8: 32

Стремлението на всеки един [[Човек|човек]] е [[Свобода|Свободата]] в [[Свят|света]]. Под думата [[Свобода|свобода]] трябва да разбираме широчина на [[Действие|действията]], [[Мисъл|мислите]], [[Желание|желанията]], които са скрити в нас, и премахване на всички стесняващи ги [[Условие|условия]]. [[Свобода|Свободата]] е едно качество на [[Дух|Духа]]. Да лишим някого от [[Свобода|Свобода]], това е падание. При изгубване [[Условие|условията]] за развиване [[Свобода|Свободата]] се ограничава. Например изгубването на една част от [[Тяло|тялото]] – ръка, крак, това е намаляване на [[Свобода|Свободата]]; изгубването на [[Ум|ума]], [[Мисъл|мисълта]], [[Зрение|зрението]], [[Слух|слуха]] и изобщо на всички [[Чувство|чувства]] е пълно ограничение на [[Свобода|Свободата]].

[[Истина|Истината]] е [[Условие|условие]] да се възвърне [[Свобода|Свободата]] на [[Дух|Духа]]. [[Свобода|Свободата]] подразбира три [[Условие|условия]]: първо, [[Свобода|свобода]] на [[Тяло|тялото]]; второ, [[Свобода|свобода]] на [[Воля|волята]] и трето, [[Свобода|свобода]] на [[Сърце|сърцето]] за проява на [[Чувство|чувствата]] и [[Мисъл|мисълта]]. [[Христос]] казва: „[[Истина|Истината]] ще ви направи свободни.“ [[Истина|Истината]] ще ни покаже [[Път|пътя]] към [[Свобода|Свободата]]. Не всяка [[Мисъл|мисъл]], [[Желание|желание]] или [[Воля|воля]] ни носят [[Свобода|Свобода]]. Всяка [[Дума|дума]] е хвърлена граната, а всяка [[Дума|дума]] е съчетание от мисли. Една лоша [[Дума|дума]] или [[Мисъл|мисъл]] може да ни лиши от [[Свобода|Свободата]]. Казаната обидна [[Дума|дума]] произвежда своя ефект. Всякога трябва да имаме мярка, за да пробваме, да мерим своите мисли и [[Желание|желания]]. Тая мярка, тоя пробен камък е [[Христос]]. Той винаги трябва да бъде пред нас и в [[Ум|ума]] ни. Когато сме винаги с [[Христос]]а, у нас се пораждат изобилно мисли, [[Желание|желания]] и стремеж за [[Работа|работа]], а това е добър признак. Само че не всички са от едно и също качество и трябва да знаем кои от тях да избираме. Мислите и [[Желание|желанията]] са камъни от една кариера, от които се гради бъдещото човешко [[Тяло|тяло]], а то е [[Духовност|Духовното]]. Тия мисли и [[Желание|желания]] идват от разни направления – трябва да умеем да избираме необходимите камъни за градивото. За градивото на къщата ни необходими са освен камъни, още и железа, дървета и други материали. Има [[Дух|духове]], които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали са ни колко струват.

[[Христос]] иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения – първите от тях са към родителите, сетне към [[Брат|братята]] и [[Сестра|сестрите]], по-подир, когато встъпим в [[Брак|брак]], към [[Жена|жената]] и [[Дете|децата]], а най-подир – към обществото и прочее. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. [[Свобода|Свободата]] има права и задължения. Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата процеса, които трябва да вървят заедно. Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция. Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, за да го ядат. Дето има повече [[Богатство|богатство]], около нас ще дойдат всички лоши [[Дух|духове]]. [[Богатство|Богатството]] е необходимо за [[Свобода|свободата]], но то, като дава блага, дава и злини – [[Човек|човек]] може да стане мързелив, горделив и прочее.

В [[Христос]]овото [[Учение|учение]] стойността на човешката [[Душа|душа]] зависи от вътрешните качества – да бъдем свързани с [[Господ]]а, т.е. да бъдем облечени в [[Истина|Истината]], а то е да бъдем облечени в [[Любов|Любовта]]. [[Слънце|Слънцето]] познаваме по неговата [[Светлина|светлина]] и [[Топлина|топлина]]; [[Бог]]а познаваме по [[Истина|Истината]] и [[Любов|Любовта]]. Когато [[Истина|Истината]] влезе в нашия [[Ум|ум]], ние мислим, а когато [[Любов|Любовта]] влезе в нас, ние действаме. [[Истина|Истината]] е вътрешният зародиш на [[Душа|душата]]. Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване – няма да има старост, а все [[Младост|младост]], ще се чувстваме всякога бодри. [[Мъчнотия|Мъчнотиите]] са едно [[Благословение|благословение]] – те са едно [[Условие|условие]], за да се повдигнем, защото ще се трудим да ги отстраним, та да добием благата. 

Всички наши органи и части от [[Тяло|тялото]], като ни помагат, те ни и ограничават. Трябва да знаем техните функции, за да работят те правилно. Сега създаването на [[Духовност|Духовното]] [[Тяло|тяло]] ще бъде нам подчинено. То ни напуска и ние се разделяме с него. Трябва да се сродим с всички [[Дух|Духове]], които съставят и живеят в нашето [[Тяло|тяло]] и ни помагат. Това означава, казва [[Христос]], че трябва да се сродим с [[Небе|Небето]], а сродяването е задължение. [[Христос]] се сроди с всички [[Дух|Духове]]. Той се [[Самопожертвование|самопожертва]] не само на кръста – съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от [[Христос]], затова ние Го и обичаме. Той ни е оставил [[Богатство|богатство]], за да се ползваме, а не да го обичаме; Той ни го е оставил, за да се ползваме, а не да го вземаме и да го делим. То е [[Богатство|богатство]], за което [[Христос]] се е [[Самопожертвование|самопожертвал]] – ако не го ползваме, Той ще ни го вземе. Той ни го е дал, за да се развиваме духовно и да ни приготви за [[Ангел|Ангелски]] [[Живот|живот]], т.е. след тоя [[Свят|свят]] ще трябва да преминем в друг, в [[Свят|света]] на [[Ангел|Ангелите]].

[[Христос]] иска да ползваме пробния камък, а това е нашата [[Божественото|Божествена]] [[Душа|душа]]. И когато я намерим, ще бъдем свободни. [[Христос]] в [[Свят|света]] е учил [[Човек|хората]] как да намерят своята заровена [[Душа|душа]] – скритото [[Богатство|богатство]]. Много от нашите [[Душа|души]] са заложени и трябва да ги намерим. Когато [[Човек|човек]] е слязъл от [[Небе|Небето]] към [[Земя|Земята]], той е заложил своята [[Душа|душа]], затова трябва да я откупим. Всички [[Човек|хора]], живели преди нас, са обработвали [[Земя|Земята]], натрупали са пръст; и ние трябва да работим с [[Душа|душата]] си върху същата [[Почва|почва]]. Затова се иска да имаме [[Условие|условията]] за мярката, т.е. пробния камък – обръщане, покаяние и прочее. И тук става процесът на [[Новораждане|новораждане]]. За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; а за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – [[Добро|добро]] и лошо. И това е [[Христос]] да живее в нас. Тогава за нас всички длъжности са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. [[Бог]] изпраща и [[Ангел|Ангелите]] да слугуват на някоя грешна [[Душа|душа]] за изправлението ѝ. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя [[Работа|работа]]. [[Господ]] е създал [[Земя|Земята]] и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши с нея.

Всеки наш акт в [[Свят|света]] е колективен, защото сме свързани с много [[Дух|духове]]. Всяка наша [[Мисъл|мисъл]] е едно задължение, една полица, и [[Дух|Духът]], който я има, той ни ръководи и сме в неговите ръце. Затова не бива да желаем големи работи, защото искайки ги, ще ни се дадат по право, но по-подир [[Дух|Духът]] ще каже: „Сега плати!“ А като нямаме да платим задължението си, идват нашите [[Страдание|страдания]], лишения, болести и прочее... 

Всеки гневен [[Човек|човек]] е ограбен, защото е излязъл извън [[Тяло|тялото]] си и [[Дух|духовете]] го обират. Затова всеки трябва да стои в своята „къща“, т.е. в [[Тяло|тялото]] си – това е [[Свобода|Свобода]]. Ако сме в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат да ни изпъдят.

Първото важно нещо сега е да различаваме нашите [[Желание|желания]] и мисли: тези от тях, които са за наша полза, те да искаме да се изпълнят. И тогава се казва, че [[Господ]] ги е предназначил за нас.

 
''(Съставено по бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева.)''

Четирите основни елемента

2026-07-16T21:46:04Z

Ffilipov:

[[Файл:NB19041914.png|300px|thumb|right|Хороскопът на беседата '''''Четирите основни елемента''''']]
===== ''Неделна беседа, Бургас, 19 Април 1914 г., Неделя, (Неизвестен час) '' =====

„Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден.“

От Йоанна 6: 54

В [[Живот|живота]] има четири [[Елемент|елемента]] за съграждане духовния [[Живот|живот]]: Божествената [[Любов|любов]], Божествения [[Живот|живот]], Божествената мисъл и Божествената воля.

Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири [[Елемент|елемента]]. Когато Божествената [[Любов|любов]] се ограничава в себе си, тя проявява Божествения [[Живот|живот]], от Божествения [[Живот|живот]] се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият [[Живот|живот]]. Ако Неговият [[Живот|живот]] не се произвежда в нас, не можем да мислим.

Когато искаме [[Господ|Господ]] да заживее в нас, трябва да създадем Неговата [[Любов|любов]] - трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат.

1. [[Вкус|Вкусът]] - той иска да изпитаме [[Стомах|стомаха]] от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва [[Вкус|вкуса]], но когато отиде в [[Стомах|стомаха]], последният я отхвърля.

2. [[Сърце|Сърцето]] ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме [[Душа|душата]] си - тя не ни лъже. Защото [[Сърце|сърцето]] приема ласки, а [[Душа|душата]] ги отхвърля

3. [[Интелект|Интелектът]]. Каквото е отношението между [[Сърце|сърцето]] и [[Душа|душата]], такова е отношението и между [[Интелект|интелекта]] и [[Ум|ума]] - те се контролират от [[Дух|духа]]. За да превъзпитаме [[Вкус|вкуса]], [[Сърце|сърцето]] и [[Интелект|интелекта]], трябва да слушаме съветите на [[Стомах|стомаха]], [[Душа|душата]] и [[Дух|духа]] -[[Ум|ума]], а за това трябва да знаем как да храним своите [[Стомах|стомах]], [[Душа|душа]] и [[Ум|ум]]. Знаем ли това, ще бъдем [[Здраве|здрави]].

Где е тая необходима храна? Дробовете ни не търсят въздуха, отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите.

Как да приложим тия четири основни [[Елемент|елемента]]? - Посредством [[Любов|Любовта]]. Хората са нещастни, защото търсят [[Любов|любовта]]. А какво е [[Любов|любовта]]? То е да си готов за [[Саможертвуване|саможертвуване]].

Ние обичаме много някого, защото ни дава. Ние обичаме [[Христос|Христа]], защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се [[Саможертвуване|самопожертвувате]] - да любим, значи да се [[Жертва|жертвуваме]], т.е да сеем - трябва да посеем [[Любов|любов]], за да пожънем [[Любов|любов]]. [[Живот|Животът]] ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. [[Живот|Животът]] е една [[Сила|сила]], която [[Бог|Бог]] ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нямаме сега [[Живот|живот]]: пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и пр. Човек трябва да има три неща, които се изискват за [[Живот|живота]]: здрав и дълбок [[Мир|мир]] и [[Саможертвуване|самопожертвуване]] за [[Господ|Господа]]. [[Христос|Христос]] ни е показал пътя на [[Живот|живота]]. Първото е [[Саможертвуване|самопожертвуванието]], а то значи да [[Жертва|жертвуваме]] [[Ум|ума]], [[Сърце|сърцето]] и имота за ближните си. [[Христос|Христос]] е вложил [[Живот|живота]] си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия [[Живот|живот]] е да се откажем от многото наши [[Желание|желания]], [[Нечистотия|нечистотии]].

Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и [[Нечистотия|нечистотиите]]. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите [[Желание|желания]].

За да се приближим към [[Господ|Господа]], трябва да вложим Божествените: [[Любов|Любов]], [[Живот|живот]], мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия [[Живот|живот]] и [[Господ|Господ]] ще изпрати Своя [[Дух|Дух]] и ще сме [[Здраве|здрави]] и умни.

Да оставим [[Грях|греховете]] си и да не повтаряме и казваме постоянно: "[[Бог|Бог]] ще ги използува за нова [[Почва|почва]], за да сее [[Пшеница|пшеница]]."

[[Слънце|Слънцето]] всеки ден грее, [[Господ|Господ]] е всеки ден пред нас. [[Бог|Бог]] живее над нас, както [[Слънце|слънцето]] над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва [[Студ|студа]], който владее във [[Вселена|вселената]] - спиращ всеки напредък Така и [[Бог|Бог]] чрез [[Дух|духовете]] Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме [[Здраве|здрави]], умни и бодри, [[Дух|Духът]] е с нас и [[Господ|Господ]] е с нас. За този [[Живот|живот]] и [[Свят|свят]] не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички [[Лъжа|лъжливи]] понятия, външни влияния и да се съветваме с [[Бог|Бога]], Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с [[Бог|Бога]], Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - [[Душа|душата]] си.

[[Бог|Бог]] е в [[Душа|душата]] - "мога" - и [[Дявол|дяволът]] в [[Душа|душата]] - "не мога", т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл да казваме: "Не мога". Щом речем "мога", [[Бог|Бог]] ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. Като кажем "мога", непременно ще го изпълним.

[[Дявол|Дяволът]] е силен, защото му казваме "мога", когато той ни каже да [[Лъжа|лъжем]] и други подобни. Жената прави [[Погрешка|погрешка]], когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си."

[[Христос|Христос]] иска да употребяваме две думи: "мога" и "не мога". Мога да любя, не мога да мразя. Мога да казвам [[Истина|истина]], не мога да [[Лъжа|лъжа]] и т.н. По този начин двата [[Дух|духа]] се явяват; при нас са всеки ден. Добрият ни казва нещо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото [[Дух|духът]] на [[Зло|злото]] ни чака. [[Христос|Христос]] иде да ни научи, когато дойде [[Добро|доброто]], да казваме "мога", и когато дойде [[Зло|злото]], да казваме "не мога". Една [[Нива|нива]] не може да бъде притежание на двама господари, трябва да бъде или на [[Добро|доброто]], или на [[Зло|злото]] - така е и човекът. [[Господ|Господ]] ни учи на всичко, което е [[Добро|добро]]. Бъдете [[Верност|верни]] на [[Бог|Бога]], Който живее във вас. Трябва да имаме четирите основни [[Елемент|елемента]]: Божествената [[Любов|любов]], Божествения [[Живот|живот]], Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас [[Вкус|вкус]], [[Сърце|сърце]], [[Ум|ум]], [[Интелект|интелект]] и да развием нашите [[Сърце|сърце]], [[Душа|душа]], [[Дух|дух]]. Да не казваме "не разбрах", а само "разбрах" - тогава [[Господ|Господ]] ще ни даде да [[Разбиране|разбираме]] всичко практически.

Да бъдем [[Верност|верни]] на [[Господ|Господа]], на [[Христос|Христа]]. [[Христос|Христос]], това е [[Живот|животът]], [[Любов|любов]], живите мисли, които учат народите да се любят. Той е [[Колективност|колективност]] на възвишените [[Дух|духове]], които учат народите как да живеят, дават им законите и ги управляват. [[Христос|Христос]] е, Който ни избавя от ония [[Вериги|вериги]], в които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка. Той е нашият най-стар брат. Близо е денят на Неговото явяване. Късно е вече, който не Го е потърсил. Има вече [[Виделина|виделина]] навсякъде, изменя се начинът на [[Живот|живота]]. Да бъдем [[Верност|верни]] на нашия [[Господ|Господ]], на нашия [[Христос|Христос]], Който вече сме познали. Той ни е дал [[Живот|живот]] и [[Здраве|здраве]] и всякога Той ще бъде с нас и в нас.

 
''(Съставено по бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева.)''

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-16T21:44:26Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Истината ще ви направи свободни]]''', НБ, ИБ, Бургас, 26.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Любовта_(беседа)|Любовта]]''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Любовта (беседа)

2026-07-15T22:42:51Z

Ffilipov: Нова страница: „ ===== ''Неделна беседа, София, 19 Юли 1914 г., Неделя, 10 ч.'' ===== Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (I. Кор. 13:1) Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дото...“

===== ''Неделна беседа, София, 19 Юли 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.
(I. Кор. 13:1)

Думата „[[Любов|любов]]“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв [[Смисъл|смисъл]]. Когато някоя дума изгуби своя [[Смисъл|смисъл]], избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си [[Сила|сила]] и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия [[Свят|свят]], когато известна [[Храна|храна]] влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото [[Тяло|тяло]]. Този [[Закон|закон]] е верен не само по отношение на физическия [[Свят|свят]], но и по отношение на умствения [[Живот|живот]]: когато ни се представи една [[Мисъл|мисъл]], която не може да реагира върху нашия [[Мозък|мозък]], и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото [[Сърце|сърце]]: когато едно [[Желание|желание]] влезе в [[Сърцето|сърцето]] на [[Човек|човека]] и не може да реагира върху него, а [[Сърцето|сърцето]], вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.

Човешкото естество има трояко [[Разбиране|разбиране]] върху нещата. Вземете един [[Плод|плод]], [[Ябълка|ябълка]] червена, пъстра, красива; най-първо нейната [[Форма|форма]] мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна [[Форма|форма]] и [[Цвят|цвят]], известно [[Понятие|понятие]] за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите [[Ябълката|ябълката]] до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята [[Работа|работа]], ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат [[Ябълката|ябълката]], и те ще направят последната операция върху горката [[Ябълка|ябълка]] – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази [[Ябълка|ябълка]] е вкусна“. Тъй и [[Любов|Любовта]] има в [[Живота|живота]] трояко [[Проявление|проявление]] по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е [[Чувство|чувство]], други – [[Сила|сила]], трети – [[Илюзия|илюзия]] и т.н. Какъвто е [[Ум|умът]] на [[Човека|човека]], такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за [[Любов|Любовта]]. За да познаете съждението на един [[Човек|човек]] върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една [[Жена|жена]], посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един [[Учител|учител]], трябва да го видите в [[Училището|училището]]; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на [[Любов|Любовта]] в обширен [[Смисъл|смисъл]], разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази [[Мисъл|мисъл]], да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста [[Форма|форма]]. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам [[Желание|желание]] да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко [[Дете|дете]], [[Майката|майката]] първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка [[Храна|храна]], сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде [[Майката|майката]] обаче по-твърда [[Храна|храна]], трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – [[Детето|детето]] боледува. И тогава [[Майката|майката]] си казва: „[[Детето|Детето]] има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия [[Живот|живот]] се явява също такова състояние – когато му дадат твърда [[Храна|храна]], [[Любов|Любовта]], той преминава през процеса на [[Страдание|страданията]]. Следователно, когато казваме: „[[Страдание|Страданията]] са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда [[Храна|храна]]. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите [[Страдание|страдания]] в [[Света|света]], то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във [[Възраст|възрастта]] на [[Христос|Христа]] – 32 години.

Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал [[Любов|Любовта]]. За да разберем [[Любов|Любовта]], трябва да сравним това [[Понятие|понятие]] с противоположните нему понятия. Когато [[Човек|човек]] иска да опише някой [[Предмет|предмет]], трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един [[Кон|кон]], една крава, [[Овца|овца]], вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях. В съвременния [[Свят|свят]] всички хора искат да са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със [[Силата|силата]] на [[Словото|словото]] може да влияе на тълпата. Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на [[Ангелите|ангелите]], а не разбирам [[Любов|Любовта]], нищо няма да ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една [[Ябълка|ябълка]] само отвън. Сега всеки у нас се запитва каква ще бъде неговата съдба и оная на [[България|България]]? Ако можехте да пророкувате, всички ще се стекат да ви питат, и вие ще бъдете на [[Почит|почит]], ако вашето [[Пророчество|пророчество]] се сбъдне. Но апостол Павел казва: „И ако имам [[Пророчество|пророчество]], и зная всичките [[Тайна|тайни]] и всяко [[Знание|знание]], и ако имам всичката [[Вяра|вяра]], щото и планини да премествам, а [[Любов|любов]] нямам, нищо не съм“. Тия неща, които стават днес, не съставят [[Живота|живота]]. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели [[Царство|царства]], но всичко това е само външната страна на [[Живота|живота]]. И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите, и ако предам [[Тялото|тялото]] си на изгаряне, а [[Любов|любов]] нямам, нищо не се ползвам“.

Значи дори да имаме всички [[Дар|дарби]], които апостол Павел оповестява, а сме лишени от [[Любов|Любов]], ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на [[Човека|човека]], не засягат човешката [[Душа|душа]]. И той започва по-нататък да описва положителните качества на [[Любов|Любовта]]. Първото нейно качество е [[Дълготърпението|дълготърпението]]. А знаете ли [[Смисъл|смисъла]] на [[Търпението|търпението]]? То е основният стълб на [[Живота|живота]]. Имате ли [[Търпение|търпение]], можете да постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма да постигнете в [[Живота|живота]]. [[Човек|Човек]] с [[Търпение|търпение]] е като кораб с котва; [[човек|човек]] без [[Търпение|търпение]] е като кораб без кормило. Именно това е отличителното свойство на [[Любов|Любовта]]. Затова е казано: „[[Бог|Бог]] е [[Любов|Любов]]“, понеже Той е дълготърпелив. [[Дълготърпението|Дълготърпението]] е признак на великата [[Любов|Любов]], която [[Бог|Бог]] храни към нас. Ако Той нямаше тази [[Любов|Любов]], не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето [[Невежество|невежество]] и нашите низости и отдавна би очистил [[Света|света]] от нас. Та с каквато [[Работа|работа]] да се заемем, каквито [[Благо|блага]] и да искаме да добием в [[Живота|живота]], за нас [[Търпението|търпението]] е безусловно необходимо. Мнозина казват: „[[Търпението|Търпението]] – това е волевост“. Не, [[Търпението|търпението]] е велико качество, и в човешкия характер няма по-[[Благородна|благородна]] черта от него. [[Търпението|Търпението]] не се ражда с [[Човека|човека]], трябва да се добие; [[Любов|Любовта]] може да ни дойде [[Дар|даром]], но [[Търпението|търпението]] трябва да го придобием. А [[Страданието|страданието]] е един процес, чрез който може да се придобие [[Търпението|търпението]]; този е [[Метод|методът]] за придобиване на [[Търпение|търпение]].

За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: [[Мъдрост|Мъдрост]], [[Истина|Истина]] и [[Добродетел|Добродетел]]. Защо [[Майката|майката]] претърпява известни [[Грешка|грешки]] на своето [[Дете|дете]], а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в [[Бъдеще|бъдеще]] велик [[Човек|човек]], [[човек|човек]], полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, [[Майката|майката]] си казва: „Аз за това [[Дете|дете]] ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва. Търпеливият [[Човек|човек]] е умен и предвижда [[Бъдещето|бъдещето]]. Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете си много чисти, не иска да ги накваси дори с [[Вода|вода]], маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява да ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно. Какво намира тя в това [[Дете|дете]]? Какво я привързва към него? Да го претеглиш – ще излезе само няколко килограма. В него има една [[Божественото|Божествена]] [[Душа|душа]], която привлича [[Любовта|любовта]] на [[Майката|майката]] дотолкоз, щото тя със своето [[Дълготърпение|дълготърпение]] е готова във всичко да му угоди, грижи се по всякакъв начин за него. Ако останеше да го отгледа [[Мъж|мъжът]], той би го захвърлил, би казал: „Тази [[Работа|работа]] не е за мене“. Следователно всяка [[Работа|работа]] в този [[Свят|свят]], за да можем да я свършим, непременно трябва да имаме [[Любов|Любов]] – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.

Говоря ви върху [[Любов|Любовта]] в нейния широк [[Смисъл|смисъл]]; не ви говоря за [[Същност|същността]] ѝ. Някои хора считат [[Любов|Любовта]] за едно усещание, за едно приятно [[Разположение|разположение]] на [[Сърцето|сърцето]]. Това не е [[Любов|Любов]], защото [[човек|човек]] може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на [[Сърцето|сърцето]]; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава [[Любов|Любовта]]. Когато [[човек|човек]] ви люби, може някой път да ви причини и болка: [[Любов|Любовта]] едновременно причинява и [[Страдание|страдание]], и [[Радост|радост]] – то е нейно свойство. Тя е [[Сила|сила]] с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на [[Любовта|Любовта]]. Аз съм щастлив – защо? – защото [[Любов|Любовта]] присъства в мене. Но [[Любов|Любовта]] казва и друго – [[Търпението|търпението]] е [[Път|пътят]], по който тя може да дойде в човешкото [[Сърце|сърце]]. [[Дълготърпението|Дълготърпението]] създава условия да се прояви [[Любовта|Любовта]]. Без [[Търпение|търпение]] [[Любов|Любовта]] не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй [[Търпение|търпение]] в неговото широко [[Разбиране|разбиране]], вие ще видите, че то е голяма [[Сила|сила]] в ръцете на смелия, на решителния [[Човек|човек]] – такъв [[човек|човек]] има велико [[Бъдеще|бъдеще]] пред себе си.

Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на [[Любов|Любовта]], когато [[Дълготърпението|дълготърпението]] е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е [[Любов|Любов]], готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш [[Приятелство|приятел]] има [[Благородство|благородни]] черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и [[Вяра|вяра]]. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме [[Търпение|търпение]], но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото [[човек|човек]] посее, това и ще пожъне; ако посее [[Ябълка|ябълка]], [[Ябълки|ябълки]] ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне. Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към [[Бог|Бога]], към [[Любов|Любовта]], сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен [[Закон|закон]], който [[Любов|Любовта]] ми налага – мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия [[Свят|свят]], за онези, които действително имат [[Сърце|сърце]]. Онези, които не разбират това – тях ще оставя. Някои питат: „Какво ще стане с лошите, грешните хора?“ Това, каквото ще стане с камъните, с мравките, с малките буболечки. Па нима мислите, че положението на мравките е по-лошо от вашето? Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия [[Страдания|страдания]], които вие усещате. Трябва да съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило [[Божественото|Божественото]] [[Съзнание|съзнание]], които разбират [[Любовта|Любовта]], [[Доброто|доброто]] и [[Злото|злото]], които страдат и се терзаят. Някои хора казват: „Мене не ми върви в [[Света|света]] – аз съм нещастен [[Човек|човек]]“. Отговарям: „Защо [[Любов|Любовта]] не те е посетила, затова си нещастен“. „А защо не дохожда?“ – „Защото си нетърпелив.“ – „Ама мъча се да бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал си.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не си благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни да ги направи [[човек|човек]], ще ги направим“; но не ги правите. Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал [[човек|човек]] здрав в пълния [[Смисъл|смисъл]] на думата; напълно здрави са само светиите и [[Ангелите|ангелите]], които живеят на [[Небето|Небето]]; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен. Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва да държите прозорците доста отворени, за да влиза чист [[Въздух|въздух]] и [[Светлина|светлина]]; ще промените постелката; ще обърнете [[Внимание|внимание]] на [[Храната|храната]] и т.н.“. И [[Любов|Любовта]] казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето [[Слънцето|слънцето]] може да ви огрее“, сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни“. Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно [[Работа|работя]] – те са ръцете на [[Любов|Любовта]]“. И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими [[Богатство|богатства]]. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да [[Работа|работите]]. Повтарям, за да израстат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате [[Търпение|търпение]] и благосклонност. Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат да реагират, па и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят [[Добродетели|добродетели]]. А защо трябва да бъдете добродетелни? Защото [[Добродетелите|добродетелите]] ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване. [[Добродетелта|Добродетелта]] не е нищо отвлечено, а е нещо [[Реалност|реално]], което винага е в състояние да гради.

Та затуй онези от вас, които могат да разбират, трябва да схванат в какво се състои [[Търпението|търпението]] в пълния [[Смисъл|смисъл]] на думата – не онова [[Търпение|търпение]] да понасяш обиди: то още не е [[Търпение|търпение]]; [[Тайната|тайната]] на [[Търпението|търпението]] е, когато [[човек|човек]] ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете. И ако можете така да се храните, вие ще станете напълно здрав. Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават [[Храна|храна]], и ако умеете да използвате тая [[Храна|храна]], ще бъдете предоволни. Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва да ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете да използвате и с това да се обогатите. Като отидете у вас, почнете да размишлявате и да се молите на [[Господ|Господа]] да разберете [[Търпението|търпението]]. Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат да бъдат велики, знаменити, да имат много [[Знания|знания]]. Хубаво, [[Знанията|знанията]] сами по себе си ще дойдат, стига да бъдете човеци, да умеете да ги възприемете и използвате; те може да бъдат и като [[Сила|сила]], която може да облагодетелства вас и вашите ближни, стига да умеете да ги използвате както трябва; но може да бъдат и като [[Раница|раница]] на гърба на [[Човека|човека]].

[[Любов|Любовта]] не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската [[Любов|Любов]], трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли – нямате [[Любов|Любов]]. [[Любов|Любовта]] трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш [[Живот|живот]], и в следващия, и в по-друг [[Живот|живот]], и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок [[Смисъл|смисъл]] ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този [[Път|път]]: друг [[Път|път]] за [[Небето|Небето]] няма. Ще кажете: „Този [[Път|път]] е труден, не може ли без него?“ – Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в [[Царството|Царството]] Божие. [[Любов|Любовта]] не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на [[Злото|злото]] не отвръща със [[Зло|зло]], всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че [[Гордостта|гордостта]] няма да посетят никога нашето [[Сърце|сърце]]; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; [[Работата|работата]] е да не правим [[Приятелство|приятелство]] с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим [[Живота|живота]] на [[Човека|човека]] нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта. Само след като научим тия две качества – [[Търпението|търпението]] и благосклонността – ние ще научим [[Историята|историята]] на нашия [[Живот|живот]], ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в [[Света|света]] няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на [[Търпението|търпението]], вижте [[Търпението|търпението]] на житното зърно. Без [[Търпение|търпение]] ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето [[Учение|учение]], но да ви следват – никога. Питате често: „На кого сте последовател?“; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на [[Бог|Бога]], няма да бъдете никога излъгани. Един е [[Пътят|пътят]], и [[Исус|Исус]] [[Христос|Христос]] го казва: „Аз съм [[Пътят|Пътят]]“. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в [[Пътя|пътя]]. Може да каже някой: „Аз не вярвам“, и да тръгне по друг [[Път|път]]; но един ден бездруго ще се убеди, че този е [[Пътят|пътят]]; [[Животът|животът]] ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: „Убеди ме, че тогава“. „Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този [[Хляб|хляб]], който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви [[Елемент|елементи]] е съставен, с каква [[Вода|вода]] е замесен.“ – „Нямам [[Време|време]]. Ще вземеш ли [[Хляба|хляба]] да ядеш?“ – „Не искам.“ Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: „Какво е [[Любов|Любов]], от какви [[Елемент|елементи]] е тя съставена?“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на [[Път|път]] по-нататък; ще ти кажа: „Нямам [[Време|време]] да разправям сега тия въпроси“. [[Животът|Животът]] е нещо положително – опитайте, вземете, наяжте се от този [[Хляб|хляб]] и ще видите. [[Любов|Любовта]] е [[Храна|храна]] на [[Живота|живота]]: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в [[Света|света]]. Някои хора имат твърде смътно [[Понятие|понятие]] за [[Любовта|Любовта]], било по отношение на търговия, било в [[Учение|учение]], било във [[Война|война]]. Всякъде трябва да имаме [[Любов|Любов]]; тя е велика [[Сила|сила]]. И тази [[Сила|сила]], с която аз повдигам туй стъкло, също е [[Любов|Любов]]. Същата тази [[Сила|сила]] може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един [[Свят|свят]]. То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна [[Сила|сила]]. [[Любов|Любовта]] е една [[Сила|сила]], която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде [[Любовта|Любовта]], искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова [[Жилище|жилище]], в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда [[Смърт|смърт]]. [[Смъртта|Смъртта]] е процес на разрушение на всякаква егоистична [[Мисъл|мисъл]] и [[Желание|желание]]; с нея [[Бог|Бог]] разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето [[Сърце|сърце]] и нашият [[Ум|ум]] трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите [[Действие|действия]] тя е [[Сила|сила]] ужасна. Когато сме в [[Хармония|хармония]] с нея, [[Светът|светът]] е [[Блаженство|блаженство]]; не сме ли в [[Хармония|хармония]], няма по-опасна [[Сила|сила]] в [[Природата|природата]] от [[Любовта|Любовта]]. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много [[Внимателни|внимателни]]. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, [[Страдания|страдания]], разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че [[Господ|Господ]] е [[Любов|Любов]] и като [[Любов|Любов]], не трябва да наказва. [[Господ|Господ]], като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: „Турете му един килограм на гърба“. Ние питаме: „Защо ми турят тази тежест?“ Но Той, без да отговори, казва: „Турете му още един килограм“. – „Ама не мога да нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: „[[Господи|Господи]]! Прости ми“. – „Снемете му един килограм“, отговаря [[Господ|Господ]]. Повтаряме молбата – „Снемете му още един килограм“; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, [[Господ|Господ]] ни попитва: „Е, научи ли урока?“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния [[Свят|свят]], към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклоненни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш [[Търпение|търпение]], както аз търпя; в деня, в който престъпиш [[Закона|закона]], ще почна пак да те товаря.“ – „Не мога да нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от [[Сърце|сърце]] трябва да каже на [[Господа|Господа]]: „Аз съм благодарен от [[Душа|душа]] и [[Сърце|сърце]] за всичко, което Си ми дал“; защото [[Бог|Бог]] е дал на всеки [[Човек|човек]] хиляди [[Благо|блага]], но той не знае как да използва тия [[Благо|блага]] – „[[Вода|Вода]] гази, жаден ходи“. Много търговци са недоволни – защо? – защото имали 10,000 лева и не им стигали. Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни. Знаете ли съвременното [[Човечество|човечество]] на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око. Попитали го: „Колко искаш за това око?“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама, 100 грама, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото [[Злато|злато]] – окото останало пак недоволно. „Какво ще правим – не може да се изплати?“, взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво да правят?“ – „То е много лесна [[Работа|работа]] – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И [[Господ|Господ]] един ден, като ни види недоволни, ще каже: „Турете пръст на очите му“, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и [[Господ|Господ]], като не сме доволни, ще ни тури малко [[Сол|сол]] или пипер, за да ни направи доволни. Защото [[Животът|животът]] не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това – да бъдем благодарни от туй, което [[Бог|Бог]] ни е дал. Тогава [[Бог|Бог]] ще ни даде още по-големи [[Благо|блага]]. Та тази [[Глава|глава]] от апостола трябва да я приложим в практическия [[Живот|живот]]: да почнем да [[Работа|работим]] и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в [[Училище|училище]] – учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; [[Училището|училището]] е обаче градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В [[Училищата|училищата]] трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на [[Училището|училището]] има една връзка между [[Сърцето|сърцето]] и [[Ума|ума]] – ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни [[Закони|закони]], по които трябва да се развива [[Животът|животът]].

Казвате: „Защо [[Бог|Бог]] не ми е дал по-големи способности, по-голяма [[Сила|сила]], повече [[Пари|пари]]?“ – Аз виждам много причини за това. Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди, да [[Работа|работите]], вместо да се завземете да обработвате умовете и сърцата си, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво, да правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал. Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо да [[Работа|работите]], вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак да ви даде нещо наготово. Вие сте като [[Ученици|ученици]], които [[Бащата|бащата]] и [[Майката|майката]] искат да направят учени, а те не се учат, бягат от [[Училището|училището]]; мнозина от вас са бягали от това [[Божественото|Божествено]] [[Училище|училище]]. Казвате: „Туй нещо не може да се изкара на [[Глава|глава]], ами хайде да го ударим през просото“. Много пъти сте говорили това, па и сега може да го кажете; но то не е умно нещо. Онзи, който иска да научи [[Божествения|Божествения]] [[Закон|закон]], да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, отгдето да гледа ясно на [[Живота|живота]], и [[Господ|Господ]] да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши [[Божественото|Божественото]] [[Училище|училище]] на земята със зрелостен изпит. В това свършване седи [[Благото|благото]] на всекиго. Неподготвени в тоя [[Свят|свят]], ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите [[Път|пътища]], докато научите онова, което конете, ралото, камъните и [[Пътищата|пътищата]] ви учат – да се подготвите за [[Царството|Царството]] Христово. Непослушните [[Деца|деца]] [[Господ|Господ]] ги туря камъни да трошат, а на послушните дава [[Благородство|благородни]] занятия. Ще кажете: „Тежко е това [[Учение|учение]]!“ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за [[Трудолюбивите|трудолюбивите]] и смирените – то крие [[Богатства|богатства]]. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във [[Водата|водата]], птицата – във [[Въздуха|въздуха]] и [[Човекът|човекът]] – посред тях? Това са четири велики положения на [[Живота|живота]]. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики [[Истина|истини]], които ви показват тесния [[Път|път]] – [[Пътя|пътя]] на Божията [[Мисъл|мисъл]]. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя [[Свят|свят]].

Но да се върна на думата „[[Любов|любов]]“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната [[Красота|красота]] и са развалили нейната звучна [[Хармония|хармония]] дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: „[[Любов|Любов]] – това са [[Илюзии|илюзии]] на [[Живота|живота]], празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата [[Сянка|сянка]] на [[Живота|живота]]“. Да, [[Сянка|сянка]]; но зад тая [[Сянка|сянка]] има [[Реалност|реалност]], от която произтича сокът на [[Живота|живота]], от който [[Душата|душата]] постоянно утолява своята жажда, както утруденият [[Пътник|пътник]] при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо [[Богатство|богатство]], какви [[Знания|знания]] са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред [[Силата|силата]] на който всичко се е прекланяло за [[Добро|добро]]. Мнозина ще кажат: „Какво [[Щастие|щастие]] е [[човек|човек]] да притежава тоя жезъл!“ Вярно, най-голямото [[Щастие|щастие]], което [[човек|човек]] може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това [[Благо|благо]].

Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо да изучите [[Търпението|търпението]] в [[Живота|живота]] – всякога и всичко да претърпявате със смирение и [[Радост|радост]] – ще намерите [[Истината|истината]]. С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща. [[Жената|Жената]] недоволна, защото [[Мъжът|мъжът]] взимал 150 лева; това иска, онова иска – [[Желания|желания]], [[желания|желания]], [[желания|желания]]; а кой ще [[Работа|работи]] заради вас, кой друг ви ги достави, а не вие сами? Например, ако всички поискат да имат пълни хамбари, без да [[Работа|работят]], отде ще ги вземат? [[Благата|Благата]] се добиват мъчно – с [[Труд|труд]]. Затуй трябва да бъдем доволни от онова, което [[Бог|Бог]], в Своята велика [[Мъдрост|Мъдрост]], е благоволил да ни даде. Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна [[Поука|поука]] от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който [[Бог|Бог]] е вложил в неговата [[Съвест|съвест]]. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което [[Господ|Господ]] ви казва вътрешно във вашата [[Съвест|съвест]], послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от [[Грешка|грешки]], непременно трябва да слушате [[Господа|Господа]]: всеки един, който не слуша [[Господа|Господа]], не е умен [[Човек|човек]], а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.

Вие търсите [[Господа|Господа]] – къде? Той е у вас, във вашия [[Ум|ум]], във вашето [[Сърце|сърце]], Той се проявява в тия две дарби. Слушайте добре [[Ума|ума]] си и [[Сърцето|сърцето]] си – чрез тях [[Господ|Господ]] ви говори. Ама някои ще ви проповядват, че [[Умът|умът]] и [[Сърцето|сърцето]] са развалени. Не е право. Ако нашият [[Ум|ум]] и нашето [[Сърце|сърце]] бяха развалени, с какво ще познаем [[Господа|Господа]]? Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено. И аз ви питам: ако не вярвате на своя [[Ум|ум]] и на своето [[Сърце|сърце]], на кого ще вярвате? Ако вашият [[Ум|ум]] и вашето [[Сърце|сърце]] са развалени като моето, защо ще вярвам във вас? В кого трябва да вярваме? В [[Господа|Господа]], Който живее в нас. И когато вярваме на себе си, ще вярваме и на своя брат. Който не вярва в [[Господа|Господа]], Който живее в него, не може да вярва на другите хора. И онзи, който не е благосклонен към ближните си, не е угоден Богу. Затуй [[Господ|Господ]] казва да обичаме ближните си. А вашият ближен е наранен, разпнат, прикован на [[Кръста|кръста]]. Не е вашият [[Господ|Господ]] на [[Небето|Небето]]; вие сте Го приковали. Че туй е [[Истина|истина]], четете [[Евангелието|Евангелието]]. Вашето спасение ще стане не иначе, а чрез това приковаване – [[Търпение|търпение]] и благосклонност. Тогава ще дойде вашето освобождение. Ще кажете: „Това е мъчна [[Работа|работа]]“. Не е мъчна. Не се бойте. Да те приковат на [[Кръста|кръста]] е приятна [[Работа|работа]]. [[Господ|Господ]] хиляди години търпи приковаването. „Да не пострадаме?“ – Няма да пострадате. Хората, които ги е страх от [[Страдания|страдания]], ние не ги искаме в [[Училището|училището]] ни. Вие трябва да благодарите на [[Бога|Бога]] за тия [[Страдания|страдания]]: те са пратени от Него. И тия [[Страдания|страдания]], които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях. Ако [[Христос|Христос]] не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на [[Кръста|кръста]], как щеше да прояви тази [[Любов|Любов]]? Бихте ли Го обичали днес, ако искаше и би живял като [[Цар|цар]]? Вие Го обичате, защото бе прикован на [[Кръста|кръста]] за нашето спасение.

Затуй отсега нататък бъдете [[Герой|герои]], не се страхувайте от [[Страдания|страдания]], а казвайте на [[Света|света]], че сте мъже и че не един [[Кръст|кръст]], а десет сте готови да носите. Един се оплакал, че [[Кръстът|кръстът]], който носел, бил много тежък; [[Господ|Господ]] рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни [[Кръстове|кръстове]], избери си един“: [[Човекът|Човекът]], като ходил, ходил, намерил един малък [[Кръст|кръст]] и рекъл: „Туй [[Кръст|кръстче]] искам“. – „Ами че това е [[Кръстът|кръстът]], който ти носеше досега; този [[Кръст|кръст]] бях ти дал“, рекъл [[Господ|Господ]]. Та често ние преувеличаваме нашите [[Страдания|страдания]]. А те са [[Пътят|пътят]] на нашето възлязване към [[Бога|Бога]]. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е [[Грешник|грешник]], който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до [[Небето|Небето]]; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял [[Страдания|страдания]]“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат [[Страданията|страданията]]. Сега вземете тази [[Мисъл|мисъл]] в себе си, давам ви я за размишление от страна на [[Господа|Господа]]: когато ви дойде [[Страдание|страдание]], да се радвате и да благодарите на [[Господа|Господа]], че ви обича, та ви го праща. [[Страданията|Страданията]] са признак на [[Любовта|Любовта]] Божия, и нека всинца да носим този [[Кръст|кръст]]. Затуй и на целокупния български народ, като [[Душа|душа]], [[Господ|Господ]] му даде тия [[Страдания|страдания]], да усвои тия две велики качества – [[Дълготърпението|дълготърпението]] и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте [[Внимание|внимание]], вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде [[Време|време]] да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря [[Господ|Господ]], – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в [[Царството|Царството]] Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя [[Свят|свят]]. Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно да носим това име на земята – християни. Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и да изпълняваме дълга си към [[Бога|Бога]] тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и [[Желания|желания]]. И в тоя велик [[Път|път]] никога да не се спъваме, а да [[Воюване|воюваме]] смело, решително, и да насърчаваме всекиго, който [[Воюване|воюва]] заедно с нас. Това е [[Силата|силата]], с която ще надделеем сегашните мъчнотии.

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-15T22:42:27Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, ИБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Любовта_(беседа)|Любовта]]''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-15T22:40:04Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, ИБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Любовта_беседа|Любовта]]''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-15T18:05:21Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, ИБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Любовта]]''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Талантите

2026-07-15T18:02:59Z

Ffilipov: Нова страница: „ ===== ''Неделна беседа, София, 10 Май 1914 г., Неделя, 10 ч.'' ===== И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един – всекиму според силата му. (Мат. 25:15) Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти ст...“

===== ''Неделна беседа, София, 10 Май 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един – всекиму според силата му.

(Мат. 25:15)

Ще ви говоря върху 15-и стих от 25-а глава на Евангелието от Матея. Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху [[Талант|талантите]] да размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до [[Истина|истината]], други – по-далеч. Ще взема този стих в неговия обикновен смисъл.

Когато [[Исус]] е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена [[Мисъл|мисъл]], Божествения закон, т.е. той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни [[Истина|истини]]. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет [[Талант|таланта]], на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В [[Природа|природата]] всички неща, които [[Бог]] е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним. Срещаме един [[Човек|човек]] и си казваме, че случайно го срещаме. Един от законите на живота казва, че нашата [[Среща|среща]] се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали да се срещнем. Като не знаем закона, казваме, че се срещаме случайно без никаква причина, но това не е така.

Какво трябва да разбираме под думите: „пет [[Талант|таланта]]“, „два [[Талант|таланта]]“, „един [[Талант|талант]]“? Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия [[Талант|талант]]. Сега, кои са тия на единия [[Талант|талант]]? Те са ония, които живеят само за себе си. „Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане [[Тяло|тялото]] по-гойно, и да се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя [[Свят|свят]].“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един [[Талант|талант]]. А кои са с два? [[Човек]], който се е оженил – той е единият [[Талант|талант]], а жена му – другият. Събират се двама и спечелват още два [[Талант|таланта]] – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „[[Господ|Господи]], ние използвахме двата [[Талант|таланта]]; отгледахме деца и спечелвихме още два“. То е в първия смисъл. Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Ония с пет [[Талант|таланта]] притежават вече нещо повече. Петте [[Талант|таланта]] съответстват на нашите пет [[Чувство|чувства]]; значи хора, на които всички [[Чувство|чувства]] – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото. Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що [[Бог]] е създал: разбират [[Природа|природата]], разбират нещата, разбират причините и следствията. Те са [[Учител|учители]] на [[Свят|света]], те живеят за цялото човечество.

Сега да направим едно мало пресмятане на дадените [[Талант|таланти]]: имаме 1+2+5=8 [[Талант|таланта]]. Числото 8 произволно ли е? Не; то е число на [[Труд|труда]]. Писанието казва, че [[Господ]] направи [[Свят|света]] в 6 дни; на седмия ден си почина. След всяка [[Почивка|почивка]] идва нов работен ден. Ние сме в осмия ден. И [[Господ]] е казал на хората: „Ето, Аз направих [[Свят|света]], сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда да ревизирам вашата работа“. Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как да работим, правим [[Грешка|грешки]]. Но [[Господ]] казва: „Работете, вървете напред, [[Грешка|грешки]], разбира се, ще правите“. Кой [[Учител|учител]] не очаква учениците му да късат книги и да нашущавят училището? Коя жена, която шъта, не нашущавя? Кой бояджия няма да се нацапа, като боядисва? Кой [[Човек]], който работи, няма да се окирливи и окъса дрехите си? В пътя на нашето [[Развитие|развитие]] не бива да искаме невъзможното, трябва постоянно да очакваме промяна и изхабяване. Плашите се от [[Смърт|смъртта]]. Но що е [[Смърт|смърт]]? [[Смърт|Смъртта]] е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. [[Тяло|Тялото]] постепенно се изменя. Писанието казва: „[[Господ]] направи [[Човек|човека]] по свой образ и подобие“; да, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас да работим, да си създадем мозък и [[Сърце|сърце]], характер, да се [[Възпитание|възпитаме]], то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи. Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат да живеят в нея. Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим. И в туй [[Градене|градене]] три категории хора работят: едни, които имат по един [[Талант|талант]], други – по два, трети – по пет.

Сега, нека дойдем да съберем тия [[Талант|таланти]] на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15. Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените? 7. Какво означава числото 7? Казахме, [[Почивка|почивка]]. Сега имаме закона, [[Мисъл|мисълта]], която [[Христос]] е скрил вътре, която [[Мисъл|мисъл]] схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска да почива, трябва да е работил, и че който не е работил, не бива да почива, защото [[Господ]], като е работил шест дена, на седмия е почивал. Ние често казваме: „Кога ще си почина!“; още не си почнал да работиш, каква [[Почивка|почивка]] търсиш? Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш [[Почивка|почивка]]! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде [[Почивка|почивката]]. Трябва да разберем основния Божествен закон, че [[Почивка|почивката]] е резултат от работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и [[Христос]] го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в [[Радост|радостта]] Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил [[Талант|таланта]] в земята? „Вземете му единия [[Талант|талант]] и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, [[Господ]] ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за [[Бог]], то е работа; когато работим за себе си, то е [[Труд|труд]].

Работата подразбира [[Знание|знание]]; онзи, който е взел пет [[Талант|таланта]], има пет [[Чувство|чувства]] – нему [[Господ]] е дал всички [[Способност|способности]] и необходими [[Знание|знания]]; и онзи, който има два [[Талант|таланта]], и той притежава [[Способност|способности]], съобразно със своите [[Знание|знания]]. Ще направя още едно сравнение. С един [[Талант|талант]] – това е [[Човек]], който мяза на един [[Минерал|минерал]], който не може да се размножи – той винаги остава един. В него слънчевата светлина може да се пречупва много добре, но той не може да бъде разумно същество. Когато вашето [[Сърце|сърце]] се втвърди като [[Минерал|минерал]], вие сте [[Човек]], който имате само един [[Талант|талант]]. И там се крие опасността, защото Писанието казва: „И ще ви отнема каменното [[Сърце|сърце]]“. А този един [[Талант|талант]] трябва да се преобърне и да почне да ражда и се [[Развитие|развива]]. Другите [[Талант|таланти]] се подразбират – житното зърно, растителният живот, който стои малко по-високо от [[Минерал|минералите]] и който се размножава и припечелва. Красивите [[Минерал|минерали]] какво могат да ни доставят в живота? Бихме измрели всички, ако останеше от тях да живеем. Благодарение на житното зърно, което носи два [[Талант|таланта]], благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет [[Талант|таланта]], [[Способност|способности]], които притежава нашият [[Ум|ум]] за по-висш духовен живот, който показва как трябва да разработваме благата, които [[Бог]] ни дава, можем да се избавим от много беди в този [[Свят|свят]]. Ние трябва да си задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по [[Сила|силата]]“; то значи, че всеки от нас трябва да знае своята [[Сила|сила]]. Често хората казват: „Аз искам да имам по-големи [[Дарба|дарби]], по-големи [[Способност|способности]]“. Хубаво. Ако ти ония [[Дарба|дарби]], които имаш, не си използвал, не знаеш как да ги разработваш, кой ще ти даде повече? Всеки от нас има толкова [[Дарба|дарби]], че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет [[Талант|таланта]]. А пет [[Талант|таланта]] малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два [[Талант|таланта]]; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два [[Талант|таланта]]. Но ако превърнете тия два [[Талант|таланта]] в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на [[Пречистване|пречистването]] на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и [[Мисъл|мисли]] в този [[Свят|свят]] се прецеждат. Онзи, който има два [[Талант|таланта]], трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически [[Ум|ум]], който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу. Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от [[Филтър|филтъра]], а мътокът ще остане в него. Цедилката ви трябва да има две съществени качества, значи два [[Талант|таланта]]: когато употребите единия [[Талант|талант]], ценното трябва да остане в цедилката; когато употребите втория [[Талант|талант]], ценното трябва да излезе извън нея. Ще направя друго сравнение. Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота. Първият [[Талант|талант]] трябва да се ползва от плода, който ви е дал [[Бог]], а вторият [[Талант|талант]] трябва да посеете – да работите с него. В [[Свят|света]] имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, защото който има малко [[Талант|таланти]] и иска да придобие повече, трябва повече да работи. Такъв е законът. Опасно е за онзи, който има един [[Талант|талант]] и не е никак работил с него. Първото нещо, което се изисква от нас, е да знаем как да работим.

Аз ви казах, че вие имате два [[Талант|таланта]]; ще попитате кои са те. Вашият [[Ум|ум]] и вашето [[Сърце|сърце]] – това са два [[Талант|таланта]]. Но ще кажете: „В какво мога да употребя моя [[Ум|ум]]?“ – На някой [[Човек|човек]] там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате [[Знание|знания]], поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда си, той ще ви помогне. В случая и вие печелите. Вторият [[Талант|талант]] – то е вашето [[Сърце|сърце]]. Някой [[Човек|човек]] е болен; вашето [[Сърце|сърце]] трябва да ви накара да го споходите и да му прислужите. Двата [[Талант|таланта]] – това са корените на нашия живот. Под „[[Сърце|сърце]]“ трябва да разбираме корените на нашия живот, а под „[[Ум|ум]]“ – клонищата и листата отвън. Вие знаете, че в [[Природа|природата]] съществува едно съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответстват малки коренчета долу в земята, и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една [[Мисъл|мисъл]]; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две [[Мисъл|мисли]], ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три [[Мисъл|мисли]], и един ден, когато вашите [[Чувство|чувства]] се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в [[Човек|човеци]], които имат само един [[Талант|талант]].

Да вземем [[Човек]], който има пет [[Чувство|чувства]] – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия [[Чувство|чувства]] в нашия живот? Те са петте врати, през които [[Човек|човек]] влиза в тоя [[Свят|свят]], чрез които ние изпитваме [[Природа|природата]] – пет области, от които можем да черпим богатства. [[Човек]], лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав [[Човек]]; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш [[Истина|истината]]; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали [[Чувство|чувствата]] му са в хармония с неговото [[Сърце|сърце]], дали са в свръзка с [[Истина|истината]]. Ако погледнем на този [[Свят|свят]], той е облекло на [[Истина|истината]]; видимият [[Свят|свят]] е израз на [[Истина|истината]]; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики [[Знание|знания]]. О, какви [[Истина|истини]] може [[Природа|природата]] да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. Разбрали ли сме смисъла на тази дума – какво тя значи? Не. „Що е?“, – се питаме; – „Нищо“ – и захвърляме го. Чуем думата „[[Истина|истина]]“ и казваме: „То е празна дума“. Кое е тогава най-важно за нас? „[[Човек]] да си похапне и след като си похапне, да си пийне една чашка винце“, казват някои. Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето. Наистина, [[Човек|човек]] трябва да се храни, но по този закон за петте [[Талант|таланта]] трябва да се храни с пет вида храна – всяко [[Чувство|чувство]] трябва да се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.

Виждате, че [[Християнство|християнството]] е една наука; то не е за забавление. И знаете ли каква наука е [[Християнство|християнството]]? То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва да слуша в нея, трябва да разбира това, което слуша. Аз не искам хора с един [[Талант|талант]], които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два [[Талант|таланта]]. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един [[Талант|талант]]. Всички паразити са хора с един [[Талант|талант]], тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два [[Талант|таланта]], приемете го и го нагостете; ако е с един [[Талант|талант]] заровен, недейте го приема; с един [[Талант|талант]] ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този [[Човек]] може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един [[Талант|талант]]? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме [[Човек|човека]] с един заровен [[Талант|талант]]; трябва да му кажем: „Тебе, [[Приятелство|приятелю]], те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем [[Истина|истината]]. Често казваме: „няма нищо“. Имаш [[Дете]]; видиш ли, че има един [[Талант|талант]], изпъди го вън. Нека отиде да се лута из [[Свят|света]]. Ще кажете: „Не е ли това жестоко?“ Вземете му [[Талант|таланта]], защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един [[Талант|талант]], пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил [[Знание|знания]], освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в [[Мисъл|мислите]] и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, [[Господ|Господи]], ми го даде?“ Дали [[Господ]] ти го е дал, или ти сам го взе? Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват? Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от [[Господ]], задига онова, което не струва.

Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, [[Учител|учителят]] трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.

Нека приложим Христовото правило в обществения живот. Често ме питат: „Защо [[България]] страда?“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател [[Човек]] с един [[Талант|талант]], и искате той да оправи [[България]]; че как ще я оправи? Този [[Човек]], както казва [[Христос]], трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква [[Човек]] с пет [[Талант|таланта]], не даже с два. Хора с два [[Талант|таланта]] би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири [[Талант|таланта]]; генералите и министрите – по пет, а за [[Цар|царете]], които заемат най-високите места в държавата, трябват десет [[Талант|таланта]]. [[България]] страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет [[Талант|таланта]]; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един [[Човек]] уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата. Трябва да се чудим по-скоро на господаря. И сега в [[България]] ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет [[Талант|таланта]]. Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в [[Свят|света]]; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави да се опълчат против българския народ, няма да успеят. Тогава – аз ви уверявам – никакво нещастие не би ни сполетяло. Затуй молете се да се създадат такива хора. Те ще дойдат. Да турим тия [[Талант|таланти]] – два, четири, пет и десет – в работа.

И най-сетне, питам: Защо ни е този [[Ум|ум]], който ни е дал [[Господ]]? Най-първо, той е една цедилка. Прецедихте ли с нея млякото? Знаете ли как да го подквасите и подсирвате? Да приложим в живота тоя закон за прецеждане. Често се оплакват: „Нямам [[Приятелство|приятели]] в [[Свят|света]]!“ Защо нямате [[Приятелство|приятели]]? Когато ми кажете: „Нямам нито един [[Приятелство|приятел]]“, аз вече мога да се усъмня и да кажа, че вие сте [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте [[Човек]] с един [[Талант|талант]], който сте заровили всичко Божествено в земята; [[Човек]] егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без [[Приятелство|приятели]], да бъде вън, в тъмнота. Това е, което казва [[Христос]] с тия [[Талант|таланти]]. Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва да работим?“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може. Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри [[Чувство|чувства]], добри желания, да подквасвате [[Човек|човека]] с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с [[Истина|истината]], и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два [[Талант|таланта]], тогава ще имате четири, а като имате четири [[Талант|таланта]], вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на [[Исус]], през процеса на [[Самоусъвършенстване|самоусъвършенстването]], очистването от лоши желания. Това са двата [[Талант|таланта]], които трябва да приложите в живота си.

Може да сте слушали и други проповеди върху [[Талант|талантите]]. Те означават пари, [[Способност|способности]], [[Сила|сила]]; те са нещо обективно, не субективно. [[Талант|Талантът]] е всякога [[Сила|сила]], внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. [[Талант|Талантите]] не може да бъдат никога притежание на [[Човек|човека]], те са принадлежали и принадлежат само на [[Бог]], и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме. Раждате се на земята, дава ви два [[Талант|таланта]] и ви казва: „Работи! Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята [[Радост|радост]]“. Па дори кога ви е дал само един [[Талант|талант]], и за него има място в [[Свят|света]]: ако такъв [[Човек]] каже, че иска да спечели още един [[Талант|талант]], ще се избави. И когато виждаме, че такъв [[Човек]] прави усилия и страда, това показва, че иска да спечели още един [[Талант|талант]], защото когато [[Човек]] страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един [[Талант|талант]]. Такъв [[Човек]] трябва да мине от единицата, от своето „аз“, от своя [[Егоизъм|егоизъм]] към Божествената Любов и [[Самопожертвование|самопожертвованието]]: [[Човек]], който има само един [[Талант|талант]], трябва да се самопожертва, за да спечели два. Да обработите [[Сърце|сърцето]] и [[Ум|ума]] си – това значи да имате два [[Талант|таланта]], а пет – да развиете всички ваши [[Чувство|чувства]] в съвършенство. [[Развитие|Развитието]] на всички тия [[Чувство|чувства]] знаете ли какво нещо е? Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото. Например, когато [[Човек]] вкуси хляб, казва ли някога: „[[Господ|Господи]]! Благодаря Ти за хляба, който Си ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“? Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста. Тя е потребна, за да влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.

Задръжте тия [[Мисъл|мисли]] в себе си: Ако [[Господ]] ви е дал един [[Талант|талант]], молете Му се да бъде с вас и да ви даде два – там е спасението. [[Христос]] дойде да спаси [[Свят|света]], да спаси повече ония, които имат един [[Талант|талант]]. Но знаете ли колко скърби Му костваха тия мързеливци? Много скъпо. Ако [[Човек]] има един [[Талант|талант]], оставете го на [[Господ]]; аз ви казвам, изпъдете го. Защо? Защото само [[Господ]] е в състояние да го излекува, да го спаси; вие не сте в положение да направите това. Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам да му направите с това добро, за да намери [[Господ|Господа]], защото като се държи за вас, той никога няма да работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към [[Господ|Господа]] и ще бъде спасен. Не му давайте да яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има! Как тъй? [[Дете|Детето]] по колко пъти плаче през деня? Ако не плаче, майка му няма да го нахрани. Хора с един [[Талант|талант]] – в тях няма живот; колкото мъртвото [[Тяло|тяло]] може да работи, толкова и [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Колкото може един скъперник да пожертва, толкова може да помогне [[Човек]] с един [[Талант|талант]]. Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два [[Талант|таланта]]: ако замязате на такъв [[Човек]] и се превърнете в един [[Талант|талант]], ще направите велико престъпление. Вие сте хора, които можете да имате по четири, и когато ви намери [[Господ]], че работите, и вие му кажете: „С двата [[Талант|таланта]], които ми даде, [[Господ|Господи]], припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята [[Радост|радост]]!“

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-15T17:57:38Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, ИБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''[[Талантите]]''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''Любовта''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Явлението на Духа

2026-07-15T16:30:05Z

Ffilipov:

===== ''Неделна беседа, София, 20 Април 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
„А всекиму се дава явлението на Духа за полза.“

I-во послание до Коринтяните 12:7

Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които [[Човечество|човечеството]] се е занимавало и в [[Минало|миналото]]; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „[[Дух|дух]]“. Много умове имат смътно понятие за [[Дух|духа]]. Даже и в ума на хора, които притежават обширни [[Знание|знания]], това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно [[Човек|човек]] да бъде учен, а неговите понятия за [[Дух|духа]] да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от [[Зрение|зрение]] и имаше пред вас една [[Картина|картина]], вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения [[Човек|човек]] понятието за [[Дух|духа]] може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и [[Способност|способности]] да дойдем в съприкосновение със самата [[Действителност|действителност]] на нещата; защото може да имаме понятие за [[Свят|света]] и неговите [[Наредба|наредби]] пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък [[Превод|превод]] на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват [[Триединство|триединството]] на [[Бог|Бога]], трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е [[Проявление|проявлението]] на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото [[Проявление|проявление]], т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към [[Бог|Бога]], а когато [[Човек|човек]] дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи [[Дух|духът]] слиза и определя туй [[Противоречие|противоречие]] между [[Бог|Бога]] и Неговите [[Дете|деца]]. Буквата „Ъ“ означава [[Равновесие|равновесието]] на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на [[Дух|духа]] е: [[Проявление|проявлението]] на неговата [[Същина|същина]]. Вземете, например, [[Светлина|светлината]], която слиза отгоре – това е [[Дух|Духът]]. [[Слънце|Слънцето]] не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от [[Земя|земята]]; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на [[Слънце|слънцето]] – дълбока [[Философия|философия]]. Едни казват, че било жидко, други – твърдо. Може да е вярно и едното, и другото. Но за [[Светлина|светлината]], която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от [[Слънце|слънцето]] и разкрива пред нашите очи цялата [[Земя|земя]] с всички [[Предмет|предмети]] на нея. [[Светлина|Светлината]] е [[Дух|Дух]], Който слиза от [[Слънце|слънцето]] и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това [[Слънце|слънце]] можем да уподобим и [[Дух|Духа]]. Той няма да влезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на [[Слънце|слънцето]], всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел, или пак ще се обърне в газообразно състояние. Затова [[Бог|Бог]] казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през [[Пространство|пространството]] Своя [[Дух|Дух]], да принесе на хората Моето [[Благословение|благословение]]“. Ето защо [[Бог|Бог]] не иска да слезе при нас, а изпраща [[Дух|Духа]] си – [[Светлина|светлината]]. Този [[Дух|Дух]], тази творческа [[Способност|способност]] е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от [[Бог|Бога]], учените хора я определят във вид на закони, на сила, на [[Сродство|сродства]] между [[Елемент|елементите]] и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една [[Същност|същност]] разумна, която работи; то е [[Дух|Дух]], Който създава закони.

[[Дух|Духът]] има пряко общение с нашата [[Душа|душа]]. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без [[Душа|душата]] не щяхме да имаме никакво схващане за [[Дух|Духа]]. [[Душа|Душата]] със своя начин на мислене представя в нас Божествения [[Свят|свят]]. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата [[Душа|душа]], която мисли. Ето защо, когато говорим за [[Човек|човека]], трябва да разбираме нея. Отделете от [[Човек|човека]] разумната [[Душа|душа]], той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. [[Дух|Духът]] се проявява в човешката [[Душа|душа]]. Поради това [[Човек|човек]], в различие от другите същества, ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с [[Господ|Господа]]. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната [[Воля|воля]] е в контраст с [[Проявление|проявлението]] на [[Бог|Бога]]. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на [[Човек|човека]], да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до [[Бог|Бога]] и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим [[Грешка|грешки]], правим ги не по зла [[Воля|воля]], а по други причини, които лежат в нашето [[Минало|минало]].

Сега, казва се, че този [[Дух|Дух]] се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят [[Надница|надница]] 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши [[Отношение|отношения]]. Някои искат да живеят на [[Небе|Небето]]; но къде е [[Небе|Небето]]? Под думата „[[Небе|Небе]]“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите [[Право|права]] и задължения един към други. Иска един [[Човек|човек]] да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои [[Право|права]], когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене [[Глава|глава]] из [[Евангелие|Евангелието]] показва какви трябва да бъдат нашите [[Отношение|отношения]]. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има [[Благообразие|благообразие]], ще кажа.

Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена [[Обвивка|обвивка]], ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му [[Обвивка|обвивка]], обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната [[Обвивка|обвивка]], счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е [[Плод|плод]] стипчив, лют, отровен; вторият – че е [[Плод|плод]] корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в [[Свят|света]] са облечени с [[Обвивка|обвивки]], и ако нямаме достатъчно [[Знание|знания]], ние няма да намерим [[Същност|същността]]. [[Храна|Храната]] е потребна за тялото, но потребна е [[Храна|храна]] и за ума и [[Душа|душата]]; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво [[Човек|човек]] да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и [[Душа|душата]]. То е цял трояк кръг, който образува [[Човек|човека]]. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в [[Свят|света]], които мъдруват: едни казват: „[[Свят|Светът]] е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „[[Свят|Светът]] е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за [[Човек|човека]] е да знае, че [[Земя|земята]] е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната [[Обвивка|обвивка]] на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за [[Работа|работа]], тъй и [[Бог|Бог]] е дал на [[Човек|човека]] [[Мозък|мозък]], като инструмент за [[Работа|работа]]. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и [[Действие|действия]], които можем да посадим у другите. Тази [[Работа|работа]] ще ви донесе [[Благоденствие|благоденствие]]. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна [[Съпротива|съпротива]], недейте се отчайва и недейте го захвърля: [[Бог|Бог]] е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра [[Почва|почва]], те без друго ще дадат добър [[Плод|плод]]. Аз тъй гледам на [[Свят|света]]. [[Зло|Злото]] е привидно; те са външните [[Обвивка|обвивки]] на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по [[Същина|същина]] пак не са лоши, защото от [[Бог|Бога]] [[Зло|зло]] не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши [[Отношение|отношения]], които имаме в [[Свят|света]]. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко [[Дете|деца]], другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това [[Скарване|скарване]] за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в [[Действителност|действителност]] и едната, и другата са неразбрани, защото разбран [[Човек|човек]] никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в [[Тъмнота|тъмнота]]. Хора, които са във [[Виделина|виделина]], не се карат. Известно [[Проявление|проявление]] в нашия [[Мозък|мозък]] [[Помрачение|помрачава]] нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко [[Помрачение|помрачение]], готови сме да изменим нашите [[Отношение|отношения]]. Та [[Зло|злото]] произлиза от [[Помрачение|помрачаването]] на човешкия ум. Сега, понеже [[Господ|Господ]] знае, че на [[Земя|земята]] съществува известен [[Мрак|мрак]], който причинява вреда – [[Мрак|мракът]] винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в [[Мрак|мрак]], той щеше да [[Атрофия|атрофира]] всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили [[Способност|способността]] да виждат – Той е изпратил именно този [[Дух|Дух]] да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето [[Отношение|отношение]] към [[Бог|Бога]]. Според моето схващане, [[Земя|земята]] е едно училище само за индивидуалната човешка [[Душа|душа]]. Ако има нещо реално в [[Свят|света]], то е човешката [[Душа|душа]]. Някои се питат „Какво съм аз?“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята [[Форма|форма]]. Когато вие искате да направите едно [[Оръдие|оръдие]], с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на [[Дете|децата]]; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на [[Дете|детето]], защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да [[Воюване|воюва]], трябва да има много тънък ум и взривни сили – къде ударят, да съкрушат. Но когато [[Човек|човек]] живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело [[Човек|човек]] с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се [[Воюване|воюва]] на [[Земя|земята]]; [[Воюване|воюването]] в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно [[Изтощение|изтощение]]. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се [[Изтощение|изтощаваме]], защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като [[Изтощение|изтощаваме]] живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим [[Зло|зло]], постоянно трошим камъни. На [[Господ|Господа]], впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в [[Свят|света]], нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим [[Работа|работа]] съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.

Прочее, ако искате да се прояви Божествената [[Любов|Любов]], трябва [[Дух|Духът]] да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но [[Дух|Духът]] е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето [[Сърце|сърце]] и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата [[Воля|воля]], ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в [[Минало|миналото]], когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато [[Дух|Духът]] е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговото [[Сърце|сърце]], той също не Го е приел. Жестокостта е като [[Кристал|кристал]], който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на [[Дух|Духа]] да проникне и да се прояви във всекиго от нас.

Някои казват: „Искаме да видим [[Дух|Духа]]“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е [[Дух|Духът]]. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което [[Дух|Духът]] му говори. „Аз искам да видя [[Дух|Духа]].“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в [[Свят|света]], повтарям, то е [[Дух|Духът]]. Ето това цвете, което държа – то е [[Дух|Дух]], и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето [[Зрение|зрение]] е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята [[Същност|същност]]. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната [[Почва|почва]]. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без [[Любов|любов]] няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо [[Остроумие|остроумие]]. Когато се намирате между неприятели, [[Сърце|сърцето]] трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки [[Човек|човек]] има своите бодили; но те, разбира се, не са [[Човек|човекът]]. Бодилите са за ония условия на живота, когато [[Човек|човек]] трябва да [[Воюване|воюва]], да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият [[Барут|барут]] трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато [[Барут|барутът]] му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят [[Барут|барута]]. Пред [[Свят|света]] [[Барут|барутът]] ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия [[Отношение|отношения]], които съществуват в [[Свят|света]]. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да [[Воюване|воювате]]. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако [[Воюване|воювате]] с мирни или безоръжни хора, вършите [[Глупост|глупост]]. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого [[Воюване|воюва]]? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се [[Дете|деца]], и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, [[Учител|учител]] с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да [[Действие|действаме]] така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират [[Отношение|отношението]], което съществува между тях и техния [[Дух|Дух]], задачите, които им налага последният.

Апостол Павел описва в прочетената [[Глава|глава]] какво трябва да бъде това [[Отношение|отношение]]. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в [[Свят|света]] хиляди [[Отношение|отношения]]?“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, [[Отношение|отношенията]] на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат [[Отношение|отношения]] към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на [[Светлина|светлината]], на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че [[Светлина|светлината]] е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази [[Светлина|светлина]]? Сутрин, когато изгрее [[Слънце|слънцето]], какво вие си казвате? „Ха, [[Слънце|слънцето]] изгря.“ Но когато някой каже: „[[Учител|Учителят]] иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее [[Слънце|слънцето]], всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „[[Учител|Учителят]]-[[Дух|Дух]] иде“, и да се седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. [[Слънце|Слънцето]] казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на [[Слънце|слънцето]]. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият [[Дух|Дух]], животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното [[Слънце|слънце]] мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и [[Слънце|слънцето]] да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И [[Светлина|светлината]], която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения [[Дух|Дух]], Който носи неизброими богатства, невидими [[Свят|светове]] и разкрива какъв е [[Бог|Бог]] в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата [[Обвивка|обвивка]] на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото [[Дух|Духът]], когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни [[Отношение|отношения]], които съществуват между нас и нашите [[Действие|действия]]. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв [[Плод|плод]] трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи [[Свят|свят]], откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, [[Дете|деца]]. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте [[Възпитание|възпитание]] на [[Дете|децата]] си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите [[Дете|деца]], това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат [[Дете|децата]], е, ръководими от този [[Дух|Дух]], да научите [[Дете|децата]] да ви обичат.

Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три [[Отношение|отношения]], които трябва да пазим. В [[Свят|света]] съществува [[Бог|Бог]], съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая [[Господ|Господ]]“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после [[Господ|Господ]]“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо [[Бог|Бог]], [[Господ|Господ]], [[Дух|Духът]] ми, тогава аз, разумната [[Душа|душа]], която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е [[Глава|главата]], или ние. Ако на едно тяло сложим три [[Глава|глави]], то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три [[Глава|глави]]; отсечете двете, турете [[Господ|Господа]] да бъде [[Глава|глава]]. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша [[Глава|глава]]. Ако кажете, че е [[Господ|Господ]], бих се радвал. Турете [[Господ|Господа]] начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас [[Двоумие|двоумене]], страх, трепети, ще имате [[Воля|воля]], ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко [[Отношение|отношение]] – каквото хванете с ръка, [[Злато|злато]] ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото [[Дух|духом]] са слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици. Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в [[Злато|злато]]. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична [[Работа|работа]] в [[Свят|света]], съвременният [[Свят|свят]] дължи много на тях. Като ги хване [[Господ|Господ]] с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това [[Злато|злато]], тази монета, която ви дава [[Господ|Господ]]? Придобивате [[Знание|знания]] и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и [[Господ|Господ]] ви е дал [[Дух|Дух]], и вие сте Го отхвърляли!

Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от [[Работа|работа]], да снемете [[Раница|раницата]] от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в [[Свят|света]] няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на [[Господ|Господа]] за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново [[Раница|раницата]] или тефтерите и тръгнете на [[Работа|работа]]. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна [[Раница|раница]] на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. [[Дух|Духът]] казва: „Снемете [[Раница|раницата]] си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме [[Раница|раница]] на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на [[Дух|Духа]]. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима [[Господ|Господ]] не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим [[Свят|света]]? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на [[Бог|Бога]], че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш [[Раница|раницата]]“. Той е [[Грешник|грешник]] и в туй състояние той е [[Човек|човек]] с [[Раница|раница]]. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел [[Раница|раницата]] от [[Сърце|сърцето]] си. Други не може да мисли; защо? Нека снеме [[Раница|раницата]] от ума си и тогава ще мисли добре.

Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са, доброто и [[Зло|злото]] – два [[Полюс|полюса]], крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по [[Душа|душа]], но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая [[Работа|работа]] – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен [[Човек|човек]] от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този [[Свят|свят]], само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната [[Душа|душа]], думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на [[Земя|земята]]“.

Ако [[Бог|Бог]] те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в [[Противоречие|противоречие]] със себе си. Две добрини на [[Земя|земята]] не може да се съберат на едно място. Ако [[Господ|Господ]] те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от [[Зрение|зрение]], от временните [[Илюзия|илюзии]] на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на [[Небе|Небето]] живеят заедно. Тук, на тоя [[Свят|свят]], тъй е – добро и [[Зло|зло]] се редуват в човешкия живот. Ако в един живот [[Бог|Бог]] те свързва със [[Зло|злото]], благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата [[Любов|Любов]] на [[Небе|Небето]]. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и [[Зло|злото]] в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на [[Дух|Духа]]. Твоите недъзи ще се махнат, когато [[Сърце|сърцето]] ти се отвори, [[Дух|Духът]] дойде и [[Душа|душата]] ти се съедини с Него.

Четирите основни елемента

2026-07-15T16:19:21Z

Ffilipov:

[[Файл:NB19041914.png|300px|thumb|right|Хороскопът на беседата '''''Четирите основни елемента''''']]
===== ''Неделна беседа, (Извънредна беседа), Бургас, 19 Април 1914 г., Неделя, (Неизвестен час) '' =====

В [[Живот|живота]] има четири [[Елемент|елемента]] за съграждане духовния [[Живот|живот]]: Божествената [[Любов|любов]], Божествения [[Живот|живот]], Божествената мисъл и Божествената воля.

Когато децата изучават аритметиката, имат да изучават четири основни действия. Когато един химик изучава химията, също ще срещне четири [[Елемент|елемента]]. Когато Божествената [[Любов|любов]] се ограничава в себе си, тя проявява Божествения [[Живот|живот]], от Божествения [[Живот|живот]] се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият [[Живот|живот]]. Ако Неговият [[Живот|живот]] не се произвежда в нас, не можем да мислим.

Когато искаме [[Господ|Господ]] да заживее в нас, трябва да създадем Неговата [[Любов|любов]] - трябва да Го обичаме, защото иначе няма да живее в нас. За да създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва да знаем. Има три неща, които лъжат.

1. [[Вкус|Вкусът]] - той иска да изпитаме [[Стомах|стомаха]] от какво се нуждае; може известна храна да е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва [[Вкус|вкуса]], но когато отиде в [[Стомах|стомаха]], последният я отхвърля.

2. [[Сърце|Сърцето]] ни. То ни лъже, затова трябва да слушаме [[Душа|душата]] си - тя не ни лъже. Защото [[Сърце|сърцето]] приема ласки, а [[Душа|душата]] ги отхвърля

3. [[Интелект|Интелектът]]. Каквото е отношението между [[Сърце|сърцето]] и [[Душа|душата]], такова е отношението и между [[Интелект|интелекта]] и [[Ум|ума]] - те се контролират от [[Дух|духа]]. За да превъзпитаме [[Вкус|вкуса]], [[Сърце|сърцето]] и [[Интелект|интелекта]], трябва да слушаме съветите на [[Стомах|стомаха]], [[Душа|душата]] и [[Дух|духа]] -[[Ум|ума]], а за това трябва да знаем как да храним своите [[Стомах|стомах]], [[Душа|душа]] и [[Ум|ум]]. Знаем ли това, ще бъдем [[Здраве|здрави]].

Где е тая необходима храна? Дробовете ни не търсят въздуха, отворим ли устата, той прониква в тях. За умствената храна има около нас хиляди предмети, от които я възприемаме чрез очите и ушите.

Как да приложим тия четири основни [[Елемент|елемента]]? - Посредством [[Любов|Любовта]]. Хората са нещастни, защото търсят [[Любов|любовта]]. А какво е [[Любов|любовта]]? То е да си готов за [[Саможертвуване|саможертвуване]].

Ние обичаме много някого, защото ни дава. Ние обичаме [[Христос|Христа]], защото ни храни, защото се самопожертвува за нас чрез житното зърно, което ядем. Затова е казано:"... да ядете плътта ми и да пиете кръвта ми." Искате ли да ви обичат, трябва да сте готови да се [[Саможертвуване|самопожертвувате]] - да любим, значи да се [[Жертва|жертвуваме]], т.е да сеем - трябва да посеем [[Любов|любов]], за да пожънем [[Любов|любов]]. [[Живот|Животът]] ни има цена само дотолкова, доколкото е полезен за нашите ближни. [[Живот|Животът]] е една [[Сила|сила]], която [[Бог|Бог]] ни е дал. Тя може да се вземе, както ни е дадена. Ние нямаме сега [[Живот|живот]]: пъшкаме, лягаме, въртим се на леглото и пр. Човек трябва да има три неща, които се изискват за [[Живот|живота]]: здрав и дълбок [[Мир|мир]] и [[Саможертвуване|самопожертвуване]] за [[Господ|Господа]]. [[Христос|Христос]] ни е показал пътя на [[Живот|живота]]. Първото е [[Саможертвуване|самопожертвуванието]], а то значи да [[Жертва|жертвуваме]] [[Ум|ума]], [[Сърце|сърцето]] и имота за ближните си. [[Христос|Христос]] е вложил [[Живот|живота]] си там, дето може да израсне. Първото условие за нашия [[Живот|живот]] е да се откажем от многото наши [[Желание|желания]], [[Нечистотия|нечистотии]].

Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя си носи и [[Нечистотия|нечистотиите]]. Не трябва да се връщаме с нечистите, лошите [[Желание|желания]].

За да се приближим към [[Господ|Господа]], трябва да вложим Божествените: [[Любов|Любов]], [[Живот|живот]], мисъл и воля. Щом ги вложим в нас, ще ги имаме в нашия [[Живот|живот]] и [[Господ|Господ]] ще изпрати Своя [[Дух|Дух]] и ще сме [[Здраве|здрави]] и умни.

Да оставим [[Грях|греховете]] си и да не повтаряме и казваме постоянно: "[[Бог|Бог]] ще ги използува за нова [[Почва|почва]], за да сее [[Пшеница|пшеница]]."

[[Слънце|Слънцето]] всеки ден грее, [[Господ|Господ]] е всеки ден пред нас. [[Бог|Бог]] живее над нас, както [[Слънце|слънцето]] над земята: то ни праща нужната топлина и светлина, да растем, като премахва [[Студ|студа]], който владее във [[Вселена|вселената]] - спиращ всеки напредък Така и [[Бог|Бог]] чрез [[Дух|духовете]] Си ни осветлява, стопля и възраства. Щом сме [[Здраве|здрави]], умни и бодри, [[Дух|Духът]] е с нас и [[Господ|Господ]] е с нас. За този [[Живот|живот]] и [[Свят|свят]] не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план. Трябва да се освободим от всички [[Лъжа|лъжливи]] понятия, външни влияния и да се съветваме с [[Бог|Бога]], Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас -да се съветваме с [[Бог|Бога]], Който е в нас; нека слушаме вътрешния си глас - [[Душа|душата]] си.

[[Бог|Бог]] е в [[Душа|душата]] - "мога" - и [[Дявол|дяволът]] в [[Душа|душата]] - "не мога", т.е. на всяко дело Божие трябва да казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл да казваме: "Не мога". Щом речем "мога", [[Бог|Бог]] ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. Като кажем "мога", непременно ще го изпълним.

[[Дявол|Дяволът]] е силен, защото му казваме "мога", когато той ни каже да [[Лъжа|лъжем]] и други подобни. Жената прави [[Погрешка|погрешка]], когато каже: "Не мога да угодя на мъжа си", майката, когато каже: "Не мога да възпитавам децата си."

[[Христос|Христос]] иска да употребяваме две думи: "мога" и "не мога". Мога да любя, не мога да мразя. Мога да казвам [[Истина|истина]], не мога да [[Лъжа|лъжа]] и т.н. По този начин двата [[Дух|духа]] се явяват; при нас са всеки ден. Добрият ни казва нещо, ние го отхвърляме, но не сме свободни, защото [[Дух|духът]] на [[Зло|злото]] ни чака. [[Христос|Христос]] иде да ни научи, когато дойде [[Добро|доброто]], да казваме "мога", и когато дойде [[Зло|злото]], да казваме "не мога". Една [[Нива|нива]] не може да бъде притежание на двама господари, трябва да бъде или на [[Добро|доброто]], или на [[Зло|злото]] - така е и човекът. [[Господ|Господ]] ни учи на всичко, което е [[Добро|добро]]. Бъдете [[Верност|верни]] на [[Бог|Бога]], Който живее във вас. Трябва да имаме четирите основни [[Елемент|елемента]]: Божествената [[Любов|любов]], Божествения [[Живот|живот]], Божествената мисъл и Божествената воля, за да насадим в нас [[Вкус|вкус]], [[Сърце|сърце]], [[Ум|ум]], [[Интелект|интелект]] и да развием нашите [[Сърце|сърце]], [[Душа|душа]], [[Дух|дух]]. Да не казваме "не разбрах", а само "разбрах" - тогава [[Господ|Господ]] ще ни даде да [[Разбиране|разбираме]] всичко практически.

Да бъдем [[Верност|верни]] на [[Господ|Господа]], на [[Христос|Христа]]. [[Христос|Христос]], това е [[Живот|животът]], [[Любов|любов]], живите мисли, които учат народите да се любят. Той е [[Колективност|колективност]] на възвишените [[Дух|духове]], които учат народите как да живеят, дават им законите и ги управляват. [[Христос|Христос]] е, Който ни избавя от ония [[Вериги|вериги]], в които се вплитаме доброволно. Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка. Той е нашият най-стар брат. Близо е денят на Неговото явяване. Късно е вече, който не Го е потърсил. Има вече [[Виделина|виделина]] навсякъде, изменя се начинът на [[Живот|живота]]. Да бъдем [[Верност|верни]] на нашия [[Господ|Господ]], на нашия [[Христос|Христос]], Който вече сме познали. Той ни е дал [[Живот|живот]] и [[Здраве|здраве]] и всякога Той ще бъде с нас и в нас.

 
''(Съставено по бележките на Минчо Сотиров, Иван Гарвалов и Величка Стойчева.)''

Явлението на Духа

2026-07-13T17:41:38Z

Ffilipov: Нова страница: „ ===== ''Неделна беседа, София, 20 Април 1914 г., Неделя, 10 ч.'' ===== „А всекиму се дава явлението на Духа за полза.“ I-во послание до Коринтяните 12:7 Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занима...“

===== ''Неделна беседа, София, 20 Април 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
„А всекиму се дава явлението на Духа за полза.“

I-во послание до Коринтяните 12:7

Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които [[Човечество|човечеството]] се е занимавало и в [[Минало|миналото]]; такива въпроси ще има и в бъдеще. Ще ви дам едно кратко определение на понятието „[[Дух|дух]]“. Много умове имат смътно понятие за [[Дух|духа]]. Даже и в ума на хора, които притежават обширни [[Знание|знания]], това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно [[Човек|човек]] да бъде учен, а неговите понятия за [[Дух|духа]] да бъдат смътни?“ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от [[Зрение|зрение]] и имаше пред вас една [[Картина|картина]], вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения [[Човек|човек]] понятието за [[Дух|духа]] може да бъде смътно. Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и [[Способност|способности]] да дойдем в съприкосновение със самата [[Действителност|действителност]] на нещата; защото може да имаме понятие за [[Свят|света]] и неговите [[Наредба|наредби]] пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък [[Превод|превод]] на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват [[Триединство|триединството]] на [[Бог|Бога]], трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е [[Проявление|проявлението]] на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото [[Проявление|проявление]], т.е. двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към [[Бог|Бога]], а когато [[Човек|човек]] дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи [[Дух|духът]] слиза и определя туй [[Противоречие|противоречие]] между [[Бог|Бога]] и Неговите [[Дете|деца]]. Буквата „Ъ“ означава [[Равновесие|равновесието]] на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на [[Дух|духа]] е: [[Проявление|проявлението]] на неговата [[Същина|същина]]. Вземете, например, [[Светлина|светлината]], която слиза отгоре – това е [[Дух|Духът]]. [[Слънце|Слънцето]] не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от [[Земя|земята]]; може да е толкова – не знаем; па може да има в това изчисление няколко милиона километра разлика. Ако речем да проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените. А какво е вътрешното състояние на [[Слънце|слънцето]] – дълбока [[Философия|философия]]. Едни казват, че било жидко, други – твърдо. Може да е вярно и едното, и другото. Но за [[Светлина|светлината]], която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от [[Слънце|слънцето]] и разкрива пред нашите очи цялата [[Земя|земя]] с всички [[Предмет|предмети]] на нея. [[Светлина|Светлината]] е [[Дух|Дух]], Който слиза от [[Слънце|слънцето]] и има пряко съприкосновение с нашия живот. На това [[Слънце|слънце]] можем да уподобим и [[Дух|Духа]]. Той няма да влезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на [[Слънце|слънцето]], всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел, или пак ще се обърне в газообразно състояние. Затова [[Бог|Бог]] казва: „Аз няма да сляза, а ще проводя през [[Пространство|пространството]] Своя [[Дух|Дух]], да принесе на хората Моето [[Благословение|благословение]]“. Ето защо [[Бог|Бог]] не иска да слезе при нас, а изпраща [[Дух|Духа]] си – [[Светлина|светлината]]. Този [[Дух|Дух]], тази творческа [[Способност|способност]] е именно, която гради в нас. Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи. Тази разумна сила, която се проявява от [[Бог|Бога]], учените хора я определят във вид на закони, на сила, на [[Сродство|сродства]] между [[Елемент|елементите]] и т.н. – дават ѝ разни имена. Но то е една [[Същност|същност]] разумна, която работи; то е [[Дух|Дух]], Който създава закони.

[[Дух|Духът]] има пряко общение с нашата [[Душа|душа]]. Именно чрез промените, които стават в нашия душевен мир, ние добиваме понятие за Неговия произход. Без [[Душа|душата]] не щяхме да имаме никакво схващане за [[Дух|Духа]]. [[Душа|Душата]] със своя начин на мислене представя в нас Божествения [[Свят|свят]]. И ако има у нас нещо Божествено, то е светлата [[Душа|душа]], която мисли. Ето защо, когато говорим за [[Човек|човека]], трябва да разбираме нея. Отделете от [[Човек|човека]] разумната [[Душа|душа]], той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. [[Дух|Духът]] се проявява в човешката [[Душа|душа]]. Поради това [[Човек|човек]], в различие от другите същества, ходи прав. Защо другите животни не ходят изправени? Защото са в разрез с Господа. Дето те ходят на четири крака, то показва, че тяхната [[Воля|воля]] е в контраст с [[Проявление|проявлението]] на [[Бог|Бога]]. Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на [[Човек|човека]], да се издигнат и се изправят. Ние сме се издигнали сравнително и се стремим да се издигнем повече, защото искаме да се приближим до [[Бог|Бога]] и да бъдем в съгласие с Него – има желание у нас да вървим из Божествения път. И ако правим [[Грешка|грешки]], правим ги не по зла [[Воля|воля]], а по други причини, които лежат в нашето [[Минало|минало]].

Сега, казва се, че този [[Дух|Дух]] се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят [[Надница|надница]] 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши [[Отношение|отношения]]. Някои искат да живеят на [[Небе|Небето]]; но къде е [[Небе|Небето]]? Под думата „[[Небе|Небе]]“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите [[Право|права]] и задължения един към други. Иска един [[Човек|човек]] да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои [[Право|права]], когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене [[Глава|глава]] из [[Евангелие|Евангелието]] показва какви трябва да бъдат нашите [[Отношение|отношения]]. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. Една руска поговорка казва: „И в безпорядке есть порядок“ – и в безобразието има [[Благообразие|благообразие]], ще кажа.

Ще приведа една аналогия, за да разберете отде произтичат кривите понятия за нещата. Например, давам на едного орех и му казвам да прави изследване върху него. Един ще направи изследване върху вкуса му, ще опита неговата външна зелена [[Обвивка|обвивка]], ще го захапе и ще го хвърли. Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му [[Обвивка|обвивка]], обаче като опитва втората, изпотрошва си зъбите и го захвърля и той. Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната [[Обвивка|обвивка]], счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда. Ако съберем тия трима и ги попитаме какво нещо е орех, единият ще каже, че орехът е [[Плод|плод]] стипчив, лют, отровен; вторият – че е [[Плод|плод]] корав, който чупи зъбите на хората, третият – че е нещо вкусно и приятно. Тази аналогия може да се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в [[Свят|света]] са облечени с [[Обвивка|обвивки]], и ако нямаме достатъчно [[Знание|знания]], ние няма да намерим [[Същност|същността]]. [[Храна|Храната]] е потребна за тялото, но потребна е [[Храна|храна]] и за ума и [[Душа|душата]]; ще рече, трябва двояко да се храним. И когато говорим, че не е хубаво [[Човек|човек]] да преяде, разбираме, че еднакво трябва да се нахранят тялото, умът и [[Душа|душата]]. То е цял трояк кръг, който образува [[Човек|човека]]. Ето защо и тримата ония, които се произнесоха за ореха, не са достатъчно умни. Онзи, който изяде ореха, мисли, че е най-умният. Не! Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо да го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха. Тъй че имаме четири категории хора в [[Свят|света]], които мъдруват: едни казват: „[[Свят|Светът]] е калпав, развратен, не заслужава да се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може да бъде“; трети: „[[Свят|Светът]] е хубав, приятен“; те са по-близо до истината. А четвъртите кои са? Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали да се учат, т.е. да насаждат хубавите неща. Най-отличното понятие за [[Човек|човека]] е да знае, че [[Земя|земята]] е Божествено училище, в което е поставен да се учи, да се научи да снема горната и долната [[Обвивка|обвивка]] на ореха, черупките, и да не изяжда ореха, а да го насажда. И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот. И както един господар праща слугите си на лозето да работят и им дава хляб и инструменти, потребни за [[Работа|работа]], тъй и [[Бог|Бог]] е дал на [[Човек|човека]] [[Мозък|мозък]], като инструмент за [[Работа|работа]]. За какво го е дал? Камъни ли да чупи, или да изпитва горчивата черупка на ореха? Не, но да се научи да насажда ореха. „Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма да ми стане по-добре“. Под думата „орех“ трябва да разбираме добрите мисли, желания и [[Действие|действия]], които можем да посадим у другите. Тази [[Работа|работа]] ще ви донесе [[Благоденствие|благоденствие]]. Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна [[Съпротива|съпротива]], недейте се отчайва и недейте го захвърля: [[Бог|Бог]] е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната да не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна. Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра [[Почва|почва]], те без друго ще дадат добър [[Плод|плод]]. Аз тъй гледам на [[Свят|света]]. [[Зло|Злото]] е привидно; те са външните [[Обвивка|обвивки]] на нещата. И хората са привидно лоши. Не че не са лоши, лоши са, но по [[Същина|същина]] пак не са лоши, защото от [[Бог|Бога]] [[Зло|зло]] не може да излезе. Лошото произлиза от известни наши [[Отношение|отношения]], които имаме в [[Свят|света]]. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко [[Дете|деца]], другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това [[Скарване|скарване]] за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също. А в [[Действителност|действителност]] и едната, и другата са неразбрани, защото разбран [[Човек|човек]] никога не се кара. Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в [[Тъмнота|тъмнота]]. Хора, които са във [[Виделина|виделина]], не се карат. Известно [[Проявление|проявление]] в нашия [[Мозък|мозък]] [[Помрачение|помрачава]] нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко [[Помрачение|помрачение]], готови сме да изменим нашите [[Отношение|отношения]]. Та [[Зло|злото]] произлиза от [[Помрачение|помрачаването]] на човешкия ум. Сега, понеже Господ знае, че на [[Земя|земята]] съществува известен [[Мрак|мрак]], който причинява вреда – [[Мрак|мракът]] винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в [[Мрак|мрак]], той щеше да [[Атрофия|атрофира]] всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили [[Способност|способността]] да виждат – Той е изпратил именно този [[Дух|Дух]] да реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за да мислим правилно за нещата и да си съставим вярно понятие за тях.

На първо място трябва да си съставим правилно понятие за себе си, сиреч какво трябва да бъде нашето [[Отношение|отношение]] към [[Бог|Бога]]. Според моето схващане, [[Земя|земята]] е едно училище само за индивидуалната човешка [[Душа|душа]]. Ако има нещо реално в [[Свят|света]], то е човешката [[Душа|душа]]. Някои се питат „Какво съм аз?“ – Аз съм това, което мисли, това, което чувства и желае. А всяка мисъл, всяко чувство и желание има и своята [[Форма|форма]]. Когато вие искате да направите едно [[Оръдие|оръдие]], с което да убивате хората, как го приспособявате? Вземате известни практически съображения, какво то трябва да бъде – да бъде остро, да може да разрушава. Правите топка за игране на [[Дете|децата]]; правите ли я остра? Не. Правите я валчеста, гладка, за да не причини вреда на [[Дете|детето]], защото всички неща, които са остри, са вредни. Казват за някого, че имал изтънчен ум; да, ако е необходимо да [[Воюване|воюва]], трябва да има много тънък ум и взривни сили – къде ударят, да съкрушат. Но когато [[Човек|човек]] живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум? Па и ако турите във военно време начело [[Човек|човек]] с тъп ум, той също не е на мястото си. Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното. Аз не казвам, че не трябва да се [[Воюване|воюва]] на [[Земя|земята]]; [[Воюване|воюването]] в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради. Но в единия и в другия има постоянно [[Изтощение|изтощение]]. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се [[Изтощение|изтощаваме]], защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като [[Изтощение|изтощаваме]] живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим [[Зло|зло]], постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в [[Свят|света]], нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим [[Работа|работа]] съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща.

Прочее, ако искате да се прояви Божествената [[Любов|Любов]], трябва [[Дух|Духът]] да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но [[Дух|Духът]] е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето [[Сърце|сърце]] и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата [[Воля|воля]], ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в [[Минало|миналото]], когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато [[Дух|Духът]] е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато [[Дух|Духът]] е потропал на неговото [[Сърце|сърце]], той също не Го е приел. Жестокостта е като [[Кристал|кристал]], който няма мекота. Ала не трябва да мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество. И тъй, трябва да сме винаги готови да дадем място на [[Дух|Духа]] да проникне и да се прояви във всекиго от нас.

Някои казват: „Искаме да видим [[Дух|Духа]]“. Ами че единственото нещо, което виждате, то е [[Дух|Духът]]. Той говори, но понеже вашите уши са тъпи, не чувате, както когато говорите на глухи хора, не чуват. Искате да чуете; е добре! Нагласете ухото си да схваща това, което [[Дух|Духът]] му говори. „Аз искам да видя [[Дух|Духа]].“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите? Единственото нещо, което ние виждаме в [[Свят|света]], повтарям, то е [[Дух|Духът]]. Ето това цвете, което държа – то е [[Дух|Дух]], и ако бихте могли да видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него. Сега, защо не виждате? Понеже вашето [[Зрение|зрение]] е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате. Например, някои неща ви се показват валчести – орехът; но ако го посадите, валчесто ли стъбло ще изникне? Веднага ще прояви своята [[Същност|същност]]. За да познаете нещата, трябва да ги посадите в тяхната [[Почва|почва]]. И ако можете да посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество. А какво ви говори това цвете? Тази краска защо е турена? Тя е турена, за да покаже, че животът без [[Любов|любов]] няма смисъл. И с хиляди години то говори на хората какво трябва да правят – че трябва да любят, че умът не трябва да бъде нито много остър, нито много тъп. В някои случаи трябва да бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо [[Остроумие|остроумие]]. Когато се намирате между неприятели, [[Сърце|сърцето]] трябва да бъде кораво, а между приятели – меко. Трябва да знаете как да обичате. Когато вземете една роза и я помиришете, две неща се проявяват: едното – нежно благоухание, другото – бодили. Всеки [[Човек|човек]] има своите бодили; но те, разбира се, не са [[Човек|човекът]]. Бодилите са за ония условия на живота, когато [[Човек|човек]] трябва да [[Воюване|воюва]], да се брани, когато не трябва да бъде много мек. С дяволите не бива да си давате рандеву; срещу тях трябва да имате шипове. Но между приятели вашият [[Барут|барут]] трябва да бъде влажен. Има времена, кога трябва да бъде сух и кога – влажен. Какво ще направи мъжът, когато [[Барут|барутът]] му е сух и когато жена му всеки ден го задява? Когато се оженят, трябва и двамата да овлажнят [[Барут|барута]]. Пред [[Свят|света]] [[Барут|барутът]] ви трябва да бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за да научите всички тия [[Отношение|отношения]], които съществуват в [[Свят|света]]. Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре. Искате да бъдете всякога добър; трябва да бъдете добър при известни условия, а лош при други. Когато разгневите приятеля си, трябва вече да се защитавате, а за да се защитавате, трябва да знаете да [[Воюване|воювате]]. Ако се борите с някой неприятел, вие си вършите длъжността; ако [[Воюване|воювате]] с мирни или безоръжни хора, вършите [[Глупост|глупост]]. Казват: „Животът е борба“. И мъжът, като се ожени, казва: „Животът е борба“. А с кого [[Воюване|воюва]]? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се [[Дете|деца]], и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, [[Учител|учител]] с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да [[Действие|действаме]] така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират [[Отношение|отношението]], което съществува между тях и техния [[Дух|Дух]], задачите, които им налага последният.

Апостол Павел описва в прочетената [[Глава|глава]] какво трябва да бъде това [[Отношение|отношение]]. Може да ми зададете въпроса: „Нали съществуват в [[Свят|света]] хиляди [[Отношение|отношения]]?“ – Но ние трябва да изберем само ония, които са благоприятни за нас. Трябва да знаем, например, [[Отношение|отношенията]] на водата към нас. Ако я турим в стомаха, ще има благоприятни последици; ако обаче я турим в дробовете, ще произведе съвсем други последици. Ако внесем въздух в дробовете, ще бъде благоприятно за нас, но турим ли го в стомаха, ще произведе точно обратен резултат и т.н. Нещата имат [[Отношение|отношения]] към известни удове. Трябва да знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на [[Светлина|светлината]], на звука, на мириса. Вие ще кажете: „Ами че тия неща ние ги знаем – че [[Светлина|светлината]] е потребна за очите, а звукът – за ухото“. – Така. Но вие разбирате ли вътрешния смисъл на тази [[Светлина|светлина]]? Сутрин, когато изгрее [[Слънце|слънцето]], какво вие си казвате? „Ха, [[Слънце|слънцето]] изгря.“ Но когато някой каже: „[[Учител|Учителят]] иде“, какво подразбират учениците? Всички се размърдват, вземат книжките си и насядат по чиновете. Щом изгрее [[Слънце|слънцето]], всеки от нас трябва да вземе своята книжка и да каже: „[[Учител|Учителят]]-[[Дух|Дух]] иде“, и да се седне на чина и да се попита какво трябва да върши тоя ден. [[Слънце|Слънцето]] казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на [[Слънце|слънцето]]. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият [[Дух|Дух]], животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното [[Слънце|слънце]] мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и [[Слънце|слънцето]] да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И [[Светлина|светлината]], която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения [[Дух|Дух]], Който носи неизброими богатства, невидими [[Свят|светове]] и разкрива какъв е [[Бог|Бог]] в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате?“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. Но това не е важно. Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате да виждате в него нещо друго. Значи снемате първата [[Обвивка|обвивка]] на ореха, виждате неговия ум. Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него. Ако го изядете, какво ще се ползвате? Няма да се ползвате нито вие, нито Иван. Тъй щото [[Дух|Духът]], когато дойде, казва, че всеки ден трябва да посявате по-добри мисли, по-добри желания. Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво да говоря“. Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво да кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва. Най-първо трябва да посадите ореха и след като го посадите, тогава може да разговаряте колкото искате. Преди да посадите ореха, недейте говори. Онзи, който е работил, върне се вкъщи и приказва: „Работих, уморен съм, гладен съм“. Говоренето показва известни [[Отношение|отношения]], които съществуват между нас и нашите [[Действие|действия]]. Първото нещо, което трябва да правите всеки ден, то е да си зададете въпроса: „Какъв [[Плод|плод]] трябва днес да посадя?“ Ако посадите един орех, той след време ще принесе своите богатства в изобилие. Тази притча бихте разбрали само когато се върнете, както ще се върнете, на онзи [[Свят|свят]], откъдето сте дошли; тогава ще забележите каква полза са принесли ония добри желания и мисли, които сте посели, добрините, които сте направили на вашите ближни, приятели, жена, [[Дете|деца]]. Сега тия неща още ви са тъмни. – Друг пример. Казвате си: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?“ „Сега го уча, та когато остарея, да ме гледа.“ Не очаквайте да ви гледа, когато остареете. Па може и да не остареете, може да заминете по-рано от него, без да стане нужда той да ви гледа. Казва майката: „Ех, да имам дъщеря, на стари години да ме гледа“. То е много криво схващане на живота. Дайте [[Възпитание|възпитание]] на [[Дете|децата]] си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. Когато една майка не е обичана от своите [[Дете|деца]], това показва, че не е могла да ги възпита. Та първото нещо, за да ви обичат [[Дете|децата]], е, ръководими от този [[Дух|Дух]], да научите [[Дете|децата]] да ви обичат.

Ще заключа своята беседа с едно сравнение. Има три [[Отношение|отношения]], които трябва да пазим. В [[Свят|света]] съществува [[Бог|Бог]], съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място себе си, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“. Това е съвсем криво разрешение на въпроса. Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“. И то е лошо разрешение. Трети казват: „Първо [[Бог|Бог]], Господ, [[Дух|Духът]] ми, тогава аз, разумната [[Душа|душа]], която трябва да служа Нему, че после на обществото, и най-после на себе си“. Ето правилното разрешение. Всяко друго разрешение няма да бъде правилно разрешение. Всички погрешки произхождат от следното. Искаме да знаем, обществото ли е [[Глава|главата]], или ние. Ако на едно тяло сложим три [[Глава|глави]], то няма нищо да свърши! Вечно няма да има съгласие в кой път да тръгне. Някой път се борите какво да решите; това показва, че имате три [[Глава|глави]]; отсечете двете, турете Господа да бъде [[Глава|глава]]. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Сега, запитайте се: кой е ваша [[Глава|глава]]. Ако кажете, че е Господ, бих се радвал. Турете Господа начело. А знаете ли какво ще бъде тогава вашето състояние? Няма да има във вас [[Двоумие|двоумене]], страх, трепети, ще имате [[Воля|воля]], ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора. Ще бъдете богати във всяко [[Отношение|отношение]] – каквото хванете с ръка, [[Злато|злато]] ще става. Някои ги е страх от парите; само глупавите ги е страх. Защо? Защото [[Дух|духом]] са слаби. Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици. Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в [[Злато|злато]]. Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична [[Работа|работа]] в [[Свят|света]], съвременният [[Свят|свят]] дължи много на тях. Като ги хване Господ с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети. А какво е това [[Злато|злато]], тази монета, която ви дава Господ? Придобивате [[Знание|знания]] и опитност. Една умна жена, която вземе серява, мръсна вълна, какво прави с нея? Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън. Колко пъти и Господ ви е дал [[Дух|Дух]], и вие сте Го отхвърляли!

Правилото какво изисква? Като се върнете вечерно време от [[Работа|работа]], да снемете [[Раница|раницата]] от гърба си и да я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях да оставите в антрето; да влезете в стаята си свободни, като че в [[Свят|света]] няма никакви вземания-давания за вас, и да кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново [[Раница|раницата]] или тефтерите и тръгнете на [[Работа|работа]]. Ние какво правим? Дойдем вечер и си легнем с пълна [[Раница|раница]] на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото. [[Дух|Духът]] казва: „Снемете [[Раница|раницата]] си: не ѝ е мястото тук“. Сядаме да ядем, тежко ни е; защото имаме [[Раница|раница]] на гърба си. Трябва да я снемем и се нахраним. Това е то посланието на [[Дух|Духа]]. Някои хора били грешили; оставете този въпрос вън, в антрето: нима Господ не знае, че хората грешат; ние ли ще оправим [[Свят|света]]? Има кой да го оправи. Вечер, като се върнем, трябва да поблагодарим на [[Бог|Бога]], че ни е пратил между тия грешни хора, за да ни дадат добри уроци. Като срещнем такъв, трябва да му кажем: „Много добре си носиш [[Раница|раницата]]“. Той е [[Грешник|грешник]] и в туй състояние той е [[Човек|човек]] с [[Раница|раница]]. Един ден тя ще му слезе от гърба. Някой е груб, кисел; защо? Защото не е снел [[Раница|раницата]] от [[Сърце|сърцето]] си. Други не може да мисли; защо? Нека снеме [[Раница|раницата]] от ума си и тогава ще мисли добре.

Сега ще приведа още един пример и ще заключа. Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са, доброто и [[Зло|злото]] – два [[Полюс|полюса]], крайните допирни точки на земния човешки живот. В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по [[Душа|душа]], но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая [[Работа|работа]] – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен [[Човек|човек]] от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този [[Свят|свят]], само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната [[Душа|душа]], думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на [[Земя|земята]]“.

Ако [[Бог|Бог]] те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в [[Противоречие|противоречие]] със себе си. Две добрини на [[Земя|земята]] не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от [[Зрение|зрение]], от временните [[Илюзия|илюзии]] на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на [[Небе|Небето]] живеят заедно. Тук, на тоя [[Свят|свят]], тъй е – добро и [[Зло|зло]] се редуват в човешкия живот. Ако в един живот [[Бог|Бог]] те свързва със [[Зло|злото]], благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата [[Любов|Любов]] на [[Небе|Небето]]. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и [[Зло|злото]] в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на [[Дух|Духа]]. Твоите недъзи ще се махнат, когато [[Сърце|сърцето]] ти се отвори, [[Дух|Духът]] дойде и [[Душа|душата]] ти се съедини с Него.

Неделни беседи през 1914 г.

2026-07-13T17:34:00Z

Ffilipov:

Списък на Неделните беседи изнасяни от Учителя Беинса Дуно през 1914 година:

* '''[[Ето човекът]]''', НБ София, 29.03.1914г. (Неделя)
* '''[[Житното зърно]]''', НБ, София, 5.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Четирите основни елемента]]''', НБ, ИБ, Бургас, 19.04.1914г. (Неделя)
* '''[[Явлението на Духа]]''', НБ, София, 3.05.1914г. (Неделя)
* '''Талантите''', НБ, София, 10.05.1914г. (Неделя)
* '''Любовта''', НБ, София, 19.07.1914г. (Неделя)
* '''Сънищата на Йосифа''', НБ, София, 2.08.1914г. (Неделя)
* '''Законът на служенето''', НБ, София, 9.08.1914г. (Неделя)
* '''Важността на малките неща''', НБ, София, 16.08.1914г. (Неделя)
* '''Мир вам!''', НБ, София, 24.09.1914г. (Четвъртък)
* '''Необходимостта да познаваме Бога''', НБ, София, 4.10.1914г. (Неделя)
* '''Колко по-горе стои човек от овца!''', НБ, София, 11.10.1914г. (Неделя)
* '''Фарисей и Митар''', НБ, София, 18.10.1914г. (Неделя)
* '''Условията на вечния живот''', НБ, София, 25.10.1914г. (Неделя)
* '''Страхът''', НБ, София, 1.11.1914г. (Неделя)
* '''Духът и плътта. Приливи и отливи в живота''', НБ, София, 15.11.1914г. (Неделя)
* '''В начало бе''', НБ, София, 21.11.1914г. (Събота)
* '''Словесното мляко''', НБ, София, 29.11.1914г. (Неделя)
* '''Учителите''', НБ, София, 20.12.1914г. (Неделя)

Словото на Учителя Беинса Дуно

2026-07-13T16:30:50Z

Ffilipov:

[[Неделни беседи]]

Съборни беседи

Младежки клас в Школата на Езотеричното Християнство

Общ клас в Школата на Езотеричното Християнство

Клас на Добродетелите в Школата на Езотеричното Християнство

Младежки събори

Извънредни беседи

Рилски беседи

Утринни Слова

Беседи пред сестрите (Четвъртъчни беседи)

Беседи пред ръководителите

Последното Слово

Книги, текстове и документи от Учителя

Житното зърно

2026-07-12T18:46:24Z

Ffilipov:

[[Файл:NB05041914.png|300px|thumb|right|Хороскопът на беседата '''''Житното зърно''''']]
===== ''Неделна беседа, София, 5 Април 1914 г., Неделя, 10 ч. '' =====
„Ако житното зърно, паднало в
[[Земя|земята]], не умре, остава си само; ако
ли умре, принася много [[Плод|плод]]“.

[[Дванадесета_глава_на_Йоан#Йоан12_24|Евангелие от Йоанна 12:24]]

Житното зърно е емблемата на човешката [[Душа|душа]]. То представлява велика [[История|история]] в [[Развитие|развитието]] на [[Природа|природата]]. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата [[История|история]], щяхте да разберете напълно [[История|историята]] на човешката [[Душа|душа]]. Както житното зърно пада в [[Земя|земята]] и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката [[душа]]. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, [[Възможност|възможност]], [[Дух|дух]] на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква [[Радост|радост]] то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия [[Произход|произход]]. Хората не го оценяват, [[Кокошка|кокошките]] също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в [[Свят|света]].

Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на [[Живот|живота]]. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева [[Дума|думата]], тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към [[Бог|Бога]]; че за да се стремим към [[Бог|Бога]], трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем [[Храна|храна]] за [[Свят|света]], т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва [[Христос|Христос]] на друго място: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]], Който съм слязъл от [[Небе|Небето]]“. И [[Хляб|хлябът]] от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният [[Живот|живот]] е нещастен, всички са [[Недоволство|недоволни]] – и [[Цар|царе]] и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са [[Недоволство|недоволни]] и пак искат. А попитайте ги защо са [[Недоволство|недоволни]]. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към [[История|историята]] на житното зърно. Когато го посеят в [[Земя|земята]], какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият [[Живот|живот]], изгни!“ Но в житното зърно има повече [[Вяра|вяра]], отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на [[Слънце|Слънцето]] и щом първите негови лъчи се появяват, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса [[Плод|плод]] за други“, и в него се заражда [[Енергия|енергия]], и то почва да се стреми към [[Слънце|слънцето]]. Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват.

Неговите [[Страдание|страдания]] не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него [[Кон|коне]] и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият [[Живот|живот]]. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес?“ – [[Човек|Човек]] трябва от този пример с житното зърно да извлече [[Поука|поука]]. Минат диканята и копитата на [[Кон|коня]] над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било [[Живот|живот]] и [[Свят|свят]], който [[Господ|Господ]] създал!“ Но житното зърно има велико [[Търпение|търпение]]; то казва: „Вие ще видите каква е още моята [[История|история]]“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега [[Жена|жената]] със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва [[Хляб|хляб]]. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите [[Страдание|страдания]] се свършиха вече“. Не! – като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите [[Страдание|страдания]] се свършиха!“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в [[Стомах|стомаха]], образуват се сокове, които влизат в нашия [[Ум|ум]], и какво става? В нашия [[Мозък|мозък]] се образуват велики мисли, в нашето [[Сърце|сърце]] – нови [[Желание|желания]]. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на [[Писатели|писатели]] и [[Поети|поети]], излива се в лъка на [[Цигулар|цигуларя]]. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй [[Развитие|развитие]], никога не бихме видели тия хубави неща в [[Природа|природата]]. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва [[Христос|Христос]]: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]]“. А за да бъде [[Човек|човек]] жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И [[Жертвоприношение|жертвоприношението]] не е толкова тежко.

Сега нека се обърнем към [[История|историята]] на Христовия [[Живот|живот]], към [[История|историята]] на еврейския народ. Как ще си обясните това [[Противоречие|противоречие]]: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя [[Цар|Цар]] да дойде и му даде [[Свобода|свобода]], а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако [[Христос|Христос]] би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се. И ще ви приведа един факт. Вижте как постъпва [[Мъж|мъжът]] с [[Жена|жена]] си и обратното, и ще знаете как щяхте да постъпите с [[Христос|Христа]]. Когато [[Истина|Истината]] се яви в [[Свят|света]], Тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха, и затова и [[Христос|Христос]] се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, дето хората не могат да проумеят [[Истина|Истината]]. Такива са [[Закон|законите]] на този [[Свят|свят]].

Но има и друг [[Закон|закон]] в [[Свят|света]], който се проявява в слънчевата [[Светлина|светлина]]. Когато [[Слънце|слънцето]] почне да свети върху всички зародиши и [[Същество|същества]] на [[Земя|земята]], тази [[Светлина|светлина]], която у [[Човек|човека]] произвежда [[Радост|радост]] и веселие, у други произвежда [[Омраза|омраза]] и [[Злоба|злоба]]. [[Светлина|Светлината]], която у едни докарва [[Разположение|разположение]], прави други свирепи! [[Светлина|Светлината]] и [[Топлина|топлината]] върху един вълк го карат да мисли къде може да намери [[Овца|овце]], да ги изяде; като паднат същите върху един [[Крадец|крадец]], той ще почне да мисли как да ви открадне [[Пари|пари]]; паднат ли върху [[Човек|човек]], който се стреми да прави [[Добро|добро]], той ще помисли да намери някой беден [[Човек|човек]], да му помогне. Дайте едно житно зърно на [[Кокошка|кокошката]], тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на [[Риба|рибата]], тя ще образува хубави люспи. Физиолозите не могат да обяснят този процес. Всяко [[Същество|същество]] приспособява [[Храна|храната]], [[Топлина|топлината]] и [[Светлина|светлинта]] съобразно със своето [[Развитие|развитие]] и [[Понятие|понятие]]. Тоя [[Закон|закон]] може да разберете, като опитате тия два противоположни [[Свят|свята]]. Не може да ви се обясни защо у хората съществува [[Зло|злото]], защо те предпочитат [[Омраза|омразата]] пред [[Любов|любовта]], [[Лъжа|лъжата]] пред [[Истина|истината]]. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската [[Дума|дума]] „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „Аз искам“. Защо трябва да искаме? Има един [[Закон|закон]], който казва, че трябва да се стремим към [[Напредък|напредък]].

[[Христос|Христос]] казва, че ако житното зърно, паднало на [[Земя|земята]], не умре, остава само̀ на този [[Свят|свят]]. Какво нещо е самотията в [[Живот|живота]]? Самотията е най-тежкото [[Страдание|страдание]], което може да изпита [[Човек|човек]]. Да се [[Размножение|размножаваш]] – това е [[Смисъл|смисълът]] на [[Живот|живота]]. Всички [[Страдание|страдания]] в [[Свят|света]] произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога [[Зло|злото]] се ражда от това [[Желание|желание]] да бъдем сами и да станем център на [[Свят|света]]. А в Божествените [[Закон|закони]] това нещо е немислимо. Нашите мисли и [[Желание|желания]] претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък. В [[Свят|света]] можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за [[Господ|Господа]]. И трябва да живеем за Него. Обяснението на това нещо намираме и в самата [[Природа|природа]]. Когато [[Слънце|слънцето]] изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички [[Същество|същества]], от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него. Оттам иде тази [[Енергия|енергия]], която ви възкресява и въздига. Но казва ли ни [[Слънце|слънцето]], че трябва да влезем в него? То ни казва да се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява [[Свят|света]], така и ние трябва да пръскаме [[Светлина|светлина]], [[Просвещение|просвещение]] на окръжаващите нас. В нашия [[Ум|ум]] има някои превратни [[Понятие|понятия]], които произлизат от нашия индивидуален [[Живот|живот]]. Например, ако влезете в една къща, в която има само един прозорец, а има посетители 20–30 души, вие ще им кажете: „Вие нямате право, аз само искам да гледам“, и когато вие гледате [[Слънце|слънцето]], всички други ще бъдат лишени от неговата [[Светлина|светлина]], а вие трябва да позовете и тях да го видят, да им покажете [[Път|пътя]] да излязат из тази къща и да видят [[Светлина|светлината]]. Затова не е хубаво [[Човек|човек]] да държи много хора при себе си, защото никога не могат всички наведнъж да се ползват от слънчевата [[Светлина|светлина]] и [[Топлина|топлина]]. Трябва да им кажем да излязат вън. Затуй казва [[Исус|Исус]]: „Който люби себе си, трябва да излезе вън“; и на друго място: „Който люби [[Баща|баща]] си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене“. Та ако едно [[Същество|същество]] се приближи много до прозореца, то ще затули целия хоризонт за другите. Дръжте се 20–30 крачки по-далеко. То е физическата обстановка. С това [[Исус|Исус]] иска да каже, че [[Живот|животът]] не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че [[Господ|Господ]] е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за [[Живот|живота]]; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“. И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава [[Муха|мухите]]: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на [[Живот|живота]]. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето [[Развитие|развитие]]: в тази стълба на [[Развитие|развитие]] между нас и [[Път|пътя]], към който се стремим, има още много [[Път|път]] да се извърви. Разстоянието между човеците и [[Ангел|ангелите]] е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и [[Човек|човека]]. От гледището на [[Ангел|ангелите]] ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по [[Образ|образ]] и подобие Божие?“ Но те още не са добили такъв [[Образ|образ]] и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по [[Образ|образ]] и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на [[Бог|Бога]]. А какви са Неговите черти? Те са [[Добродетел|Добродетел]], [[Любов|Любов]], [[Мъдрост|Мъдрост]] и [[Истина|Истина]]. [[Добродетел|Добродетелта]] изключва [[Зло|злото]], [[Любов|Любовта]] – [[Омраза|омразата]], [[Мъдрост|Мъдростта]] – [[Безумие|безумието]], [[Истина|Истината]] – [[Лъжа|лъжата]]. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже [[Муха|мухата]], като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме [[Вибрация|вибрациите]] на [[Муха|мухата]], да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде [[Овца|овце]]? Той трябва да яде [[Овца|овце]], за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална [[Любов|любов]], да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде [[Овца|овце]], ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат [[Овца|овце]] и [[Кокошка|кокошки]], ще ви кажа, че те ядат [[Овца|овце]], защото искат да станат хубави, ядате и [[Кокошка|кокошки]], защото искат да станат и крилати като [[Ангел|ангелите]]. И имате право да се храните с тях. [[Зло|Злото]] не е в яденето. Когато забраняват да се яде известна [[Храна|храна]], то става от съображението да се не причинява [[Страдание|страдание]] на [[Същество|съществото]], което се употребява за тази [[Храна|храна]]. Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете [[Кокошка|кокошката]], ако не крякне, можете да я заколите и изядете. Щом изкряка, оставете я. Също и [[Овца|овцата]] – щом заблее, оставете я: тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате. Питайте коя [[Овца|овца]] и [[Кокошка|кокошка]] искат да живеят във вас. [[Христос|Христос]] казва: „Аз съм жив [[Хляб|хляб]] и който Ме яде, ще има [[Живот|живот]] вечен“.

За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим: да очистим зрението, да очистим и [[Ум|ума]] си. Нашият [[Ум|ум]] е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Когато орете с рало една непосята нива, за да я засеете, това е ваше право; вие вървите по естествения [[Закон|закон]]. Но когато разоравате една вече засята нива, вършите [[Глупост|глупост]]. Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото [[Наука|науката]] без [[Критика|критика]] не можела. Да критикувате, но как? [[Критика|Критиката]], като [[Хирургия|хирургията]] – да изрязвате болно място от човешкото [[Тяло|тяло]], разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Да бъде [[Човек|човек]] такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от [[Закон|закона]] на [[Добродетел|Добродетелта]] и на [[Любов|Любовта]]. Когато ви говоря за [[Любов|Любовта]], не разбирайте, че аз проповядвам едно [[Учение|учение]] на [[Мир|мир]] и спокойствие; [[Човек|човек]], който иска да люби, трябва да опита най-големите [[Страдание|страдания]] в [[Свят|света]]; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен [[Принцип|принцип]] на [[Любов|Любовта]]. За да обичаме [[Бог|Бога]], трябва да сме готови да се жертваме, както [[Бог|Бог]] се жертва за нас. За да Го познаете, вие казвате: „[[Господ|Господи]]! Дай това, което ни трябва“. „Дай, дай, дай!“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на [[Свят|света]]. И никога [[Пари|парите]] не са били тъй евтини, както днес; всеки от нас днес взема, може би, 3–4 пъти по-голяма заплата, отколкото едно време са вземали хората, и пак нямаме достатъчно. [[Пари|Парите]] са обезценени, защото няма какво да съответства на тях. А то трябваше да искаме жито, [[Царевица|царевица]], [[Круша|круши]], [[Ябълка|ябълки]]. Вие казвате: „[[Господ|Господи]]! Искам да бъда красив, искам да бъда богат“. Вие искате да обсебите много неща, а знаете ли, че то е [[Нещастие|нещастие]] за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли да ви направи [[Зло|зло]], и за да се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази да ги пазят, защото на всяка крачка искат да ги изнудват. А нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят [[Живот|живота]] добър. Ние сме изоставили [[Развитие|развитието]] на своето [[Сърце|сърце]] и следователно трябва да се върнем към този основен [[Принцип|принцип]] – да развием и облагородим [[Сърце|сърцето]] си. [[Зло|Злото]] не се гнезди в [[Ум|ума]], а в [[Сърце|сърцето]]. Всеки от нас трябва да попита своето [[Сърце|сърце]] какво то желае. Нашето [[Сърце|сърце]] се е покварило по наша [[Вина|вина]]; ние сме го накарвали много пъти, като слугините, да лъже, да мисли [[Зло|зло]] и т.н. [[Господ|Господ]] казва в Писанието: „Сине мой, дай си [[Сърце|сърцето]]“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим [[Сърце|сърцето]] си, да влезе Той в него. Ще кажете как? По същия начин, както отваряме прозореца да влезе [[Светлина|светлина]] в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза [[Светлина|светлина]], лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където [[Светлина|светлината]] не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко [[Сърце|сърце]], в което е влязъл [[Господ|Господ]], дявол не влиза. [[Господ|Господ]] е именно лекарят в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято [[Камила|камила]] едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на [[Камила|камилата]], но от това гръбнакът на [[Камила|камилата]] се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на [[Камила|камилата]] може да носи само известно количество тежина. [[Камила|Камилата]] – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето [[Развитие|развитие]]. Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно. [[Небе|Небето]] иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. И когато [[Христос|Христос]] казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в [[Небе|Небето]], за да може [[Бог|Бог]] от [[Лихва|лихвите]] да храни бедните хора на [[Земя|земята]]. Не са [[Ангел|ангелите]], които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките [[Условие|условия]] да го извършим. [[Закон|Законът]] не е да бъдем всички еднакво учени; всеки трябва да знае толкова, колкото му е потребно. Някой казва: „[[Мозък|Мозъкът]] ми е малък“; аз му отговарям: Ако не можеш да гледаш малък [[Кон|кон]], как ще можеш да гледаш по-голям; ако имаш малко [[Сърце|сърце]] и не можеш да го управляваш, как ще управляваш друго, по-голямо [[Сърце|сърце]], което има по-големи [[Желание|желания]]?

Какво трябва да правим? Не трябва да мислим за [[Бъдеще|бъдещето]], а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за [[Добро|добро]]; той ни носи всички бъдещи блага. [[Закон|Законът]] е такъв, че [[Бог|Бог]], който е дал [[Условие|условия]] за този ден, ще ги даде и за другите: няма защо да мислим какво ще стане с нас в [[Бъдеще|бъдеще]], а трябва да бъдем спокойни: има известни [[Закон|закони]], които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия [[Закон|закон]]. Всяко [[Нещастие|нещастие]], обаче, ще ви донесе [[Благословение|благословение]]; всяка [[Мъчнотия|мъчнотия]] ще разкрие за вас нов хоризонт. Туй можете да проверите всякога, и затова не трябва да се [[Безпокойство|безпокоите]] за [[Нещастие|нещастията]], които може да ви се случат. Някои ме питат по политическия [[Живот|живот]] на [[България|България]]: „Какво ще стане с нея?“ – Чудна работа! Че какво е станало сега? На [[България|България]] ѝ правят малко разтривка – туй е всичкото. Снели са ѝ малко от товара; дали са ѝ нова [[Опитност|опитност]] и [[Задача|задача]] за разрешение. Ние не седнем да мислим разумно върху [[Закон|законите]], които регулират [[Живот|живота]], а търсим виновните. Кой е виновен, кажете? Виновните сега няма да ги намерите. Виновен е индивидуалният [[Живот|живот]] на [[Човек|човека]]. Когато [[Човек|човек]] иска да стане [[Цар|цар]] на хората, той е виноват. И оня, който иска да свали един [[Цар|цар]], и той е виноват. Безразлично е за нас, кой е [[Цар|цар]] – един или друг, трети или четвърти: всички вървят по един и същи [[Път|път]]. Не казвам, че [[Човек|човек]] не трябва да желае да стане [[Цар|цар]] или царица. Но кому? На себе си, на своя [[Ум|ум]], на своето [[Сърце|сърце]], на своята воля. Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и [[Желание|желания]], подчинили ли сте ги, турили ли сте [[Ред|ред]] и порядък в себе си? Вие първи дайте [[Образ|образ]] на [[Свят|света]]. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа? [[Учител|Учител]], който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. И [[Исус|Исус]], когато слезна да учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото [[Учение|учение]], [[Свят|светът]] веднага ще се измени. В нас е скрита една [[Динамика|динамическа]] сила, която не умеем да използваме, защото не знаем как да работим. Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил [[Път|пътя]] на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? Мислете и намерете. Ние трябва да бъдем винаги на мястото на съдия. Например, в американската гражданска война довели двама [[Престъпление|престъпници]], единият бил сляп, а другият – без крака; [[Престъпление|престъплението]] им се състояло в следното: ходили да крадат [[Ябълка|ябълки]]; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел да казва: „Аз съм сляп, аз не крадох [[Ябълка|ябълки]], но си прострях ръцете и взех някои от [[Земя|земята]]“; а онзи, без крака, взел да вика: „Аз нямам крака и не мога да ходя да крада“. Съдията, след като размислил, рекъл: „Турете куция върху гърба на слепия“, и добавил: „Този, който има очи, е намерил [[Ябълка|ябълката]], а онзи, който няма крака, а има ръце, е брал [[Ябълка|ябълките]]“. И действително, така са ги хванали. Такъв е и [[Човек|човекът]] – всеки отделно се състои от две [[Същество|същества]], едното – сляпо, другото – без крака. Когато [[Господ|Господ]] ги хване на местопрестъпление, всяко от тях взема да казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но [[Господ|Господ]] казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди. Кой е този без очите? Човешкият [[Инстинкт|инстинкт]]. Оня без краката? Човешкият [[Ум|ум]]. И двамата кажат: „Хайде да пооткраднем“, качат се и тръгнат да крадат [[Ябълка|ябълки]], и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете?“, и другият казва: „Защо ме биете?“, но и двамата са виновни.

[[Еволюция|Еволюция]] е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага; но трябва да станем доста умни, доста добри, да възмъжеем, за да ни се повери това наследство. Тия три неща, които изброих – [[Добродетел|Добродетел]], [[Правда|Правда]], [[Мъдрост|Мъдрост]] – са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.

Но ще кажете: „Как можем да приложим това [[Учение|учение]] в [[Свят|света]]?“ – Не се изисква от нас ние да оправим [[Свят|света]]: [[Свят|светът]] е оправен, в [[Свят|света]] няма анормалности, всичко върви по определен [[Ред|ред]]; [[Събития|събитията]], естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо – индивидуалното изправление на [[Личност|личността]] в [[Свят|света]], била тя [[Мъж|мъж]] или [[Жена|жена]]. Когато се изправи [[Лидност|личността]], ще се изправят нейните [[Дете|деца]] – синове и [[Дъщеря|дъщери]], а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият [[Свят|свят]] сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е [[Принцип|принципът]], който е положил [[Христос|Христос]], и [[Христос|Христос]] действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и [[Свят|светът]] ще се подеме и ще се измени към по-добре. В този [[Свят|свят]] има голямо [[Безпокойство|безпокойствие]], защото всички ония, които не могат да завият [[Пашкул|пашкул]], се опасяват как ще прекарат [[Зима|зимата]], която наближава. [[Преобразувание|Преобразуванието]], следователно, трябва да стане в нашия [[Ум|ум]], в нашето [[Сърце|сърце]], в нашата воля, и когато стане това [[Преобразувание|преобразувание]], ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Ние тогава ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши [[Същество|същества]], които са напреднали и които наричаме светии. Като влезем в свръзка с тях, нашият [[Ум|ум]] ще се просвети, както учениците се просветяват между своите [[Учител|учители]]. Светиите са [[Учител|учители]] на [[Човечество|човечеството]], и ние всинца трябва да се ръководим от тях – те учат [[Свят|света]] как трябва да живее. Но ще кажете вие: „Къде са тия [[Учител|учители]]; на кое място са? Ние им виждаме [[Образ|образите]] в черква“. Всяко нещо си има [[Сянка|сянката]], и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите [[Желание|желания]] в [[Свят|света]] са една [[Сянка|сянка]], вашите стремежи – също; вие искате да разберете същността, трябва да вървите по [[Закон|закона]] – от [[Сърце|сърцето]] нагоре, към вашия [[Ум|ум]] да мислите за [[Бог|Бога]]. Как да си представим [[Бог|Бога]]? Ние можем да си Го представим като най-добър, съвършен [[Човек|Човек]], в Когото няма никаква [[Злоба|злоба]], никаква [[Омраза|омраза]], Който обича хората, както истински [[Баща|баща]] обича [[Дете|децата]] си – такова е отношението на [[Бог|Бога]] спрямо нас. Как мислите вие, Той слуша ли ни сега, или не? Той слуша и работи в нашите умове. [[Разположение|Разположението]], което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както [[Слънце|слънцето]] ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в [[Живот|живота]] се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния [[Живот|живот]] има [[Изгрев|изгряване]] и [[Залез|залязване]]. На зряла [[Възраст|възраст]] [[Слънце|слънцето]] възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. [[Господ|Господ]] ще изгрее в [[Сърце|сърцата]] и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които [[Господ|Господ]] изгрее, ще почувстват [[Радост|радост]] и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас [[Живот|животът]] е [[Нещастие|нещастие]], скръб, [[Страдание|страдание]]“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях [[Условие|условие]] да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде [[Нещастие|нещастие]] за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един [[Закон|закон]]. 

Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е [[Смърт|смърт]]; а сега само си въобразява. В един свой разказ [[Толстой|Толстой]] ето какво говори: среща един руски [[Монах|монах]] на 85-годишна [[Възраст|възраст]], с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш [[Монах|монах]]?“ И [[Монах|монахът]] разправил вкратце своята [[История|история]] така: „Аз съм от княжеска [[Фамилия|фамилия]]; когато бях между 21–25 години, [[Баща|баща]] ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „[[Сърце|Сърцето]] е спряло, той умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е [[Смърт|смъртта]]?“, не можех да дам знак, че съм жив; идват [[Годеница|годеницата]] и [[Баща|баща]] ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам [[Богатство|богатствата]] му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако [[Господ|Господ]] ме върне в [[Свят|света]], аз ще захвана друг [[Живот|живот]]“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото [[Нещастие|нещастие]] е да останеш с дни и месеци в [[Земя|земята]] и да не можеш да се освободиш от [[Тяло|тялото]]; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога [[Душа|душата]] е излязла от [[Тяло|тялото]] и никога нямаше да имаме такива [[Страдание|страдания]]. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив [[Ковчег|ковчег]] и с песни и музика ще го отнесат. Де остава тяхната [[Любов|любов]]? Това е [[Любов|любовта]] на ближните и на обществото! Някой казва: „Аз ви обичам“. Как? Както [[Котка|котката]] обича мишката, или както вълкът [[Овца|овцата]]? И то е [[Любов|любов]]. Но то е [[Любов|любов]] такава, от която [[Свят|светът]] страда. А [[Любов|Любовта]], която е потребна на [[Свят|света]], е да обичаме другите и да им помагаме да бъдат щастливи, както ние сме щастливи. И затуй [[Исус|Исус]] е казал: „Онзи, който вярва в Мене, ще прави това, което Аз правя, и който Мене люби, ще го възлюби и Отец Мой и ще дойде и направи [[Жилище|жилище]] в него“. Вие казвате: „Какво ще стане с [[България|България]]?“ Аз ви питам: „Какво ще стане с вас?“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с [[България|България]]?“ [[България|България]] – това сте вие. Трябва да се молите, да ви помогне [[Господ|Господ]] да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя [[Ум|ум]] и своето [[Сърце|сърце]]. Дяволът е виновник на тия [[Страдание|страдания]]. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И [[Господ|Господ]] казва: „Вземете пример от него: той е [[Учител|учител]] на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите [[Лъжа|лъжи]], и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята [[Маймуна|маймуна]] не можеш я излъга“; отива приятелят му при [[Маймуна|маймуната]], почва да се преструва, че спи, зажумява и [[Маймуна|маймуната]], а той задига [[Пари|парите]]; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път [[Маймуна|маймуната]] си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С [[Опитност|опитността]], която имаме в [[Свят|света]], след [[Страдание|страдания]], когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“. Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето [[Сърце|сърце]] се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете [[Образ|образа]] и подобието Божие, тогава [[Бог|Бог]] ще ви възкреси, тъй както [[Слънце|слънцето]] съживява посятото житно зърно.

Ето човекът

2026-07-12T18:44:47Z

Ffilipov:

[[Файл:NB29031914.png|300px|thumb|right|Хороскопът на беседата '''''Ето Човекът''''']]
===== ''Неделна беседа, София, 29 Март 1914 г., Неделя, 10 ч.'' =====
''„Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: „Ето човека!“''

''[[Деветнадесета_глава_на_Йоан#Йоан19_5|Евангелие от Йоанна 19:5]]''

Под думата [[Човек|човек]] или человѣкъ на [[Български език|български]] се разбира същество, което живее цял век. Обаче в [[Първият език|първообразния език]], в езика, на който е написана тази фраза, [[Човек|човек]] има друго значение – значи [[Исус]], [[Човек|Човекът]], който иде на [[Земя|Земята]], [[Брат|брат]] на [[Страдание|страдащите]]. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред [[Свят|света]], да кажат хората за нас: „Ето човека“? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е [[Богатство|богат]], да е [[Сила|силен]], да има [[Знание|знания]], да има [[Добродетел|добродетели]]. Ама ще кажете: „Какво дири тук [[Богатство|богатството]]?“ – [[Богатство|Богатството]] е [[Почва|почвата]], условията, при които може да се развива човек; то е [[Почва|почвата]], в която се развива [[Сила|Силата]]. Последната пък внася [[Топлина]] и [[Светлина]], които въздействат на [[растене|растенето]], на [[Развитие|развитието]]. Като дойдем до [[Знание|Знанието]], то е [[Метод|методът]], чрез който трябва да се разбира и регулира нашият [[Живот|живот]]. [[Добродетел|Добродетелта]] пък е [[Цел|целта]], към която трябва да се [[Стремеж|стремим]].

И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към [[Слънце|Слънцето]] – извора на [[Живот|Живота]]. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към [[Бог|Бога]]. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до [[Слънце|Слънцето]]? А аз искам да намеря [[Бог|Бога]].“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е [[Бог|Бог]], а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е [[Слънце|Слънцето]] и е приело това, което желае. Същият [[Закон|закон]] важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, [[Живот|животът]] ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – [[Знание|Знанието]]; а когато завържем плод, това вече е [[Добродетел|Добродетелта]]. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием [[Знание|знания]], а това [[Знание|знание]], след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй [[Господ|Господарят]] ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното [[Господ]] ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.

Прочетох ви 19-а глава от [[Евангелие|Евангелието]] от Йоана, за да видите четирите неща, които [[Христос]] носеше на [[Кръст|кръста]] – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим [[Добродетел|Добродетелта]] на главата, която не беше прикована, от лява страна – [[Знание|Знанието]], от дясна – [[Сила|Силата]], а отдолу при краката – [[Богатство|богатството]], и ние ще имаме тогава разпнатия [[Човек|човек]]. Тоест, като приковем [[Богатство|богатството]], [[Сила|Силата]] и [[Знание|Знанието]], техните сокове ще възлязат към главата – към [[Добродетел|Добродетелта]]. Когато [[Господ]] иска да направи [[Човек|човека]] добър, приковава го на [[Кръст|кръста]] – заковава неговите [[Богатство|богатства]], [[Сила|сила]], [[Знание|знания]]. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото [[Господ]] ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже [[Човек|човек]] не иска да стои спокоен, [[Господ]] казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този [[Кръст|кръст]], не бива да плачем, защото [[Господ]] работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на [[Кръст|кръста]]. Който иска да се занимава с него [[Господ]], трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.

Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има [[Вяра|вяра]], [[Вяра|вяра]] непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които [[Бог]] е създал. Не трябва да се съмняваме в [[Бог|Бога]], понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и [[Исус]] на едно място казва: „Невъзможното за [[Човек|човека]] за [[Бог|Бога]] е възможно.“ Божествените [[Път|пътища]] са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия [[Път|пътища]] може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения [[Път|път]], трябва да имаме оная проста [[Вяра|вяра]], която имат [[Дете|децата]]. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано [[Дете|дете]], което му прилегнало на [[Сърце|сърцето]], и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това [[Дете|дете]], като вижда [[Човек|човека]] тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на [[Цар|царете]] – намира дрехи, облича се и отива у живописеца.

– Кой сте Вие? – попитал го художникът.

– Аз съм еди-кой си.

– Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава.

 И ние, когато [[Небе|Небето]] ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче [[Сила|силата]] не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. [[Сила|Силата]] е в нашия [[Ум|ум]], в нашето [[Сърце|сърце]], в [[Благородство|благородните]] пориви и стремежи да правим [[Добро|добро]]. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на [[Небе|Небето]], трябва да си вземем дрехите оттук? [[Господ]], когато ни вика на [[Небе|Небето]], съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!“ Къде е тогава тяхната [[Любов|любов]]? Но [[Господ]] не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави [[Господ]]? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли [[Живот|Живота]], разбра ли какъв е смисълът на [[Живот|Живота]], който Аз ти пратих?“ В този именно разговор [[Господ]] рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят [[Човек|човека]], почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.

Ние трябва да претърпим [[Страдания|страданията]], които ни идват, и да извлечем поука от тях. [[Исус]] със Своите земни [[Страдания|страдания]] искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат [[Човек|човеците]]?“ Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат [[Буря|бури]], мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма [[Страдания|страдание]], няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и [[Радост|радости]]; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в [[Страдания|страданията]] на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са [[Страдания|страданията]]? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на [[Страдания|страданието]]. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на [[Небе|Небето]]. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена [[Радост|радост]]. Тогаз именно ще оценим както трябва онази [[Радост|радост]] и ще я задържим. И затуй [[Господ]] започва със [[Страдания|страданията]], за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим [[Радост|радостта]], която ще дойде отпосле.

Всеки от нас е нужен, много нужен на [[Господ|Господа]]. Може за [[Светът|света]] вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за [[Бог|Бога]] сте важна единица. Само [[Господ]], който ви е пратил на Земята, оценява вашите [[Страдания|страдания]] и следователно не трябва да се безпокоите какво [[Светът|светът]] мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на [[Бог|Бога]]. Ако [[Господ]] е с вас, вие ще бъдете красиви, а [[Светът|светът]] обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а [[Добро|доброто]] всякога се почита.

Сега ще ви говоря за [[Бог|Бога]], не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи [[Господ]], за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? [[Господ]] прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия [[Живот|живот]]: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че [[Светът|светът]] ни е забравил. Но ако [[Светът|светът]] ни е забравил, [[Господ]] мисли за нас. А [[Светът|светът]] трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в [[Живот|живота]] този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един [[Господ]]. Има много богове в [[Светът|света]], които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия [[Бог]], с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

Писанието казва: „[[Бог]] не е само на [[Небе|Небето]], Той живее в [[Сърце|сърцата]] на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е [[Смирение|смирението]]. Но това [[Смирение|смирение]] не е като [[Смирение|смирението]] на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е [[Смирение|смирение]], когато ви вземат всичкото [[Богатство|богатство]], да кажете: „Ние се смирихме.“ [[Смирение|Смирение]] е, когато имате всички [[Богатство|богатства]], [[Сила|сила]], [[Знание|знания]], [[Добро|добро]], да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват [[Евангелие|Евангелието]] и все [[Светът|света]] оправят; но щом опре [[Господ]] до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до [[Сила|силата]], казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми [[Сила|сила]].“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на [[Живот|живота]] преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А [[Исус]] със Своя [[Живот|живот]] иска да ни покаже [[Път|Пътя]].

Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат [[Светът|света]]. Вие можете да се откажете от вашите къщи, [[Богатство|богатства]], [[Жена|жени]], [[Дете|деца]] и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с [[Жена|жена]] ми, [[Дете|децата]] ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим [[Жена|жената]] да постъпва както тя знае, да оставим [[Син|сина]] да постъпва както той знае. Да се откажем от [[Светът|света]], значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя [[Път|път]]. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя [[Път|път]]; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и [[Живот|Живота]], а трябва само да използваме нещата. И [[Исус]] ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не, [[Господ]] никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: „Защо [[Господ]], като е всемогъщ, не оправи [[Светът|света]]?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един [[Светът|свят]] само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един [[Светът|свят]] само от недъгави хора? [[Господ]] обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в [[Добро|Доброто]] обаче процесът е тъкмо обратен – [[Господ]] се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на [[Ум|ума]] да станете слуга – да станете слуга заради [[Господ|Господа]] и тогава ще слезете на мястото на [[Господ|Господа]]. Търсите [[Господ|Господа]] на [[Небе|Небето]], но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи [[Господ]]. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо [[Бог]] не вижда нашите [[Страдания|страдания]]?“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който [[Господ]] казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ [[Страдания|Страданията]] обаче, които тук изпитваме, са [[Страдания|страдания]] на [[Господ|Господа]] – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е [[Душа|душата]]“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова [[Страдания|страдания]] с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински [[Път|път]], който ще ни избави от съвременното [[Зло|зло]]. И най-сетне трябва да оставим нашия [[Господ]] да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват [[Път|пътя]] Му, това сме ние, хората; [[Дявол|дяволите]] не спъват [[Път|пътя]] [[Господ|Господен]]. Понеже Той е положил [[Закон|закона]] на [[Свобода|Свободата]], Той не може, не иска да измени тоя [[Закон|закон]]; и докато не дойдем до това [[Съзнание|съзнание]] – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас [[Съзнание|съзнанието]] ни да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите [[Богатство|богатства]], [[Сила|сила]], [[Добродетел|добродетели]] ще употребим за въздигане. На кого? – На нашите [[Брат|братя]], на нашите [[Ближен|ближни]]. Всеки от вас трябва да търси и цени [[Душа|душите]] на своите [[Брат|братя]], а не да обича техните тела.

И мога да ви кажа, че [[Исус]], като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме [[Вяра|вяра]], но не оная [[Вяра|вяра]] и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг [[Цар|цар]], освен [[Кесар|кесаря]]“; та когато този [[Кесар|кесар]] след няколко години разруши [[Йерусалим]] и събори [[Храм|храма]] им, те се отказаха от него. И сега може да каже [[Човек|човек]]: „[[Кесар|Кесарят]] е моят [[Цар|цар]]“, но последствията ще бъдат същите.

Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този [[Светът|свят]], да се подготвим; не можем да живеем на [[Небе|Небето]], защото там [[Топлина|Топлината]] и [[Светлина|Светлината]] са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в [[Светът|света]]. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав [[Човек|човек]] и да казва: „Както даде [[Господ]].“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде [[Господ]]? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. [[Господ]] даде на вашето [[Дете|дете]] добър [[Ум|ум]], но вие какво посадихте в неговия [[Ум|ум]] – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?

Ние искаме да бъдем [[Добродетел|добродетелни]], силни, богати; можем да имаме и [[Добродетел]], и [[Сила]], и [[Богатство|богатство]], и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият [[Закон|закон]] и Божественото [[Равновесие|равновесие]]. [[Равновесие|Равновесието]] – това е [[Добродетел|Добродетелта]], [[Закон|законът]] – това е [[Знание|Знанието]], условията – това е [[Сила|Силата]], зародишът – това е [[Богатство|богатството]]. Но ще ме попитате: „Как ще намерим [[Господ|Господа]]?“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и [[Господ]] понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният [[Светът|свят]] аргументира и казва: „Къде е [[Господ]]? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива [[Господ]], като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на [[Дете|децата]] – да търсим и да бъдем възприемчиви.

Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи [[Молитва|молитви]] – „съединението прави [[Сила|силата]]“. А когато [[Ум|умовете]] и [[Сърце|сърцата]] на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен [[Човек|човек]]. Но човешката [[Душа|душа]] е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена [[Душа|душа]] никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже [[Бог]] обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което [[Бог]] пази. Ние можем да се подчиняваме на [[Светът|света]], както е казал [[Исус]] на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята [[Душа|душа]] е свободна.“ Трябва да се подчиним на временните [[Страдания|страдания]]; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те.

Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в [[Живот|живота]], а това не е [[Живот]]. [[Живот]] е, когато [[Човек|човек]] е изпълнен с [[Благородство|благородни]] [[Чувства|чувства]]. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи [[Добро|добро]] безкористно. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?“ Има една [[Дявол|дяволска]] риба в морето, която, каквото срещне по [[Път|пътя]], все го поздравява. И [[Човек|човек]] хваща някого за ръка; защо? – Тия [[Дявол|дяволски]] пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?“; безименният: „Аз желая художнишка [[Слава|слава]] и [[Знание|знания]]!“; средният: „Аз искам [[Право|права]] и привилегии!“; показалецът: „Мен ми трябват [[Почит|почит]] и [[Уважение|уважение]]!“; палецът: „Аз искам [[Сила|сила]] и умение!“ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде. И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят...

И най-после дойде [[Исус]] и каза: „Това, което вие търсите – [[Богатство|богатство]], [[Сила|Сила]], [[Знание|Знания]], Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил [[Баща|баща]] си и [[Майка|майка]] си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия [[Живот|живот]].“ Ето [[Човек|Човека]], който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и [[Богатство|богатство]], и [[Сила|Сила]], и [[Знание|Знания]], и Доброта. Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ [[Исус]] и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето [[Човек|Човека]], когото вие търсите, [[Човек|Човека]], който единствен може да внесе [[Спокойствие|спокойствие]] във вашите [[Сърце|сърца]], да ви даде [[Ум|ум]], да ви даде [[Здраве|здраве]], обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже [[Път|пътя]], за да се проясни вашият [[Ум|ум]].“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“

Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч [[Човек|човек]] с малка свещ и ви казвам: „Ето [[Човек|човека]], който ви носи [[Светлина|светлина]].“ Вие обаче виждате свещта, не виждате [[Човек|човека]]. Него кога ще видите? – Когато изгрее [[Слънце|Слънцето]]. Търсете сами тая [[Светлина|Светлина]], която носи [[Човек|Човекът]] – тя ще ви помогне да намерите [[Път|Пътя]], по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни [[Богатство|богатства]], там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате. Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната [[Светлина|светлина]], всичко се вижда. [[Светът|Светът]] е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим [[Светлина|светлината]], ще видим много. Вашите [[Мозък|мозъци]] – това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на Разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. [[Преданост|Предан]], любящ, добър [[Човек|човек]] е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде [[Човек|човек]] изгасена свещ.

Питате: „Какво да правим?“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искат да бъдат [[Благословение|благословени]] и [[Господ]], като благослови тях, ще благослови и вас. А защо да се молим? – През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша. Околните турци от тридесет и девет села се събират и се молят за дъжд – и завалява дъжд. Българите си казват: „[[Бог]], като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; [[Господ]] няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. [[Молитва|Молитвата]] има велика [[Сила|сила]] и съвременните хора трябва да бъдат хора на [[Молитва|молитвата]] – с [[Молитва|молитвата]] ще подготвим своя [[Ум|ум]] и своето [[Сърце|сърце]]. И не за себе си да се молим, то е [[Егоизъм|егоизъм]].

Не искам да се занимавам с [[Ум|умовете]] на хората, моето желание е да се занимавам с техните [[Сърце|сърца]], защото всичкото [[Зло|зло]] се таи в [[Сърце|сърцата]]. Па и сам [[Господ]] казва: „Сине мой, дай си [[Сърце|сърцето]].“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за [[Великден]] – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща [[Дисхармония|дисхармония]]: [[Мъж|мъж]] и [[Жена|жена]] не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, [[Жена|жената]] не е доволна, че [[Мъж|мъжът]] държал парите. Дали [[Мъж|мъжът]] или [[Жена|жената]] ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в [[Живот|Живота]]; казах, друго е важно.

[[Исус]] е дошъл и работи. И когато [[Светлина|Светлината]] идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е [[Исус]]. Когато пророк [[Илия]] отишъл в [[Пустиня|пустинята]] и се предал на пост и [[Молитва|молитва]], и когато дошла [[Буря|буря]] и [[Огън|огън]], а [[Илия]] закрил очите си, [[Бог]] не е бил в [[Буря|бурята]] и [[Огън|огъня]], а в тихия глас, който говорел. [[Господ]] не е във вашите [[Страдания|страдания]], във вашата [[Сила|сила]], във вашите [[Знание|знания]]. Къде е? – В [[Любов|Любовта]]. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е [[Закон|Законът]]. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

Ние, които следваме [[Христос]], който ни е дал достатъчно [[Сила|сили]], трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този [[Човек]]. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш [[Господ]]“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде [[Благословение|благословението]]. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз [[Светлина|Светлината]] ще бъде в нас и ние всички ще се [[Примирение|примирим]].

Двадесета и първа глава на Йоан

2026-07-12T18:42:40Z

Ffilipov:

# Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така:
# там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови.
# Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо.
# И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус.
# Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.
# А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата.
# Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето.
# А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата.
# И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб.
# Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега.
# Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра.
# Казва им Исус: Елате, обедвайте. И никой от учениците не смееше да го попита: Ти кой си? понеже знаеха че е Господ.
# Идва тогаз Исус и взема хлеба, и дава им, така и рибата.
# Това беше вече третий път дето се яви Исус на учениците си от как възкръсна из мъртвите.
# А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми.
# Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми.
# Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми.
# Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш.
# И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми.
# А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде?
# Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що?
# Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми.
# И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик нема да умре; а Исус му не рече че нема да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е?
# Този е ученикът който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно.
# Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин.

Двадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:42:27Z

Ffilipov:

# И в първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутринта рано, като беше още тъмно, и гледа камика дигнат от гроба.
# Тича тогаз и идва при Симона Петра, и при другия ученик когото обичаше Исус, и казва им: Дигнали Господа от гроба, и не знаем де са го положили.
# И тъй, Петър и другият ученик излезоха и отхождаха на гроба.
# И тичаха и двамата наедно; а другият ученик предвари по-скоро Петра, и дойде пръв на гроба;
# и като надникна, вижда плащаниците сложени: но не влезе.
# След него дойде и Симон Петър, и влезе в гроба, и виде плащаниците сложени,
# и кърпата която беше на главата му сложена, не наедно с плащаниците, но особно свита на едно место.
# Тогаз влезе и другият ученик който дойде по-напред на гроба, и виде и поверва:
# Защото не беха разумели още писанието че требваше той да възкръсне из мъртвите.
# И върнаха се пак учениците у тех си.
# А Мария стоеше до гроба вън и плачеше; и тъй, като плачеше надникна в гроба,
# и вижда два ангела с бели дрехи седнали, един от къде главата и един от къде нозете, там дето бе лежало телото Исусово.
# И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили.
# И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса че стои, и не знаеше че е Исус.
# Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? А тя понеже го имаше че е градинарът казва му: Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го положил, и аз ще го взема.
# Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и рече му: Равуни! което се казва, Учителю!
# Казва й Исус: Не се допирай до мене, защото не съм възлезъл още при Отца си, но иди при братята ми и кажи им: Възлезвам при Отца моего и Отца вашего, и Бога моего и Бога вашего.
# Идва Мария Магдалина та известява на учениците че виде Господа, и че той й рече това.
# А вечерта на този ден, първия на седмицата, когато беха и вратата заключени дето учениците беха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана на сред, и казва им: Мир вам!
# И това като рече, показва им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците като видеха Господа.
# И пак им рече Исус: Мир вам: Както ме Отец проводи, и аз провождам вас.
# И това като рече духна, и казва им: Приимете Духа Святаго.
# На които простите греховете, простени им са; и на които задържите, задържани са.
# А Тома, един от дванадесетте, нарицаемий Близнец, не беше с тех, когато дойде Исус.
# И казваха му другите ученици: Видехме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, нема да повервам.
# И подир осем дни, пак беха вътре учениците му, и Тома с тех: идва Исус, като беха вратата заключени, и застана на сред и рече: Мир вам!
# После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми, и не бъде неверен, но верен.
# И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой!
# Казва му Исус: Понеже ме виде, Томо, поверва; Блажени които без да видят поверваха.
# И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга:
# А тези са написани за да повервате че Исус е Христос Син Божий, и като вервате да имате живот в неговото име.

Деветнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:42:13Z

Ffilipov:

# Тогаз Пилат взе Исуса и го би.
# И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облекоха му багрена дреха,
# и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници.
# И излезе Пилат пак вън и казва им: Ето, извождам ви го вън да познаете че ни една вина не намервам в него.
# Тогава излезе Исус вън, и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето человека!
# А първосвещениците и слугите щом го видеха извикаха и казваха: Разпни го! разпни го! Казва им Пилат: Вземете го вие и разпнете го; защото аз не намервам вина в него.
# Отговориха му Юдеите: Ние закон имаме, и по нашия закон требва да умре; защото направи себе си Син Божий.
# А Пилат като чу тази дума повече се убоя.
# И влезе пак в преторията и казва на Исуса: Ти от къде си? А Исус му ответ не даде.
# Казва му Пилат: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна?
# Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голем грех.
# От това Пилат искаше да го пусне; Юдеите обаче викаха и казваха: Ако пуснеш тогози не си приятел Кесарев: всеки който прави себе си цар противник е Кесарю.
# А Пилат като чу тази дума изведе Исуса вън и седна на съдейския престол, на местото което се казваше Каменопослано, а по Еврейски Гавата.
# Беше же петък на пасхата, и часът около шест; и казва на Юдеите: Ето вашия цар!
# А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние немаме друг цар освен Кесаря.
# И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха.
# И носеше кръста си, и излезе на местото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота,
# дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса.
# А Пилат написа и титла, и тури над кръста. И написано бе, ИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ.
# И тази титла прочетоха мнозина от Юдеите; защото беше близу до града местото дето разпнаха Исуса, и написано бе Еврейски, Гръцки, и Латински.
# А първосвещениците Юдейски казваха на Пилата: Недей писа, Цар Юдейски, но че той рече: Цар Юдейски съм.
# Отговори Пилат: Каквото писах, писах.
# А войните като разпнаха Исуса взеха дрехите му и направиха четири делове, на всеки воин по един дел, и хитона; а хитонът не беше шит, но от горе до долу цел изтъкан.
# И рекоха си помежду си: Да го не съдираме, но да метнем жребие за него, кому ще бъде; за да се изпълни писанието що казва: "Разделиха дрехите ми помежду си, и за одеждата ми жребие метнаха." И тъй. войните това сториха.
# А до кръста Исусов стоеха майка му, и на майка му сестра й, Мария жената Клеопова, и Мария Магдалина.
# А Исус, като виде майка си и ученика когото обичаше че стоеха близу, казва на майка си: Жено, ето син ти.
# После казва на ученика: Ето майка ти. И от онзи час взе я ученикът у дома си.
# След това, като знаеше Исус че всичкото вече се свърши, за да се сбъде писанието каза: Жеден съм.
# И там имаше сложен съсъд пълен с оцет; и войните напълниха гъба с оцет, обвиха я с исоп, и принесоха я на устата му.
# И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.
# Но понеже тогава бе петък, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото беше велик ден оная събота) то Юдеите молиха Пилата да им се пребият голените, и да ги дигнат от там.
# Тогаз дойдоха войните и на първия пребиха голените, и на другият който беше разпнат с него.
# А като дойдоха при Исуса и го видеха че е умрел вече, не му пребиха голените.
# Но един от войните прободе с копие ребрата му, и тутакси излезе кръв и вода.
# И този който виде свидетелствува, и истинно е неговото свидетелство, и той знае че истина казва за да повервате вие.
# Защото всичко това стана за да се изпълни писанието: "Кост негова не ще да се строши;"
# и пак друго писание казва: "Ще погледнат на него когото прободоха."
# А след това Иосиф от Ариматея, (който беше ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите,) примоли се на Пилата да вземе телото Исусово; и Пилат даде воля. И той дойде та дигна телото Исусово.
# Дойде още и Никодим, (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исуса,) и носеше едно смешение от смирна и алой до сто литри.
# И тъй, взеха телото Исусово и обвиха го в плащаница с ароматите, както е обичай на Юдеите да погребват.
# И на онова место дето бе разпнат имаше градина, и в градината гроб нов, в който никой още не бе положен.
# Там прочее положиха Исуса, поради петъка на Юдеите, защото беше близу гробът.

Осемнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:42:00Z

Ffilipov:

# Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му.
# А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си.
# И тъй, Юда, като взе един пълк и слуги от първосвещениците и Фарисеите, дойде там с фенери и свещи и оръжия.
# А Исус, понеже знаеше всичко що имаше да дойде върх него, излезе и рече им: Кого търсите?
# Отговориха му: Исуса Назарянина. Казва им Исус: Аз съм. С тех стоеше и Юда който го предаваше.
# И като им каза: Аз съм; подръпнаха се назад и паднаха на земята.
# И пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха Исуса Назарянина.
# Отговори Исус: Рекох ви че съм аз; и тъй, ако мене търсите, оставете тези да си идат;
# за да се сбъде думата която рече: От тези които ми си дал не изгубих никого.
# А Симон Петър като имаше нож измъкна го, и удари слугата първосвещенников, и отсече му десното ухо; а на слугата името беше Малх.
# Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. чашата която ми даде Отец, да я не пия ли?
# И тъй, пълкът и тисящникът и слугите Юдейски уловиха Исуса и вързаха го.
# И заведоха го първо при Ана; защото беше тест на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
# А Каиафа беше този който бе дал съвет на Юдеите че е по-добре да загине един человек за народа.
# И вслед Исуса идеше Симон Петър и другият ученик; и този ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в дворът първосвещенников;
# а Петър стоеше вън до вратата. И тъй, излезе другият ученик който беше познат на първосвещеника, и каза на вратарката, и въведе Петра.
# И казва слугинята вратарка на Петра: Да не си и ти от учениците на тогози человека? Казва той: Не съм.
# И стоеха рабите и слугите, които беха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тех стоеше и Петър и се грееше.
# А първосвещеникът попита Исуса за учениците му и за учението му.
# Отговори му Исус: Аз явно говорих на света: аз всекога поучавах в съборището и в храма, дето Юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито.
# Що питаш мене? питай които са ме чули какво им съм говорил: ето, те знаят що съм аз рекъл.
# А когато рече това, един от слугите който стоеше близу удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш първосвещенику?
# Отговори му Исус: Ако съм зле продумал, свидетелствувай за злото; ако ли добре, защо ме биеш?
# И проводил го бе Ана вързан при първосвещеника Каиафа.
# А Симон Петър стоеше и грееше се; и рекоха му: Да не си и ти от неговите ученици? Отрече се той и рече: Не съм.
# Казва един от рабите първосвещеникови който беше роднина на оногоз комуто Петър отсече ухото: Не те ли видях аз в градината с него?
# И Петър пак се отрече; и тоз час петелът попе.
# Тогаз заведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше сутрина, и те не влезоха в преторията, да се не осквернят, но да ядат пасхата.
# За то излезе Пилат при тех и рече: Какво обвинение наносяте върх тогоз человека?
# Отговориха и рекоха му: Той ако не бе злодеец не бихме го предали на тебе.
# А Пилат им рече: Вземете го вие и по закону вашему съдете го. Рекоха му Юдеите: Нам не ни и простено да убием никого;
# за да се сбъде речта Исусова който рече като назначаваше с каква смърт имаше да умре.
# И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски?
# Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене?
# Отговори Пилат: че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил?
# Отговори Исус: Моето царство не е от този свет; ако беше царството ми от този свет, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука.
# А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свет, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми.
# Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него.
# А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски?
# Тогаз пак извикаха всичките и казваха: Не него, но Варава. А Варава беше разбойник.

Седемнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:41:49Z

Ffilipov:

# Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Синът ти;
# както си му дал власт над всяка плът, да даде живот вечен на всички които си му дал.
# А това е живот вечний, дето да познаят тебе единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил.
# Аз те прославих на земята: свърших работата която ми даде да върша.
# И нине прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, със славата която имах у тебе преди създание мира.
# Изявих името ти на тия человеци, които ми даде от света. Твои беха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха.
# Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е;
# защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тех; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излезох, и поверваха че ти си ме проводил.
# Аз за тех се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои.
# И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тех.
# И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние.
# Когато бех с тех на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тех не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието.
# А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си.
# Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света.
# Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго.
# От света не са както и аз не съм от света.
# Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина.
# Както ти проводи мене на света, и аз проводих тех на света;
# и за тех аз осветявам себе си, да бъдат и те осветени чрез истината.
# И не само за тех се моля, но и за онези които чрез техното слово ще поверват в мене,
# да бъдат всички едно; както ти, Отче, си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да поверва светът че ти си ме проводил.
# И аз, славата която ми даде, дадох я тем; да бъдат едно както сме ние едно:
# аз в тех, и ти в мене; да бъдат съвършени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене.
# Отче, тези които си ми дал, искам дето съм аз да бъдат и те с мене, за да гледат славата моя която ми си дал; защото си ме възлюбил преди създание мира.
# Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах; и те познаха че ти си ме проводил.
# И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тех любовта с която си ме възлюбил, и аз в тех.

Шестнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:41:34Z

Ffilipov:

# Това ви казах за да се не съблазните.
# От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу.
# И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене.
# Но аз ви рекох това, та кога дойде този час да го помните че аз ви съм рекъл; и от най-напред не ви го казах, защото бех с вас.
# А сега отхождам при тогоз който ме е проводил; и никой от вас ме не пита: Къде отхождаш?
# Но понеже ви изказах това, скръб изпълни сърцата ви.
# А пък аз истината ви казвам: За вас е по-добре да отида аз; защото ако не отида аз, Утешителът нема да дойде на вас; но ако отида, ще ви го проводя.
# И той кога дойде ще изобличи света за грех, и за правда, и за съдба:
# за грех, защото не верват в мене;
# а за правда, защото отхождам при Отца си, и нема вече да ме виждате;
# а за съдба, защото князът на този свет е осъден.
# Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
# А кога дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всека истина; защото нема да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде.
# Той ще мене да прослави, защото от моето ще вземе и ще ви извести.
# Всичко що има Отец мое е; за това рекох че от моето ще вземе и ще ви извести.
# Още малко, и нема да ме виждате, и пак малко и ще ме видите; защото аз при Отца отхождам.
# Тогаз некои от учениците му подумаха помежду си: Що е това което ни казва: Още малко, и нема да ме виждате; и пак малко, и ще ме видите; и това, че аз при Отца отхождам?
# И говориха:Що е това което казва: Малко? Не знаем що дума.
# И разуме Исус че щеха да го питат, и рече им: За това ли разискате помежду си дето рекох: Малко, и нема да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите?
# Истина, истина ви казвам че вие ще възплачете и ще разридаете, а светът ще се възрадва, и вие ще бъдете оскърбени, но скръбта ви ще се промени на радост.
# Жена кога ражда на скръб е, защото е дошел часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си поради радостта че се е родил человек на света.
# Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой нема да отнеме от вас.
# И в онзи ден нема да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде.
# До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
# Това ви говорих с притчи: но настава час когато нема вече с притчи да ви говоря, но явно ще ви известя за Отца.
# В онзи ден ще попросите в мое име; и не ви казвам че аз ще умоля Отца за вас;
# защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повервахте че аз от Бога излезох.
# Излезох от Отца и дойдох на света; и пак оставям света и при Отца отхождам.
# Казват му учениците негови: Ето сега явно говориш, и не казваш никоя притча.
# Сега познаваме че всичко знаеш, и немаш нужда да те пита некой. По това верваме че от Бога си излезъл.
# Отговори им Исус: Сега ли вервате?
# Ето настава час, и дошел е вече, да се разидете всеки на местото си, и мене самичък да оставите; но не съм сам, защото и Отец е с мене.
# Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.

Петнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:41:13Z

Ffilipov:

# Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецът.
# Всека пръчка в мене която не принося плод, отрезва я; и всека що дава плод, очистя я за да даде по-много плод.
# Вие сега сте чисти заради словото което ви говорих.
# Пребъдете в мене, и аз във вас. Както лозената пръчка не може да принесе плод от само себе си ако не пребъде на лозата, така нито вие ако не пребъдете в мене.
# Аз съм лозата, вие пръчките: който пребъдва в мене, и аз в него, той принося плод много; защото без мене не можете нищо да сторите.
# Ако не пребъде некой в мене, изхвърлен бива вън както лозената пръчка и изсъхнува; и събират ги та ги кладат на огъня и горят.
# Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде.
# В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.
# Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов.
# Ако държите моите заповеди ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в неговата любов.
# Това ви говорих за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена.
# Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих.
# Никой нема по-голема любов от тази, щото да положи некой душата си за приятелите си.
# Вие сте ми приятели ако правите това което ви аз заповедвам.
# Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарът му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца си явих ви го.
# Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде.
# Това ви заповедвам, да имате любов един към друг.
# Светът ако ви ненавиди, знайте че мене по-напред от вас възненавиде.
# Ако бехте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавиди.
# Помнете словото което ви аз рекох: Не е рабът по-голем от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали словото ми, и вашето ще държат.
# Но всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогоз който ме е проводил.
# Ако не бех дошел и не бех им говорил, грех не щеха да имат; сега обаче за греховете си извинение немат.
# Който ненавиди мене, и Отца ми ненавиди.
# Ако не бех сторил между тех делата които никой друг не е сторил, грех не биха имали; но сега видеха и възненавидеха и мене и Отца ми.
# Но това биде за да се изпълни писаното в закона им слово: "Без причина ме възненавидеха."
# А когато дойде Утешителът когото аз ще ви изпратя от Отца, Духа на истината който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мене.
# Но и вие свидетелствувате защото от начало сте с мене.

Четиринадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:41:00Z

Ffilipov:

# Да се не смущава сърцето ви: вервайте в Бога, и в мене вервайте.
# В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя место.
# И когато отида и ви приготвя место, ще дойда пак и ще ви взема при себе си, щото дето съм аз да бъдете и вие.
# И къде отивам аз вие знаете, и пътя знаете.
# Казва му Тома: Господи, не знаем къде отхождаш; и как можем да знаем пътя?
# Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене.
# Ако бихте познавали мене познавали бихте и Отца ми; и от нине познавате го и видехте го.
# Казва му Филип: Господи, покажи ни Отца, и доста ни е.
# Казва му Исус: Толкози време съм с вас, и не си ли ме познал, Филипе? Който е видел мене видел е Отца; и как казваш ти: Покажи ни Отца?
# Не верваш ли че аз съм в Отца, и Отец е в мене? Думите които аз ви говоря, от себе си не ги говоря: но Отец който пребъдва в мене, делата той прави.
# Вервайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вервайте ми за тия дела.
# Истина, истина ви казвам: който верва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тех ще прави, защото аз отхождам при Отца си.
# И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
# Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.
# Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди.
# И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки,
# Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде.
# Нема да ви оставя сираци: ще дойда при вас.
# Още малко, и светът вече нема да ме вижда; а вие ме видите. Понеже аз живея, и вие ще живеете.
# В онзи ден вие ще познаете че аз съм в Отца си, и вие в мене, и аз във вас.
# Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.
# Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дето ще явиш себе си нам а не на света?
# Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него.
# Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил.
# Това ви изказах докле съм още с вас.
# А Утешителът, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що съм ви рекъл.
# Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.
# чухте че аз ви рекох: Отивам си, и ще дойда при вас. Ако ме любехте, възрадвали се бихте за това що рекох: Отхождам при Отца; защото Отец мой е по-голем от мен.
# И сега ви рекох преди да бъде, че когато се сбъде да повервате.
# От сега с вас нема много да говоря; защото иде князът на този свет, и той нема нищо в мене.
# Но за да познае светът че аз любя Отца, и както ми е Отец заповедал, така правя. Станете, да отидем от тука.

Тренадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:40:49Z

Ffilipov:

# И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет към Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби
# И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
# Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,
# става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
# После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
# И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
# Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
# Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене.
# Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
# Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
# Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
# А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
# Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
# И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
# Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
# Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
# Това като знаете, блажени сте ако го правите.
# Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: "Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си."
# От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз.
# Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.
# Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
# Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори?
# А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.
# Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.
# А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?
# Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.
# И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.
# А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече;
# защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.
# И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.
# А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син человечески, и Бог се прослави в него.
# Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави.
# чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
# Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си.
# От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.
# Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш.
# Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.
# Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.

Дванадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:40:39Z

Ffilipov:

# А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите.
# И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата.
# Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.
# Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:
# Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?
# А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.
# Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.
# Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате.
# И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.
# А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,
# защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.
# На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,
# взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!
# А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:
# "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично."
# Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
# А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
# За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
# А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
# И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини.
# И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
# Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса.
# А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески.
# Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.
# Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази.
# Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.
# Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.
# Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.
# А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.
# Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.
# Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън.
# И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.
# А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.
# Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески?
# И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.
# Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.
# Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него;
# за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?"
# За това не можаха да верват, защото пак Исая рече:
# "Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля."
# Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него.
# Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището:
# защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.
# А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил.
# И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил.
# Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене.
# И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
# Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден.
# Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря.
# И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.

Единадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:40:24Z

Ffilipov:

# Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
# (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
# И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
# И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
# А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
# И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.
# Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
# Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
# Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.
# Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.
# Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
# Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
# Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.
# Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.
# И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него.
# А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.
# И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба.
# А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии;
# и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
# И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи.
# Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми;
# но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.
# Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
# Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден:
# Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее.
# и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това?
# Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света.
# И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика.
# Тя щом чу стана скоро и отиде при него.
# (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта).
# А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.
# И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми.
# Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.
# И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.
# Просълзи се Исус.
# И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!
# А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?
# Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.
# Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.
# Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия?
# Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
# и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил.
# И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън.
# И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.
# Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него.
# А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
# Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
# Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни.
# А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
# нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ.
# И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
# и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
# И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
# За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.
# И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.
# Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника?
# А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.

Десета глава на Йоан

2026-07-12T18:39:33Z

Ffilipov:

# Истина, истина ви казвам: Който не влезва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.
# А който влезва през вратата пастир е на овците.
# Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда.
# И когато изкара овците си вън ходи пред тех; и овците идат след него, защото знаят гласа му.
# А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят.
# Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше.
# Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овците.
# Всички които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха.
# Аз съм вратата; през мене ако влезе некой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.
# Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно.
# Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.
# А наемникът, който не е овчар, на когото овците не са негови, види вълка че иде, и оставя овците и бега; а вълкът разграбя овците и разпръсва ги.
# А наемникът бега, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
# Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават.
# Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците.
# И други овци имам, които не са от този двор, и тех требва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.
# За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.
# Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.
# И тъй, пак стана раздор между Юдеите за тези думи.
# И мнозина от тех казваха: Бес има, и луд е: що го слушате?
# Други казваха: Тези думи не са на беснуем человек. Може ли бес да отваря очи на слепи?
# И стана в Ерусалим праздникът на освещението на храма, и зима беше.
# И ходеше Исус в храма, в притвора Соломонов.
# Между това заобиколиха го Юдеите и казваха му: До кога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си ти Христос, кажи ни явно.
# Отговори им Исус: Казах ви, и не вервате. Делата които аз правя в името на Отца си, те свидетелствуват за мене.
# Но вие не вервате защото не сте от моите овци, както ви рекох.
# Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,
# И аз им давам живот вечен; и нема да загинат във веки, и никой нема да ги грабне от ръката ми.
# Отец ми който ми ги даде от всички е най-голем; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.
# Аз и Отец едно сме.
# Тогаз пак взеха Юдеите камене да го убият.
# Отговори им Исус: Много добри дела от Отца моего ви показах: за кое от тез дела хвърляте камене върх мене?
# Отговориха му Юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камене върх тебе, но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог.
# Отговори им Исус: Не е ли писано във вашият закон, "Аз рекох, Богове сте"?
# Ако нарече богове онези, към които биде словото Божие, (и писанието не може да се наруши,)
# на тогоз когото Бог освети и проводи на света вие казвате ли: Богохулствуваш, защото рекох: Син Божий съм?
# Ако не правя делата на Отца моего, не вервайте в мене:
# но ако ги правя, в мене като не вервате вервайте в делата; за да познаете и да повервате че Отец е в мене и аз в него.
# Тогаз пак искаха да го хванат, но избегна из ръцете им,
# и отиде пак отвъд Иордан, на местото дето кръщаваше от напред Иоан; и остана там.
# И мнозина дойдоха при него, и казваха: Иоан никое чудо не стори; но всичко що рече Иоан за него истинско беше.
# И там поверваха мнозина в него.

Девета глава на Йоан

2026-07-12T18:39:21Z

Ffilipov:

# И като заминваше, виде едного человека слеп от рождението си.
# И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е слеп родил?
# Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него.
# Аз требва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи.
# Докле съм в света виделина съм на света.
# Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия,
# и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал.
# А съседите, и които го беха виждали от първо че беше слеп, казваха: Не е ли този който седеше та просеше?
# Едни казваха: Той е: други, че: Прилича на него: той казваше: Аз съм.
# И говореха му: Как ти се отвориха очите?
# Отговори той и рече: человек който се нарича Исус направи кал и помаза очите ми, и рече ми: Иди на къпалнята Силоам и омий се: а като отидох та се омих, прогледах.
# Тогаз му рекоха: Де е той? Казва: Не зная.
# Заведоха при Фарисеите тогоз който бе некога слеп.
# А беше събота когато направи Исус калта и отвори очите му.
# И пак го питаха и Фарисеите, как прогледа. И той им рече: Кал тури на очите ми, и омих се, и гледам.
# И казваха некои от Фарисеите: Този человек не е от Бога, защото съботата не варди. Други казваха: Как може грешен человек да прави таквизи чудеса? И имаше раздор помежду им.
# Казват пак на слепия: Ти що казваш за него понеже ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
# А Юдеите не поверваха за него че е бил слеп и прогледнал докле не повикаха родителите на тогоз който бе прогледнал
# та ги попитаха и рекоха: Този ли е син ви за когото вие казвахте че е слеп роден? А сега как види?
# Отговориха им родителите му и рекоха: Знаем че този е син ни, и че слеп се роди;
# а сега как види не знаем; или кой му е отворил очите не знаем: той е на възраст: него питайте: сам той да говори за себе си.
# Това рекоха родителите му защото се бояха от Юдеите; понеже вече беха се нагласили Юдеите, ако го изповеда некой че е Христос, да го отлъчат от съборището.
# За туй родителите му рекоха: На възраст е: питайте него.
# И тъй, повикаха втори път человека който бе слеп, и рекоха му: Дай слава Богу: ние знаем че този человек е грешник.
# А той отговори и рече: Грешник ли е не зная: едно знам, че бех слеп, а сега видя.
# И рекоха му пак: Що ти направи? Как ти отвори очите?
# Отговори им: Рекох ви вече, и не чухте; защо искате пек да чуете? Да не би да искате и вие да бъдете негови ученици?
# А те го укориха и рекоха: Ти си негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
# Ние знаем че на Моисея Бог е говорил; а тогоз не знаем от де е.
# Отговори человекът и рече им: Това е чудното че вие не знаете от къде е, и отвори очите ми.
# А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е некой богочестив и прави волята му, него слуша.
# А пък от века не се е чуло да е отворил некой си очи на слеп роден человек.
# Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори.
# Отговориха и рекоха му: Ти съвсем в грехове си роден, и ти ли учиш нас? И го изпъдиха вън.
# чу Исус че са го изпъдили вън, и като го намери рече му: Ти верваш ли в Сина Божия?
# Отговори той и рече: Кой е той, Господи, да вервам в него?
# Рече му Исус: И видел си го, и който приказва с тебе, той е.
# А той рече: Вервам, Господи; и поклони му се.
# И рече Исус: Аз за съда дойдох на този свет, да видят невидещите, а видещите да станат слепи.
# И чуха това онези от Фарисеите които беха с него, и рекоха му: Да не сме и ние слепи?
# Рече им Исус: Ако да бехте слепи, грех не бихте имали; но сега казвате че: Видим; и тъй, грехът ви остава.

Осма глава на Йоан

2026-07-12T18:39:09Z

Ffilipov:

# А Исус отиде на гората Елеонска.
# И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше.
# И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред,
# казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше.
# А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш?
# И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята.
# И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея.
# И пак се наведе долу и пишеше на земята.
# А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излезваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.
# И когато се изправи Исус, и не виде никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
# И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.
# И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва нема да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.
# А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
# Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.
# Вие съдите плътски: аз не съдя никого.
# Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.
# А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.
# Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене.
# Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щехте да знаете и Отца ми.
# Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.
# И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете.
# А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете?
# И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свет; аз не съм от този свет.
# За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повервате че съм аз, в греховете си ще умрете.
# А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам.
# Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света.
# Не разумеха че им говореше за Отца.
# Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря.
# И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всекога що е нему угодно.
# Това като говореше, мнозина поверваха в него.
# И казваше Исус на повервалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици.
# и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
# Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете?
# Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грех раб е на греха.
# И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва.
# И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
# Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.
# Аз говоря това което съм видел у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си.
# Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бехте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили.
# А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил.
# Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога.
# Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излезох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи.
# Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово.
# Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него нема. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.
# А пак аз защото казвам истината, не ме вервате.
# Кой от вас ме изобличава за грех? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вервате?
# Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте.
# На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бес?
# Отговори Исус: Немам аз бес; но почитам Отца си, а вие ме безчестите.
# И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди.
# Истина, истина ви казвам: Ако упази некой моето слово нема да види смърт до века.
# Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бес. Авраам умре, и пророците, и ти казваш: Ако упази некой словото ми смърт нема да вкуси.
# Ти по-голем ли си от отца ни Авраама който умре? И пророците умреха: ти на какъв се правиш?
# Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш;
# и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа.
# Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и виде и възрадва се.
# Рекоха му Юдеите: Петдесет години немаш още, и Авраам ли си видел?
# Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм.
# Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тех, и така си отиде.

Седма глава на Йоан

2026-07-12T18:38:56Z

Ffilipov:

# И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият.
# А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването.
# И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш;
# защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света.
# Защото нито братята му верваха в него.
# Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово.
# Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави.
# Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още.
# И това като им рече остана си в Галилея.
# А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си.
# Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи?
# И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа.
# Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите.
# Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше.
# И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил?
# Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил.
# Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря.
# Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него.
# Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете?
# Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие?
# Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите.
# За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека.
# Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота?
# Не съдете по лице, но права съдба съдете.
# Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият?
# И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос?
# Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е.
# Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете.
# Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи.
# И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още.
# И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори?
# чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят.
# И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил.
# Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете.
# Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините?
# Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете?
# А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие.
# Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му.
# А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил.
# И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът.
# Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: че от Галилея ли ще дойде Христос?
# Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?.
# И тъй, стана раздор за него между народа.
# И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него.
# И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте?
# Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори.
# А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили?
# Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите?
# Но този прост народ който не знае закона проклети са.
# Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех:
# Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави?
# Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал.
# И отиде всеки у дома си.

Шеста глава на Йоан

2026-07-12T18:38:42Z

Ffilipov:

# След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.
# И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.
# И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.
# И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.
# И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?
# (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)
# Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.
# Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:
# Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?
# А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.
# И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.
# И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.
# И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.
# Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.
# И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.
# И когато се свечери, слезоха учениците му на морето,
# и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех;
# и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър.
# И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.
# Но той им казва: Аз съм: не бойте се!
# Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.
# На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;
# (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-)
# и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
# И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?
# Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте.
# Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.
# А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?
# Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил.
# Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш?
# Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: "Хлеб от небето им даде да ядат."
# Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето.
# Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света.
# Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб.
# А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее.
# Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате.
# Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя;
# защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.
# а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.
# И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.
# Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето.
# И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл?
# А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.
# Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.
# Писано е в пророците: "И всички ще бъдат научени от Бога." И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене.
# Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца.
# Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.
# Аз съм хлебът на живота.
# Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха.
# Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре.
# Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.
# Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?
# А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.
# Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.
# Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.
# Който яде плътта ми и пие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.
# Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.
# Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки.
# Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.
# И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?
# Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?
# А ако Сина человеческаго да възлезва дето е бил отпърво?
# Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.
# Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде.
# И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.
# От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.
# Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?
# А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;
# и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.
# Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.
# Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.

Пета глава на Йоан

2026-07-12T18:37:56Z

Ffilipov:

# Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим.
# А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора.
# В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата.
# [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.]
# И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години.
# Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш?
# Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва.
# Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи.
# И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.
# И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.
# Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи.
# Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи?
# А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место.
# Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло.
# Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели.
# И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота.
# А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя.
# И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу.
# На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави.
# Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие.
# Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява.
# Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба,
# за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил.
# Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът.
# Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят.
# Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си;
# и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески.
# Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му,
# и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение.
# Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил.
# Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно.
# Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно.
# Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината.
# Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие.
# Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене.
# Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил.
# И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели.
# И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил.
# Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене.
# Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот.
# От человеци слава не приимам;
# но познах ви че немате в себе си любов Божия.
# Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете.
# Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога?
# Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте.
# Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа.
# Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи?

Четвърта глава на Йоан

2026-07-12T18:37:35Z

Ffilipov:

# А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан,
# (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,)
# остави Юдея и отиде пак в Галилея.
# И требваше да мине през Самария.
# И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа.
# И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест.
# Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия.
# (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.)
# Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.)
# Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива.
# Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода?
# Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му?
# Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее;
# а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен.
# Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам.
# Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
# Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж;
# защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла.
# Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк.
# Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме.
# Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.
# Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите.
# Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си.
# Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят.
# Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко.
# Казва й Исус: Аз съм който ти говоря.
# И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея?
# Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците:
# Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос?
# И тъй, излезоха от града та идеха къде него.
# А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж.
# А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете.
# За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде?
# Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа.
# Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва.
# И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне.
# Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне."
# Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд.
# И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила.
# И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни.
# И още по-мнозина поверваха поради неговото слово;
# а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос.
# А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея.
# Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест.
# И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника.
# И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум.
# Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре.
# Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва.
# Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми.
# Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си.
# И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив.
# А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската.
# И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом.
# Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.

Трета глава на Йоан

2026-07-12T18:37:18Z

Ffilipov:

# Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски.
# Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него.
# Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие.
# Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
# Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.
# Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е.
# Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново.
# Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа.
# Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това?
# Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това?
# Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате.
# Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните?
# И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син человечески който е на небето.
# И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син человечески
# за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен.
# Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен.
# Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него.
# Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия.
# И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли.
# Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли;
# но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени.
# След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тех и кръщаваше.
# А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се.
# Понеже Иоан не беше още турен в тъмница.
# И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението.
# И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него.
# Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето.
# Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него.
# Който има невестата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се.
# Той требва да расте, а аз да се смалявам.
# Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре:
# и това което е видел и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му.
# Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен.
# Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка.
# Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце.
# Който верва в Сина има живот вечен; а който не верва в Сина нема да види живот, но гнев Божий остава на него.

Двадесета и първа глава на Йоан

2026-07-12T18:35:22Z

Ffilipov: Нова страница: „# Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така: # там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от ученици...“

Двадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:33:18Z

Ffilipov: Нова страница: „# И в първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба сутринта рано, като беше още тъмно, и гледа камика дигнат от гроба. # Тича тогаз и идва при Симона Петра, и при другия ученик когото обичаше Исус, и казва им: Дигна...“

Деветнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:32:10Z

Ffilipov: Нова страница: „# Тогаз Пилат взе Исуса и го би. # И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облекоха му багрена дреха, # и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници. # И...“

Осемнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:15:45Z

Ffilipov: Нова страница: „# Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му. # А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си. # <spa...“

Седемнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:09:37Z

Ffilipov: Нова страница: „# Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Синът ти; # както си му дал власт над всяка плът, да даде живот вечен на всички които си му дал. # </spa...“

Шестнадесета глава на Йоан

2026-07-12T18:07:11Z

Ffilipov: Нова страница: „# Това ви казах за да се не съблазните. # От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу. # И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене. # <span id="Йо...“

Петнадесета глава на Йоан

2026-07-12T17:54:23Z

Ffilipov: Нова страница: „# Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земледелецът. # Всека пръчка в мене която не принося плод, отрезва я; и всека що дава плод, очистя я за да даде по-много плод. # Вие сега сте чисти заради словото което ви...“